"Допреди това ние живеехме по определен начин, който смятахме за твърдо зададен – независимо дали беше правилен или не. И изведнъж установихме колко крехък е този ред".

Това заяви политологът Иван Кръстев пред Дойче Веле.

"Допреди ние мислехме например, че да пътуваш накъдето си искаш е нещо най-естествено. Но тази възможност изчезна от днес за утре. Напоследък е модерно пандемията да се сравнява с война.

Но на път от Виена за София аз изведнъж осъзнах, че пандемията всъщност е точно обратното на войната. По време на война огромни маси се струпват по гарите и летищата, хората непрекъснато са в движение, защото се опитват да избягат от опасността. А по време на сегашната пандемия тъкмо гарите и летищата са най-самотните места на света. Именно този парализиран свят е една от най-големите промени", коментира Кръстев.

"Вижте, източноевропейците от моето поколение непрекъснато говорят за свободата и нейното значение. Усещането за свобода е нещо много физическо. За моето поколение самото прекосяване на граница беше най-физическото усещане за свобода, което можеш да изпиташ. И сега изведнъж всичко това трябва да бъде преосмислено.

В момента, в който хората бяха затворени по домовете си, ние с кристална яснота осъзнахме, че живеем в общ свят, защото внезапно всички започнаха да обсъждат една и съща тема, навсякъде по света, на всички възможни езици. Тази всеобща свързаност всъщност е съвсем буквална, защото за мен един приятел от другата страна на улицата днес се оказва точно толкова близо, колкото друг приятел на другия край на света: когато не можеш да напуснеш дома си, и двамата са еднакво близо или далеч.

Освен това ние изведнъж започнахме да се интересуваме от неща, които иначе сме подминавали. С други думи, когато хората бяха затворени в жилищата си, те внезапно се отвориха за целия свят, защото осъзнаха колко взаимосвързани сме всички ние", каза още Иван Кръстев.

"Колкото до Европа, тук има още нещо интересно. Аз участвах в едно мащабно изследване на Европейския съвет за външна политика – още преди да бъде приет Планът за възстановяване. Тогава мнозина казваха, че са разочаровани от първата реакция на ЕС в отговор на пандемията. Особено огорчени бяха испанците и италианците. Въпреки това обаче в резултат от кризата хората стигнаха до един основен извод: че имаме нужда от по-голяма европейска консолидация. Парадоксът, че хората искат повече Европа, макар да са недоволни от първата европейска реакция в отговор на кризата, се дължи на факта, че те внезапно видяха света със съвсем нови очи. Като тласък към повече европейска интеграция това беше радикален пробив.

Случи се обаче и една голяма беда

която за мен онагледява един много интересен психологически аспект на кризата. След първия локдаун дойде лятото, а с него и надеждата, че всичко може би е приключило. Независимо от предупрежденията на учените, че не е така. После дойде вторият локдаун и изведнъж стана ясно (или поне това наблюдавах в Австрия и България), че хората не желаят да изпълняват част от правителствените решения. Хората всъщност бяха изтощени и смятаха, че реакцията на властите е преувеличена. А сега вече, когато работата опира до ваксините и имунизацията, растящото недоверие, което наблюдавам в обществото, започва да става истински вредно", заяви политологът.

"В моята страна се натъквам на какви ли не теории на заговора и на всевъзможни прояви на недоверие към научната общност и към властта. В началото на кризата аз не само се надявах, но и очаквах, че доверието към експертите значително ще нарасне, защото когато става дума за собственото им здраве, за здравето на роднини и приятели, хората са готови да се доверят на лекарите и на експертите доста повече, отколкото когато става дума примерно за външна политика. В страни като Германия мнозинството общо-взето следва препоръките. Но в други страни, и то не само в Източна Европа (вижте какво става във Франция!) недоверието към всяка експертна оценка е толкова високо, че някои хора вече са готови да вярват и на

най-безумните конспиративни теории

Да, защото доверието е много важно за една демокрация. Доста години съм живял в страна, където невинаги беше добре да се доверяваш на властта. Да не се доверяваш на властта всъщност е нещо много важно. Но такова недоверие трябва да се основава на определен тип аргументация и на определен тип валидизация, в резултат от които хората имат право да бъдат недоверчиви.

Тъй че растящото сега недоверие сериозно ме тревожи, защото хората подозират властите и се заиграват със страховете, но всъщност сами не предлагат никаква алтернатива. Например съпротивата срещу имунизацията: това недоверие буквално парализира всякакви колективни действия", категоричен е Иван Кръстев.

"Според мен, популизмът черпи силите си не от страховете, а от смътните тревоги и безпокойства. Това е едно много дифузно усещане, поради което хората интуитивно търсят някого, който да стане говорител на тези тревоги и безпокойства. Но когато избухна пандемията от коронавируса, хората започнаха да се оглеждат за политици, които могат да поемат отговорност и да решават проблемите. А в това отношение популистите не предлагат абсолютно нищо. И мнозина от тези популисти, които си дават вид, че контролират ситуацията, не са доволни от сегашната криза, понеже такива кризи изискват друг тип политици – политици, които могат да си сътрудничат с обществото. През 2021 година либералните демокрация ще се изправят пред много сериозни предизвикателства. По няколко причини. На първо място очевидно е, че

азиатските страни се справят по-добре

от Европа и САЩ. В резултат от това тяхната икономическа мощ се запазва. Това важи не само за Китай, но също така за страни като Южна Корея и Тайван. Тоест, става дума не толкова за различията между политическите системи, а за различията между континентите. На второ място – ваксините. Как ще подействат те и как ще бъдат убедени хората да извършат нещо, което е в общ интерес?

В Китай например се разпоредиха, че ако не си ваксиниран, нямаш право да използваш обществен транспорт. В една либерална демокрация обаче нещата са доста по-сложни", казва анализаторът.

Според мен най-важното е цяла Европа да излезе от кризата още през 2021 и да възстанови определено равнище на нормалност. По-конкретно: да възстанови икономиката си, да отвори границите и да премине в следпандемичен режим на съществуване.

Смятам, че от критично значение е и начинът, по който ЕС ще намери мястото си в света на 2021 година. В това отношение от първостепенна важност ще бъдат отношенията със САЩ и с Китай. Според мен, пандемията всъщност маркира същинското начало на 21 век", допълни Иван Кръстев./Дойче веле