Икономическото тълкувание на локдауна и расизма

Избрано 20.06.2020 20:04 Снимка: ДНЕС+

Икономическото тълкувание на локдауна и расизма

"Изкуството на икономиката се състои не просто във виждането на непосредственото, а в по-дългосрочните ефекти от едно действие или политика; то включва проследяването на последиците от тях не само върху една група, а върху всички."

Хенри Хазлит, "Икономиката в един урок"

Като някой, който е пише статии и изследвания за политиките и прокурорските дейности от десетилетия (да, икономическият анализ обхваща и тях), не съм изненадан да видя, че убийствата, извършени от полицията, предизвикват гняв, раздразнение и безпомощност, пише Уилям Андерсън.

Когато икономистите видят, че нещо лошо се случва отново и отново, ние питаме защо това се случва. В частност искаме да разберем структурите и мотивите, които водят до повтарянето на събитията, дори и когато общото разбиране е, че нещо трябва да се промени. Анализите и препоръките ни често се разглеждат като безчувствени или направо обидни за хората, които не познават или не разбират езика на икономистите и икономиката.

Например много икономисти бяхме значително по-критични към локдауна от представителите на други сфери и бяхме обвинени, че просто искаме хората да умрат. Също търпяхме нападки, че не сме "научно обосновани" или че не ни интересуват нуждите на останалите по време на пандемията.

Е, какво мислим икономистите относно действията срещу коронавируса? На какво се дължат нашите критики?

Първо и най-важно, ние вярвам, че живеем в свят на оскъдност (икономически термин) и че винаги алтернативите пред нас са ограничени. Ще изградя аргументите логически, въз основа на този факт.

Икономистите трябва да взимат предвид оскъдността

Първо да допуснем, че локдаунът на икономиката е бил най-ефективната мярка за предотвратяване на смъртността от коронавируса. Вече знаем, че първоначалните прогнози, според които 2,2 млн. американци щяха да умрат, са напълно неточни и че докладът на Imperial College of London е изцяло неправилен. Няма как да знаем дали първоначалните ни допускания са били правилни, тъй като не сме изпробвали нищо друго с болестта, затова ще трябва да работим с противоречащия си доклад.

Следващият въпрос е: "Колко дълго можем да сме затворени, преди безработицата и липсата на производство на стоки от първа необходимост да ни смажат?" С други думи, колко време е необходимо, преди негативните последици от локдауна да станат толкова тежки, че да не можем да продължим с него?

Знаем ли къде е пресечната точка на тези две решения? Не. Световете на медицината и политиката зависят от модели, които са толкова несъвършени и натоварени с идеология, че не могат да "предскажат" миналото, камо ли бъдещето. Но можем да наблюдаваме управляващите, взели решение за локдауна, и хората, които са най-тежко засегнати от мерките.

Фил Магнес отбелязва, че между двете групи има значителна разлика:

"Голяма част от елитните преподаватели и журналистите имаха лукса да получават заплата за всеки месец по време на локдауна, както и възможността да работят от вкъщи. Голяма част от безработните американци - не.

Повечето от усилията на учените да вкарат дебата за локдауна в руслото на расизма, скриваше важни аспекти на позицията на хората, които твърдяха, че икономиката трябва да се отвори. Същевременно предлаганите от тях мерки бяха силово прилагани от държавата и в много случаи най-потърпевши от тях бяха малцинствата, бедните и хората, които нямаха как да се защитят срещу политиките."

С този абзац, Магнес дава отговор на хората, които твърдяха, че опонентите на локдауна са расисти или егоисти, или и двете.

Поглед към дългосрочната перспектива

Има и други аспекти, при които икономистите виждат нещата много по-различно от учените, медиите или политиците. Една от характеристиките на добрия икономист е да вижда както краткосрочните, така и дългосрочните ефекти от едно действие. Ние не просто казваме какво ще се случи следващия месец, а и какви ще са последиците след години. Политиците, от друга страна, се интересуват единствено от резултатите от следващите избори и за тях, както се вижда в новините, единственото важно нещо е това, което се случва в момента.

Например може да се твърди, че ако хората бяха оставени на свобода, макар в краткосрочен план да видим пик на заразените от коронавирус и вероятно на смъртността, в дългосрочен план това би довело до по-малко смърт. Логиката на икономистите е следната: знаем, че в краткосрочен план може да има повече заразени и смъртни случаи, но в дългосрочен ще има по-малко инфектирани. Хората ще починат и в двата случая, но отварянето на икономиката ще доведе до по-малко смърт като цяло.

От своя страна, критиците имат склонността да гледат само краткосрочно. Заглавията ни казваха, че в Северна Каролина инфекциите преминават през пик, така че трябва да затегнем локдауна. Щати, в които ограниченията бяха по-леки, например Флорида и Южна Дакота, бяха очерняни в пресата, въпреки факта, че смъртността там беше значително по-ниска, отколкото в Ню Йорк, където мерките бяха изключително строги.

Второ, стимулите са от значение. Някои хора бяха много успешни по време на пандемията, а най-гласовитите защитници на идеята, че коронавирусът е апокалипсис за човечеството, бяха именно тези, чиято кариера се облагодетелства от широкото медийно отразяване. Със сигурност д-р Фаучи трябва да е доволен за благосклонното отношение на журналистите към него, докато всички лекари и учени, които се "отклоняваха" от сценария, че небето се срива над нас, бяха критикувани остро от всички страни.

Подобно е и положението на губернаторите и кметовете, които изведнъж се озоваха в ситуация, в която всяка тяхна дума се превръщаше в закон, без значение от правната им същина - нещо, което някога хората са наричали диктатура. Съмнявам се, че тези новосъздадени лидери, които се радваха на пълната власт, ще се радват да сдадат постовете си.

Забележете, че аз не защитавам позиция каква е трябвало да бъде правилната политика. Просто отбелязвам как икономистите се различаваме от останалите, когато анализираме ситуации, като в тази, в която се намираме в момента.

Стимули, полиция и расизъм

Какво да кажем за убийствата, извършени от полицаи, и особено тези, в които има елемент на расаизъм? Аз съм осиновител на две деца от афроамерикански произход и съм много чувствителен към неща като убийството на Джордж Флойд. Но като икономист се опитвам да гледам отвъд расизма, особено като се има предвид, че полицията убива много повече бели, отколкото черни, въпреки че и расизмът не трябва да се пренебрегва.

С други думи, чрез расизъм могат да се обяснят някои убийства на афроамериканци от полицията, но със сигурност не всички убийства. Това, отново, не е нещо тривиално и причината икономисти като мен да мислим, че е от огромно значение, е, че ако не гледаме цялата картина, реформите, за които хората настояват, няма да спрат убийствата. Както казах и по-горе, икономистите гледаме на пълната картина и питаме: "Защо това поведение, което хората искат да елиминират, продължава да се наблюдава, въпреки протестите, новите закони, страстите речи и другите мерки?"

Да допуснем, че всички полицаи са расисти (трима от тях, обвинени за убийството на Флойд, са от малцинствени групи, но ще продължим с допускането си). Ако това е така, трябва в тяхната работа да има стимули, които ги спират да извършват убийства, основани на расата.

Обаче заради синдикатите е много трудно да се уволни полицай, нарушил закона, а прокуратурата избягва да повдига обвинения. Причината е, че преди няколко десетилетия Върховният съд създаде имунитет на полицията, благодарение на който е почти невъзможно успешно да се осъди полицай, независимо от действията му, ако те могат да се изтълкуват като извършени в рамките на полицейските му задължения.

Както всички синдикати, полицейските са особено могъщи по две причини - Републиканската партия обикновено застава зад полицията, а самите синдикати са гръбнакът на Демократическата партия, който им носи гласове, пари за кампаниите и други ползи. Тъй като и двете сили поддържат полицията, макар и по различни причини, реформата ѝ изключително трудна.

В редките случаи, когато полицай все пак бъде осъден, разходите му се покриват от данъците, застраховката му или от комбинация от двете, а не от самия него. Тоест дори и когато се стигне до присъда, самият полицай не понася наказателната тежест за действията си.

Не е трудно да се види, че в случая говорим за това, което икономистите наричаме "изкривени стимули" или, по-технически казано, "морален риск" - ситуация, в която стимулите всъщност подтикват към действията, които искаме да елиминираме.

Но дори и да изкореним расизма от съзнанието на всеки един полицай, съществуващите в момента стимули все пак ще правят незаконните и противоречиви убийства много вероятни. Казано по друг начин, много икономисти, включително и аз, вярваме, че съществуващите бариери, които спират правораздаването, ще доведат до повече убийства на афроамериканци и представители на другите малцинства, извършени от полицаи, дори и в системата да не съществуваше расизъм.

Затова е и много слабо вероятно икономистите да се радваме на мерки като обучението за расова чувствителност - те няма да доведат до крайната цел, която е край на убийствата, извършени от полицията. Както също писах по-горе, стимулите са от значение и то голямо.

Значи ли това, че икономистите не се интересуваме от расизма или че не искаме да спасяваме животи? Често ни обвиняват в това, но аз не пледирам, че сме виновни. От нас се очаква да взимаме предвид всички фактори и да разглеждаме човешките недъзи и оскъдността. А това, че някои не са съгласни с нас, не означава, че грешим./money.bg

CHF CHF 1 1.81785
GBP GBP 1 2.17235
RON RON 10 4.04431
TRY TRY 10 2.27811
USD USD 1 1.65147