Тръмп, отделянето и „Етруската булка“

Крехкия мир, загниването на Запада и нуждата от отделяне на Русия

„Западът е мъртъв, и колкото по-близко сме до него, толкова по-опасно става. Няма значение дали се разпада бавно или бързо. Ключът е в отделянето – скъсване на връзките с това токсично чудовище. Западът винаги е имал уклон към дегенерация, но сега той достигна терминалната фаза на необратим разпад. Може би дори ще е по-добре, ако се разложи по-бързо. Най-важното е да изолираме тази чумава кочина, наречена „просветена Западна общност“ с непроницаема стена.“ Това казва руският философ Александър Дугин в програмата „Ескалация“ по радио „Спутник“ с водещ Александър Бухарев. Според него Тръмп играе опасен ядрен покер, а Израел загуби моралното си превъзходство.

Александър Бухарев: Да започнем с най-горещата тема, тъй като сега, точно в този момент, Доналд Тръмп държи реч в Кнесета. Можем да кажем, че това бележи пауза или дори повратна точка в конфликта между Израел и Хамас. Първият въпрос е този: споразумението между Израел и Хамас, което Тръмп величествено нарича „край на войната“ – колко е трайно наистина и, най-вече: кой ще спечели най-много от него, с оглед на събитията в Израел и Ивицата Газа?

Александър Дугин: Струва ми се, че обективно погледнато това е успех за Тръмп. Той мина през трудни избори. Пълната му подкрепа за Нетаняху предполагаше и следващата стъпка: да признае разпадането на палестинската държавност – да я отложи за неопределено време. Нетаняху и израелското правителство поискаха от Запада и от света тотален отказ от признаване на Палестина в каквито и да е граници – нито в Газа, нито на Западния бряг – и признаване правото на Израел да образува „Велик Израел“. Това беше тяхната позиция и очевидно и причината за трагедията в Газа – на практика геноцид над местното население.

От гледна точка на Нетаняху и неговите радикални религиозно-политически поддръжници Бен Гвир, Бецалел Смотрич и други министри – те следват теориите на Дов Бер и Ицхак Шапира за подготовка за изграждането на Третия храм и жертвоприношението на червената юница. Червените юници, между другото, бяха донесени от Америка. Това е древен юдейски ритуал (Кн.Числа 19 – б.пр.), който предхожда идването на Месия и построяването на Третия храм. За да се случи това, джамията Ал-Акса – ислямското свещено място в Йерусалим – трябва да бъде разрушена.

Наскоро Бен Гвир, министър на Националната сигурност, проведе религиозен ритуал там, нарушавайки правата на мюсюлманите и подготвяйки джамията за разрушаване – иницииращ ритуал за идването на Месия. Тръмп поддържаше тази линия дълго време, против възгледите на Западните си партньори и собствената му MAGA основа, която е широко анти-израелска. Заради политиката на Тръмп в подкрепа на Нетаняху сред поддръжниците му в Америка избухнаха конфликти. Той пое рискове, но следващата стъпка щеше да означава да се съгласи за окупация на Газа, преместване на палестинците, отхвърляне на тяхната държавност и разширяване на Велик Израел за сметка на Сирия и Ливан. Тръмп подкрепи Нетаняху почти до края, до червената линия, по пътя на християнския ционизъм. Огромна идеологическа, военна и дипломатическа работа беше свършена, за да бъде обърната Америка към подкрепа на месианския проект на Нетаняху.

Но днешното споразумение е противоположно. Когато специалният пратеник Уиткоф говори вчера пред израелците и спомена Нетаняху, множеството протестира и го заглуши. Тази победа не е на Нетаняху. Размяната на заложници, освобождаването на хиляди палестинци от затворите и изтеглянето на войските от Газа – това са компромиси за Нетаняху. Условията на Хамас и палестинците – независима държава Палестина, подкрепена от много държави и дори от НАТО, с изключение на най-твърдите американски васали – надделяха.

Тръмп направи завой: след като подкрепяше Нетаняху 99%, той спря пред последната стъпка. Няма Велик Израел, няма Месия, няма червена юница, няма Трети храм, няма разрушаване на Ал-Акса, и няма изселване на палестинците. За какво бяха жертвите, тогава? Палестинците се връщат в Газа като Палестинска държава, призната от Запада. Хамас може и да слага оръжие, но това е негов триумф – те се бореха за независимост и се приближиха до нея. Месианската логика на Нетаняху, който започна война под знамената на Месия, се провали. Иран, въпреки ударите, остава непоклатим. Укрепна неговият патриотизъм; изискванията към жените бяха облекчени – в Техеран се виждат все повече жени без хиджаб. Повечето страни се противопоставиха на Нетаняху. Западът е разделен: глобалистите, Сорос и Демократите го отхвърлиха. Подкрепя го Тръмп, при това не безусловно. Той играе пет или шест игри едновременно, никога не завършва никоя от тях, но защитава собствения си интерес. Най-вече, той доказа, че не е израелска марионетка, в каквато беше обвиняван, че се е превърнал. Той постигна прекратяване на огъня в Газа, но това не е стабилен мир. Нетаняху и месианското лоби едва ли ще го приемат – това е тяхно поражение.

За какво, тогава, да се пилее моралният капитал от Холокоста? В момента светът наблюдава как с действията си Израел руши моралното си превъзходство. Това не е Велик Израел. Тръмп, шегувайки се в самолета си относно „рая“, излъчва всяка своя мисъл в социалните медии с екстровертна спонтанност, с което напомня за Байдън. Това не е траен мир, а нов обрат, който може да доведе до Трета световна война. Крехка, моментна победа за Тръмп – но реална победа за Хамас и палестинците, които дискредитираха Израел и се придвижиха по-близо до държавност. Това дестабилизира региона и заплашва с нови войни, които могат да имат още по-ужасяващи форми.

- Скорошно допитване в САЩ сочи, че дори християните-ционисти и евангелистите, които преди подкрепяха израелското лоби – особено по-младите – все по-често оттеглят подкрепата си. Да не говорим за Европа и мюсюлманската общност в САЩ, която също е част от електората на Тръмп. В този контекст, при положение че, както казахте, Тръмп не играе игрите си докрай, какво според Вас предстои за Израел – политически и екзистенциално – ако той се е провалил в постигането на целта, заради която рискува всичко?

- Целта, заради която Израел рискува всичко, е метаполитически феномен: очакването на идването на Месия. Това е по-сериозно от провала на политическа интрига или на военна операция. Единственият смисъл за Израел се състои в това да бъде месиански проект. Без Месия той няма оправдание за съществуването си. Не би издържал като „остров на демокрацията сред ислямското море“. Изправен е пред избор: или да засили месианското напрежение, или да рухне. Всяка крачка назад означава небитие.

В Америка нараства анти-израелска вълна дори сред бившите поддръжници. Младежите – особено гройпърите, поддръжниците на Ник Фуентес, които не са тръмписти – проповядват антисемитизъм, граничещ с култ към Хитлер. Това е масов феномен. Те питат „Първо Израел или Първо Америка?“ За всеки политик отговорът „Първо Израел“ означава край на кариерата. Тъкър Карлсън критикува Израел предпазливо, противопоставяйки се на гройпърите, докато апелира към американския патриотизъм. Чарли Кърк – вероятно убит заради отказ да подкрепи Израел – беше влиятелна фигура.

Глобалистите и свързаната със Сорос пропаганда подхранват анти-израелски настроения, изпращайки активисти от Антифа и ЛГБТ на протести. Мюсюлманите се опитват да ги отблъснат, но Сорос използва тези сили – точно както някога използва нашата собствена опозиция – за про-палестински действия.

Натиск има и от двете страни: отдясно са младите националисти, отляво – либералите. Антидискриминационната лига, която по ориентация е анти-Тръмп, губи влияние. Отношението на Америка към Израел се промени и Тръмп го усеща. Той, Къшнър и други ционисти следваха Нетаняху, но като прагматик и бизнесмен Тръмп разбира, че ситуацията не може да бъде обърната в негова полза. Ислямският фактор в САЩ остава слаб, а еврейското лоби все още доминира. Но анти-израелският сантимент на десетки милиони стана твърде силен, за да бъде игнориран.

- Кой ще плати за възстановяването на Газа? Този въпрос остава нерешен.

- Този въпрос е отворен. Нищо не е безплатно. Разрушението е лесно, съзиданието е трудно. Те ще се опитат да прехвърлят отговорността върху Европа, като една част ще бъде поета от САЩ. Израел няма да плати. Ислямските страни могат да участват, но Газа се превръща в плацдарм за палестинските политически процеси, което е заплаха за Израел. Геополитически и месианистки Израел бе победен. Преди Газа да бъде възстановена, Близкият Изток ще премине през моменти на напрежение. Има възможност Израел отново да започне военна акция – този път срещу Иран.

- Нека се обърнем към друга международна тема, свързана с Доналд Тръмп – но този път, разбира се, и с Русия. Бих искал да Ви питам не за самите ракети „Томахоук“, а за индиректния диалог, разгърнал се в изявленията на Владимир Путин и Доналд Тръмп. Неотдавна Тръмп спомена „Томахоукс“, след това Путин говори за Анкъридж, подчертавайки, че ние оставаме верни на споразуменията и този курс продължава. Тръмп не коментира директно, но каза, че има намерение да се обади на Путин, преди да реши за „Томахоукс“. Изглежда сякаш има две течения: скрито, невидимо за нас, и публично, включващо Зеленски, Макрон и останалите, които обсъждат „Томахоук“.

- Ситуацията е крайно сериозна и не може да бъде подценявана. Тръмп, уверен в способността си да оказва натиск, да изнудва и да принуждава другите към това, което той нарича „мир“, манипулира различните страни, включително влиятелното израелско лоби и Нетаняху – фактор, който е дълбоко вкоренен в американската политическа система. Неговите принудителни методи често работят, и това е тревожно. От една страна, това му харесва – той е човек на краткия цикъл, не е стратег. Разрешава проблемите незабавно, извлича полза веднага, кешира. Това е бизнес подход: правѝ пари сега, утре няма значение. Можеш да загубиш всичко в казиното, да размениш дългосрочната полза срещу бързи печалби. Това е манталитетът на американския предприемач – ценна е сделката тук и сега

Последствията? Той няма време за тях – ритъмът се ускорява. Това е опасно, защото дотук работи за него. Прилага този метод и спрямо Русия, но тук той е неуместен. Тук има дългосрочни проекти, големи стратегии – геополитически – които Тръмп избягва. Той действа незабавно и това е рисково. Опитва се да наложи търговски принципи – „Хайде, Путин, нека сключим мир при моите условия“, и чува от Путин – „Не, това не са моите условия“. На това Тръмп отговаря със заплахи: „Добре, тогава прекратяваме отношения, пращам „Томахоукс“, нови оръжия“. Подобен тормоз спрямо Русия, както и спрямо Китай, е крайно опасен и безсмислен.

Путин, според мен, действа крайно деликатно: той не отстъпва по никакви стратегически въпроси, не прави компромиси с жизненоважните интереси и ги защитава твърдо – решен е да продължава тази неприятна и рискована игра. Историята с „Томахоук“ е като покер. Путин играе със сложни стратегии; Тръмп играе покер, в който са важни блъфирането и бързите ходове. Но ако, при едни тежки преговори, залогът се повиши, ще изчезне впечатлението, че от наша страна това е „само игра“.

Песков ясно заяви това и нашите политици казаха същото: ние имаме начертани червени линии; Западът ги пресече; и ние не отговорихме. Сега Западът погрешно смята, че ние няма да отговорим. Доставянето на „Томахоукс“ на Киев от военно-техническа гледна точка означава удари дълбоко в територията на Русия от американски военнослужещи – няма друг начин, както потвърдиха експертите. Тръмп, в неговия стил на „трудно договаряне“, издава ултиматум, който води директно към военен конфликт с нас. Той категорично отказва да мисли за ядрена ескалация, като предполага, че ситуацията ще се развие както с Иран – САЩ ще нанесат удари по Русия, за да я принудят на бързо споразумение за Украйна.

- Както с Иран?

- Иран, дистанциран от Израел, подкрепи шиитите. За Иран ситуацията беше сложна, но не и жизненоважна. За Русия е различно – това засяга нашите преки интереси. Залагайки в играта си на покер ескалацията, Тръмп си играе с огъня. Ако се поддадем – ако не отговорим на ударите с „Томахоук“ по нашата територия (кой знае какво ще носят техните бойни глави?) – това ще нулира всичките наши постижения, жертви и страдания. Това не е заплаха от украинска контраофанзива, с която ние се справихме, едва. Това е далеч по-тежко. Ако не отговорим на директни американски удари, всичко може да ни бъде сторено.

Светът е в хаос; всеки дърпа в своята посока; не може да се разчита на никого. Ние сме сами: или ще отблъснем американската агресия, която може да започне всеки момент, или това ще се превърне във война със Съединените щати. Тръмп с агресивния си тормоз достигна линия, която дори Байдън и глобалистите избягваха да престъпят. Това не е само Анкъридж. Това е геополитически покер, в който едната страна заявява: „Сега започваме да играем на Руска рулетка“.

- Направо „Руска рулетка“? Има ли нов фактор?

- Да. Ракетите „Томахоук“ са нов фактор на ескалация. Това не е победа на Украйна или загуба на Русия – това е начало на директна военна конфронтация между Русия и САЩ, прагът на Трета световна война. Ние много пъти сме доближавали тази линия и сме отстъпвали, но Тръмп ускорява събитията, разпалва напрежението. Мелания Тръмп се опитва да опровергава фалшивите истории с украинските деца, а Мария Лвова-Белова убедително показа на американците абсурдността на обвиненията срещу нашия президент и нея самата. С това се справихме, но не можем да спрем маниакалната ескалация на Тръмп, маскирана като миротворчество.

Нобеловата награда за мир беше дадена на някакъв неясен агент на Сорос, за неуспялата цветна революция във Венецуела – пълен позор за отличието. За какво му е на Тръмп тази дискредитирана награда? Имиджът му на миротворец е фалшив, плод на сенилност и абсурдност.

Нестабилността на ситуацията се увеличава, а „Томахоук“ я правят смъртоносно опасна. Зеленски ще ликува, ако Америка започне да се бие за него – това ще бъде неговият триумф. В продължение на четири години той се опитваше да въвлече Запада в директна конфронтация с Русия. След това може да се оттегли, въпреки че е съсипан. Глобалният елит деградира: едни изпадат в деменция, други имат зависимости, сменят си пола или се превръщат в чудовища. Западът губи човешкия си образ. Сорос е едно чудовище. Тръмп е друго – неспособно да различава фантазиите от реалността. Западът залязва, завличайки ни във водовъртежа на гражданската си война – с Антифа, марксисти, трансджендъри, фърита (англ. furries, fur – козина; хора, чиято субкултура предвижда публичното им афиширане и третиране като животни – б.пр.) Западът изнася този зомби апокалипсис, заразявайки човечеството с отровата на лудостта. Това е смъртно опасно: Западът има бази, оръжия и желание да умре зрелищно – като Вавилонската кула, която се срина и разтресе света.

- Позволете ми да засегна философския контекст, тъй като споменахте Наградата за мир. Има схващане, че разпадането на Запада е от полза за Русия, единствено ако се случи бавно, така че центробежният му ефект да не може да дестабилизира целия свят. Как виждате това?

- Важното е, че Западът загнива без нас. Има едно мъчение, наречено „Етруската булка“ – привързване на труп към жив човек, така че разлагането да се прехвърли върху живата плът. Западничество, либерализъм, глобализация, дигитализация – желанието да се имитира Западът – това е „Етруската булка“.

Западът е мъртъв, и колкото по-близко сме до него, толкова по-опасно става. Няма значение дали се разпада бавно или бързо. Ключът е в отделянето – скъсване на връзките с това токсично чудовище. Западът винаги е имал уклон към дегенерация, но сега той достигна терминалната фаза на необратим разпад. Може би дори ще е по-добре, ако се разложи по-бързо. Най-важното е да изолираме тази чумава кочина, наречена „просветена Западна общност“ с непроницаема стена.

Човечеството трябва да се спаси от Запада. Всеки, който остане привързан към тази гниеща „булка“, е обречен – отровата ще се разпространи, бързо или бавно, и болестта ще е неизбежна. Отделянето трябваше да се случи преди сто, преди двеста години. Ние продължавахме да го отлагаме, мислейки си, че Западът не гние, или че неговото разпадане е по някакъв начин приятно. Заразените от краткосрочна мисъл елити преследват мигновено удоволствие, игнорирайки последствията. Заразата влезе в нашата култура и кръвообращение. Въпросът не е дали имаме полза от бърз или бавен разпад. Въпросът е това да се случи без нас. Направихме много, за да се отделим, но има още работа за свършване – инфекцията протича дълбоко.

- Поглед към това, което сме направили и правим – последната тема за днес – срещата на върха на лидерите от Общността на независимите държави (ОНД) в Таджикистан и речта на Владимир Путин. Много проблеми бяха дискутирани. Бих искал да Ви попитам за перспективите на ОНД от гледна точка на сътрудничеството между Русия и страните от общността. Путин спомена Беларус като пример за сътрудничество с наши географски и исторически съседи. Какво имаше предвид той, правейки аналогия между Беларус и други страни от общността на ОНД в контекста на общи проекти?

- Путин имаше предвид нуждата от изграждане, на мястото на ОНД, на единна държава на Евразийския съюз, създадена по модела на съюзната държава Русия-Беларус. Това е нашият единствен път. Думите му могат да бъдат интерпретирани по различни начини, но аз виждам само едно значение: от всичко, което беше казано и не беше казано, както и от логиката на геополитическата история следва, че ние или ще действаме заедно, като един полюс, народите на Руската империя, Съветския съюз, неделима част от Евразийската цивилизация: наш народ, наша култура, наша общност – или ще се озовем обкръжени от враждебни, несуверенни държави-марионетки като Украйна, под влиянието на външни играчи – не непременно Запада. Това може да бъде Ислямския полюс, Китай, или други властови центрове.

Суверенност е възможна единствено за големи цивилизационни блокове: Русия, Китай, Индия и Ислямски свят. Сувереността на Ислямския свят, както виждаме в Газа и Палестина, е слаба. Но той може да признае – може би под въздействието на палестинския фактор – някакъв нов вид халифат. Тогава Централна Азия ще стане зона на борба между Ислямския полюс, Русия и Китай – мрачна перспектива.

Путин отправя финално предупреждение: или ОНД се трансформира в истински Евразийски съюз, или съдбата на постсъветските полу-суверенни държави ще бъде трагична. Не е необходимо пълно обединение като това с Беларус, но военното, икономическо, политическо и културно партньорство в съюзен формат трябва да служи като пример за всички държави от ОНД, включително Украйна. Войната в Украйна е резултат от отхвърлянето на този път, точно както и в Молдова и Грузия. Все още липсва един аргумент: превземането на Киев. Когато вземем Киев, думите на Путин ще добият тежест. Ние трябва да демонстрираме необходимостта от Съюзна държава с решителен, необратим акт. В противен случай, само със засилване на реториката, няма да се постигне нищо.

 Александър Дугин, www.multipolarpress.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова