Член на Европейския парламент

     Няма начин да гласуваме грешно, а да искаме да живеем добре. Затова като варненец по рождение аз вече 33 години гласувам правилно. И на 2 април отново ще гласувам за политическата сила, за която за първи път гласувах на 10 юни 1990 г. на първите свободни избори след 45 години комунистически тоталитарен режим. Тази политическа сила е Съюзът на демократичните сили, който започна смяната на политическата и икономическата система на страната и постави България на „коловоза“, който ни отведе до членство в Европейския съюз. А това е най-големият, исторически по смисъл и значение, успех на нашата страна след Втората световна война. Членството ни в НАТО2, което гарантира националната ни сигурност, е също такъв исторически успех. Впрочем към 1990 година нямаше друга толкова далновидна партия.

За пети пореден път СДС ще се яви на предстоящите избори в коалиция с партията ГЕРБ. Това е партията, която продължи синята промяна на България, т.е. осъществи реални промени, а не такива, които се носят само като балони във въздуха. Затова е повече от показателно и символично дори, че тези две сини партии, които членуват в Европейската народна партия, т.е. в семейството на европейската политическа десница, ще се борят отново заедно за победа. И съм сигурен, че ще я постигнем за доброто на България.

        Какво трябва да знаем броени дни преди изборите?

     Гражданите имат право на избор. И ако някои не го използват, то нека след изборите да не се сърдят на политиците, а на себе си. Социолози твърдят, че много българи не гласуват, защото са недоволни от всички политици. Но има и нашенци, които са си „оправили положението“ и затова именно не гласуват. Грешат, както едните, така и другите. Защото оставят съдбата на страната в ръцете на гласуващите. А не би трябвало да сме безразлични към съдбата на своята родина. Затова и аз винаги съм гласувал, при това, както вече обърнах внимание, правилно.

         Що се отнася до гражданите, които вече са решили, че ще гласуват, те сами са се разпределили в две групи. В първата влизат тези от тях, които ще изпратят свои представители в 49-то Народно събрание. Във втората остават тези, които ще си дадат гласа за партии, които няма да влязат в новия парламент.  В изборите участват 21 партии и коалиции. Със сигурност само пет от тях ще влязат в новия парламент. Това са коалициите ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП за България и партиите ДПС и „Възраждане“. До последно ще стискат палци привържениците на коалицията „Левицата“, както и на партиите „Български възход“ и „Има такъв народ“. Но е много вероятно да останат разочаровани. Останалите 13 партии и коалиции нямат никакъв шанс да имат депутати. И това е ясно още преди началото на изборния ден. У нас амбицията да се учредяват партии без сериозна електорална подкрепа е болестно обществено състояние. Няма друга държава в Европа, в която да има толкова много регистрирани и участващи на избори партии. И ако е вярно, че всяка от тях предлага решение на „проблемите на хората“, както политиците обичат да се изразяват, то е безумие да вярваме, че има 100 начина за оправия на държавата ни. 

         В европейските държави партиите имат ясна идейна ориентация. У нас не е така. У нас доминират популистките партии и това е видно от техните имена дори, като се започне от „Продължаваме промяната“ и се свърши с коалицията „Вън от ЕС и НАТО“. В това отношение гражданите на САЩ, които са над 300 милиона, отдавна са стигнали до извода, че за една демокрация две партии стигат - ляво-либерална и дясно-консервативна, Демократическа и Републиканска. Но у нас партийната партизанщина е истинско „заразно зло“ и  затова се получава така, че на избори много граждани си хвърлят гласа на вятъра. По този начин те не помагат нито на демокрацията, нито на страната ни. Отдавна е назряла необходимостта българската партийна система да придобие нормален европейски вид. Ясно е, че американците отново няма да ги стигнем, но е тъжно, че и в ХХI век не сме все още „дотам европейци“, каквито не сме били според Алеко Константинов и в края на ХIХ век.

         Поуката е, че на предстоящите парламентарни избори трябва да се гласува за партии и коалиции, които със сигурност ще влязат в парламента. А най-сигурната от всички тях е коалицията ГЕРБ-СДС, за която аз ще гласувам. И не е случаен нейният предизборен девиз: „За стабилна България отново!“ Нищо по-логично от него, защото едва ли има нашенец, който иска държавата му да бъде нестабилна.

       Победители и загубили

     От петте партии и коалиции, които със сигурност ще влязат в 49-то Народно събрание само една ще бъде победител. Но големият въпрос е, ще могат ли парламентарно представените партии да съставят редовно правителство. Защото няма как всички те да са на власт и в същото време всички да се изживяват като опозиция. Ето защо компромисите, но явно и поредните конфронтации ще бъдат неизбежни. Европейската демократична култура показва, че е необходимо загубилите изборите партии да поемат отговорност за своя резултат. Това се постига като те изразят готовност да съдействат на победителите в законното им желание да съставят правителство.  За България това е крайно наложително.

        Що се отнася до резултатите в моя роден град, то аз бих желал не само сините от ГЕРБ-СДС да спечелят изборите. Много бих искал между избраните депутати да е д-р Медиха Хамза от СДС. Защото нейните професионални качества са безспорни, но аз ценя и нейната чисто човешка доброта. Защото добра политика се прави от добри хора. За съжаление, откакто започна „промяната“, в парламента видяхме лица, в чиито очи искреше омразата и бълваха змии и гущери. От такива злостни депутати оправия не може да се очаква. Затова пък прави силно впечатление търпението и толерантността, които проявяват лидерите на ГЕРБ и СДС Бойко Борисов и д-р Румен Христов. Нито веднъж те не паднаха до равнището на своите политически опоненти и не заговориха с техния език. Дори в последните и решителни дни на предизборната кампания, Борисов и Христов продължават да говорят за необходимостта от диалог и разбирателство, протягат ръка за общи действия в интерес на България. Това им прави чест. Затова и достойна личност като Медиха Хамза е част от синия отбор на ГЕРБ-СДС. И наистина бих се радвал, ако синя Варна я подкрепи.

       Какво ни очаква след изборите?        

   В Брюксел казват, че е време да спрем с антирекордите. За две години за пети път провеждаме парламентарни избори. Време е така да гласуваме, че да не се налага след няколко месеца отново, като слабите ученици, да повтаряме същото упражнение. Отказът на политиците от коалицията ПП-ДБ от диалог и разбирателство ни доведе до глупавата ситуация, при която близо година и половина страната ни се управлява де факто от президента, без той да има такива правомощия де юре, т.е. по конституция. Неадекватната политика на промянаджиите направи така, че без промяна в конституцията държавата ни практически се трансформира в президентска република. А президентските служебни правителства се възприемат и не само в Брюксел, като временни, т.е. несигурни партньори. Те не се ползват с доверие. В този смисъл са прави онези варненци, които твърдят, че промяната у нас се изроди в подмяна, в прехвърляне на властта в ръцете на президента и в тотално изоставане на държавата ни. И това че не ни приеха в Шенген и ни отложиха за членството ни в Еврозоната, е само видимата част на айсберга. Видим е и поскъпналият във всичко живот, видими са понижените реално доходи на гражданите, цялостната ситуация на нестабилност, която наблюдаваме ката ден в държавата ни, избуяването на престъпността, огромната ни задлъжнялост, която ляга като бреме и върху неродените деца дори. Нещо повече. В съседна Северна Македония усетиха тази слабост на държавата ни и антибългаризмът отново се развихри. „Промяната“ направи слаба българската държава. Затова е време нейното статукво да остане на заден план. И напред да излезе стабилността, сигурността и развитието напред. А точно това могат да гарантират партии като ГЕРБ и СДС. Правили са го в миналото и няма логика да не го сторят отново.

           Вариантите след изборите са вече известни. И най-ясно е, че без участието на ГЕРБ-СДС не може да се състави стабилно редовно правителство. Което означава, че тези две партии трябва да бъдат подкрепени в усилията им да върнат нормалността в страната, чрез съставяне на редовно правителство. По-добрият вариант е правителството да бъде коалиционно и с ясна политическата отговорност. Тези политически сили, които се направят на „велики“ като македонците и откажат участие или подкрепа за „евроатлантическото“ правителство, както вече неслучайно то се нарича,  практически ще продължат политическата криза, която много бързо в нашите условия ще ескалира до нови високи равнища на икономическо-финансова криза. Такава е традицията наследена от управленията на БСП и продължена от краткото, но злощастно управление на правителството с премиер Кирил Петков.

        Добрият вариант за България предполага партиите БСП и „Възраждане“ не участват в управлението на страната. БСП по обясними от 33 години причини, а „Възраждане“, защото нейната политика е прокремълска, т.е. няма нищо общо с националните интереси на България. Като либерална партия е логично Движението за права и свободи да подкрепи и дори да желае да участва в стабилно правителство. Големият въпрос след изборите на 2 април е дали партиите от коалицията ПП-ДБ ще мислят в същата евроатлантическа посока или ще продължат да гонят своите тяснопартийни интереси, които са насочени към участието им в местните избори през есента. Много е важно да се разбира, че когато една партия е загубила изборите тя не може да има претенции нейната предизборна програма да стане управленска програма. Това право по силата на избирателния вот получава единствено партията победител на изборите. Което не означава, че тя не трябва да е готова също на компромиси и не само защото политиката е изкуство на компромисите. Опитът на партиите от Европейската народна партия през годините показва, че тяхното участие в управлението на дадена страна най-често се реализира чрез коалиции.

СДС и ГЕРБ са доказали във времето, че владеят коалиционната култура. СДС се създаде като коалиция, а след трансформирането си в партия участваше в коалициите „Обединени демократични сили“, „Синя коалиция“ и „Реформаторски блок“, а от няколко години е в коалиция с ПП ГЕРБ. Това е завиден политически опит. Такъв притежава и партията ГЕРБ с нейните коалиции с Реформаторския блок и Обединените патриоти. Това е положителен опит. Не такъв за съжаление е опитът  на „Продължаваме промяната“, тъй като управленската коалиция в която тази партия участваше през 2021-2022 г. се разпадна на шестия месец от своето създаване. Горчив опит имат и някои от партиите в „Демократична България“, като пример за такъв е поведението на партията ДСБ, която практически разцепи Реформаторския блок, което доведе до ситуация, че нито една от партиите, които го съставяха след това не попадна в парламента. Впрочем това бе и причината тогавашния лидер на ДСБ, а днес колега депутат в Европарламента Радан Кънев, да си подаде оставката.

       В евентуално коалиционно правителство трябва да участват политици. Експертите са част от министерските екипи, но не те носят отговорността за управленските решения.  Ако управляват „експерти“ тогава политиците логично минават в зоната на задкулисието. А това, както неведнъж в периода на прехода сме се убеждавали, е повече от опасно. Защото се получава власт на безотговорността. А и на изборите гражданите не гласуват за „експерти“, а за политици, за политически партии, за техните програми. И тези политици и партии трябва да понесат дадената им от гражданите отговорност.

          До изборите остават няколко дни. Изводите са ясни. След тях коалицията ГЕРБ-СДС се налага да управлява, но при условие, че партиите от коалицията ПП-ДБ, както и ДПС осъзнаят своята отговорност пред България.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ