За да укрепи технологичното предимство на Америка, президентът Доналд Тръмп нареди правителството да закупи акции на Intel на стойност 8,9 милиарда долара — ход, който предизвика сериозни спорове и може да бъде последван от подобна сделка с компании за квантови изчисления, които вече получават милиони долари федерално финансиране.

Тези действия могат да застрашат стабилната американска икономика, твърди италианската икономистка Мариана Мацукато пред Politico — особено в комбинация с орязването на агенции, които традиционно са си партнирали с частния сектор.

"Смятам, че капитализмът на Тръмп е капитализмът на "нашите хора", казва Мацукато. "Бих го описала малко като мафиотски: демонстрираш сила, раздаваш услуги на едни, разделяш и владееш. Подбираш и избираш, но без ясна стратегия."

"Всъщност това отслабва икономиката," обобщава тя.

Мацукато е професор по икономика в Университетския колеж в Лондон и съветник на редица правителства. Тя твърди, че сделката с Intel е лошо замислена, защото не съдържа условия, които да стимулират компанията да създава нови продукти — правителството действа просто като пасивен инвеститор.

Такъв подход няма да доведе до създаването на технологиите на бъдещето, допълва тя. По-умна стратегия според нея би била правителството да изгради портфолио от компании в даден сектор, да ги подкрепи със субсидии и стимули, а след това конкуренцията на пазара да определи кои ще се издигнат на върха.

Мацукато е писала многократно за това как държавите трябва да притежават дялове в компании, но не по начина, по който го прави администрацията на Тръмп — подход, който някои наричат форма на корпоративна социална помощ.

Корпоративната социална помощ води до развитие на монополи; монополите са вредни, защото потребителите не получават по-евтини и по-качествени продукти, а компаниите не усещат външен натиск да иновират. А ако те не иновират, държави с по-добра индустриална политика и по-амбициозни компании ще изпреварят САЩ.

"И не мисля, че в администрацията на Тръмп има каквато и да е политика, насочена към бъдещето и възможностите за иновации," казва тя. "Всичко се свежда до това да се върнат компании обратно или да се попречи на чуждестранни фирми да продават в САЩ. Той по-скоро пречи нещата да се случват, вместо активно да създава условия да се случат."

Тя нарича икономическата политика на Тръмп "особен сбор от несвързани мерки", тъй като не изглежда да има ясна стратегия или цялостна пътна карта за укрепване на индустриалния гръбнак на Америка — сектор, който изостава спрямо Китай и други държави.

"Тръмп не пита: "Кои проблеми трябва да бъдат решени и как можем чрез публични инвестиции да ги решим?" казва тя. "Той просто хвърля пари, налага мита, купува дялове и разгражда структури."

Мацукато твърди също, че орязването на агенции като Националния здравен институт и НАСА ще навреди на конкурентоспособността на страната, защото именно тези институции — чрез финансиране и научни програми — подпомагат появата на нови технологии, продукти и цели индустриални сектори.

"В бъдеще конкурентоспособността на САЩ ще увехне, защото той разгражда гръбнака на американската конкурентоспособност — стратегическите, способни, ориентирани към резултати държавни агенции," казва тя.

Изобретяването на интернет и GPS например не би било възможно без намесата и подкрепата на правителството, напомня Мацукато.

Каквито и резултати да има сделката с Intel, те ще се проявят в следващите години. Въпреки това вече има доказателства, че атаките на Тръмп срещу федералните агенции и техните бюджети отслабват предимството на Америка в науката и технологиите — учените масово се преместват в чужбина.

И всичко това се случва на фона на силно колеблив фондов пазар, където страхът от надценяването на AI сектора поражда опасения, че спукването на този балон може също да нанесе сериозен икономически удар поне в близко бъдеще.