Джордж Фридман: Рецесия или депресия

Избрано 19.06.2020 11:59 Снимка: ДНЕС+

Джордж Фридман: Рецесия или депресия

През март се въздържахме или се ограничихме до скромни прогнози за 2020 г. Пандемията COVID-19 по същество направи това без значение. Въпросът, който поставихме тогава, беше дали болестта и стъпките, предприети за нейното овладяване, ще доведат до рецесия или до депресия.

Рецесията е цикличен финансов процес, присъщ на бизнес сектора. Тя е неизбежна, стабилизираща и донякъде болезнена. Депресията е нещо съвсем различно. Тя има безброй финансови измерения и включва допълнителен елемент от икономически щети. Тя може да унищожи бизнеса и драстично да увеличи безработицата и по този начин да трансформира самото ни съществуване. Бих ви препоръчал да прочетете „Трудни времена: Устна история на голямата депресия“ на Стъдз Теркъл. Най-големият ефект от депресията е върху екзистенциалната реалност на ежедневието. В този смисъл всички трябва да ни интересува какво е това.

Отговорът все още не се е появил – ще обясня защо по-долу – но числата са зловещи. Близо сме до приключването на второто тримесечие на 2020 г. и банката на Федералния резерв в Атланта прогнозира спад на брутния вътрешен продукт с 48,5%. Други говорят за спад от 30-40 процента. Безработицата е 15% и се покачва. Дори и прогнозите за по-оптимистични числа са разклатени не просто поради размера на свиването, а заради скоростта, с която се случва. Във Великобритания икономиката се сви с 20% само през май. Германия е с най-надеждни резултати: свиване с 10% през второто тримесечие. Повечето страни очакват по-скромен спад през третото тримесечие, а след това възстановяване през четвъртото тримесечие.

Подобни числа показват масивна дисфункция в икономиката, но въпросът е дали е възстановима и колко бързо. Авиоиндустрията, например, драматично ограничи своите операции, като остави без работа много пилоти, служители в билетни центрове, механици и ръководители движение. Но ако всички тези работници вече не са намерили работа другаде, индустрията вероятно ще оцелее и може би ще ги върне на работа веднага щом икономиката се възстанови.

Не по-малко зловещо, но с неясна перспектива, е очевидното увеличаване на хоспитализациите на случаи на COVID-19 в държави, които „отвориха“ в началото на юни. Води се дебат дали увеличенията сигнализират за нова вълна. Със сигурност не съм експерт, но ако вирусът е толкова заразен и ако е толкова смъртоносен, тогава изглежда, че краят на уединението ще има същия ефект сега, както и преди. И ако това е вярно и хората, които знаят повече от мен, не са съгласни с отварянето, тогава трябва да сме свидетели не на друга вълна, а на последиците от него.

Коренът на икономическата криза се основава на факта, че досегашните медицински изследвания не водят нито до ваксина, нито пък до кой знае какво смекчаване. Единственото медицинско решение беше изолацията. Това означаваше, че хората трябваше да избягват контакт с други хора, тъй като биха могли да бъдат преносители, без да знаят, че носят болестта. В известен смисъл медицинският проблем не беше основното. Медицината, с изключение на полезни съвети, беше без значение. Проблемът беше, че единственото животоспасяващо решение щеше да навреди на икономиката. Но в крайна сметка отказът от приемането на смъртта е по-силен от желанието за жизнеспособна икономика.

Следователно, ако има вероятност болестта да се разпространи при повторно отваряне и това да доведе до повторно поставяне в изолация, тогава вървим към депресия. Или по-скоро, ние в момента сме в депресия според числата, но сме защитени временно от цялостна депресия според скоростта, с която се осъществяваТази скорост купува време, за да стане възможно икономическото възстановяване. Но това е прозорец, който ще се затвори. Вземайки 1 март като начална дата, ние сме в този цикъл от близо четири месеца. Ако приемем, че ще ни очаква същото през септември, тогава ще станат седем месеца. Това е дълго време за бизнес със слаби маржове, за да оцелее без съкращения и дълго време за безработните да чакат преназначаване.

Надежда за обрат през третото или четвъртото тримесечие дава очакването, че ще бъде разработена ваксина. Има признаци, че може да има такава дотогава и дори, че производството вече е на път. Проблемът е, че е малко вероятно предлагането да съответства на търсенето (особено на глобалното търсене). Важно обстоятелство е, че логистиката за разпространение и администриране на ваксината в контекста на масово нарушена икономика ще означава, че ще са необходими поне два месеца. Спомнете си колко време отне производството и разпространението на вентилатори.

Ако моето предположение е правилно и ако ефективна ваксина бъде пусната, да речем, на 15 септември, тогава прилагането на ваксината ще се извърши най-рано до 15 ноември, което означава близо девет месеца от момента на затварянето на страната. Това значи и пет месеца растяща безработица и икономическо свиване в световен мащаб. Трудно е да си представим, че до този момент бихме могли бързо да възстановим икономиката. Очевидно правителството може да напечата още пари и това всъщност би изпълнило както предписанието на Джон Мейнард Кейнс, така и предписанието на Милтън Фридман. Кейнс го нарече увеличаване на търсенето, а Фридман го нарече парично управление.

В случая обаче има разлика. Основата на икономиката са земята, трудът и капиталът. В основата на тази криза е недостигът на работна ръка. Проблемът не е в липсата на търсене, а в липсата на предлагане. Следствието от този проблем е инфлация като тази във Ваймарска Германия. Този процес могат да спрат две неща. Едното е масовата промяна в желанието на обществото да приеме риска от заболяване. Второто е бързо медицинско решение.

Промяна в общественото отношение е възможна по две причини. Първата е, че времето прави рисковете рутина. Хората могат да изместят своите модели на рискове. Втората е, че депресията е нещо абстрактно за тях. Не сме виждали депресия от 80 години. Аз съм достатъчно възрастен, за да познавам някои от онези, преживели Голямата депресия. Спомням си ясно един от тях. По време на Депресията той беше студент втори курс по медицина, но нямаше пари, за да завърши. Затова започна работа в деликатеси „Кошър“ на „Джером Авеню“ в Бронкс. Четиридесет години по-късно той все още беше там. Депресията му отне живота, за който мечтаеше.

Ако имате възможност, прочетете книгата на Теркъл. С този вирус шега не бива. Но всички трябва да осъзнаем, че икономическият проблем не е в банките и корпорациите. Той е в начина, по който Голямата депресия разрушава живота.

Предвиждам ли депресия? Все още не мога. Способността на американския народ да се съвзема е безгранична. Силата на американската наука е забележителна. Пък и цифрите, които виждаме, ако издържат така, са чудесни./БГНЕС


Джордж Фридман, “Геополитикал Фючърс”.

CHF CHF 1 1.81785
GBP GBP 1 2.17235
RON RON 10 4.04431
TRY TRY 10 2.27811
USD USD 1 1.65147