Имало едно време един римски император - Нерон Клавдий Цезар Август Германик!
Всички го знят просто като Нерон!
Считал себе си за артист. Понеже не можел да прави нищо друго! Според историците бил повече порочен, отколкото интелигентен (учител му е бил Сенека).

Съдбата обаче го направила император на Римската империя!
И той опожарил Рим! Казват, че по време на пожара бил свирил на китара и пял своята епическа поема "Троика".
“Какъв артист умира с мен!” – това били последните думи на Нерон.
Общо взето това е!

Всяка прилика с лица от нашата действителност вероятно е случайна.
Обаче! Много интересен е въпроса какво ли щеше да се случи, ако Нерон вместо да се прави на артист, беше си повярвал, че е пожарникар?
Експериментът си заслужава!

И така... Имало едно време един римски император - Нерон Клавдий Цезар Август Германик!
Всички го знаят просто като Нерон (Пожарникаря)!
Считал себе си за компетентен пожарникар. И не можел да прави нищо друго! Не знаел чужди езици, не разбирал от икономика, финанси, политика и международни отношения - бил повече човек от народа, от колкото човек за работа (учител му бил бай Тодор).

И той (като артиста) опожарил Рим! Казват, че по време на пожара, Нерон (Пожарникаря) бил зает да обвниява предишния император в престъпна небрежност и драстично незачитане на правилата за противопожарна опасност. Нищо, че пожарът съвпаднал с неговото, а не на предишния император управление.

Рим изгорял, просто защото императорът най-после имал повод да демонстрира компетентност. И величие! Само велик пожарникар е достоен за велик пожар! Пък и римляните нямали късмет да завали дъжд!
Житейската философия на Нерон се изчерпвала с лаконичното - „След мен потоп!”

Всяка прилика с лица от нашата действителност вероятно е случайна.
Ами, ако Нерон, вместо да се прави на артист, беше си повярвал,че е милиционер?
И този експеримент се очертава като интересен!
И така... Имало едно време един римски император - Нерон Клавдий Цезар Август Германик!
Всички го знаят просто като Нерон (Милиционера)!
Считал себе си за милиционер. Понеже не можел да прави нищо друго! Не знаел чужди езици, не разбирал от икономика, финанси, политика и международни отношения - бил повече човек от народа, от колкото човек за работа (учител му бил бай Тодор).

И той опожарил Рим! И римляните пак нямали късмет – не завалял дъжд!
Казват, че по време на пожара императорът (милиционер) бил зает. Уморен от сплетните на майка си, Агрипина, той не се поколебава да посегне и на нейния живот, изпращайки войници да я убият. По-късно заточва и екзекутира жена си Октавия и умъртвява с ритник (в корема) бременната си наложница Попея. По заповед на Нерон са избити (или принудени да се самоубият) всички заговорници от опозицията - известният интелектуалец Петроний; моралистът стоик Тразея; военачалникът Корбулон; Сенека, оратор и съветник на императора и поетът Лукиан.
“Не знаех, че майка ми била толкова хубава!”, казал Нерон (докато разглежда тялото й, за да се увери, че действително е мъртва).

Всяка прилика с лица от нашата действителност, вероятно, е случайна.
Между другото Нерон (артиста) обичал чуждата собственост! Не е абсолютно сигурно, че точно той е подпалил пожара в Рим, но историческите източници (Тацит, Светоний, Ювенал, Дион Касий, Плиний Стари) са категорични, че след бедствието той си присвоява апетитен парцел в опустошения център на столицата, където планира да построи огромна и разкошна вила (т.нар. Златен дом, който остава недовършен).

Тук вече няма мърдане - приликата с лица от родната действителност започва да става поразителна.
Антон Луков

*И след лоша реколта трябва да се сее (Луций Аней Сенека).