„Няма нищо срамно и скрито в това, което сме сторили. В изумление съм от нещата, които чух.” Това коментира депутатът от БСП Румен Йончев, който се прочу тия дни, че заедно с трима свои колеги са посетили Тайван през зимната ваканция на парламента.
Както е известно обаче – депутат срама няма. Заради това е странно Йончев да твърди, че нямало нищо срамно. Има и още как!

Ето до къде стигна в наглостта си депутата пред Нова телевизия днес:
„Опитахме се да свършим някаква работа. Свършихме това, което никой не е свършил през последните няколко десетилетия – срещи с колеги от тайванския парламент и представители на бизнеса.”
И още: „Визитата е неофициално посещение, защото един народен представител в лично качество не може да прави официални посещения. Поканата получих аз от представителите на Тайван в Атина, които наблюдават България. Поканих колегите, които знам, че имат изявен интерес във външната политика.”

Това са празни приказки и лакърдии... свършили някаква работа, срещали се с тайвански депутати и бизнесмени, ваканцуващата група имала интерес към външната политика... дрън-дрън. На всеки разумен човек е ясно какво се е случило в действителност. Йончев е получил покана за безплатна разходка до Тайван. За него и по още един депутат от всяка парламентарна група. Едва ли се е затруднил да намери кандидати за безплатната екскурзия. Може и подбор да е направил.

Йончев обаче мълчи за въпросните „представители на Тайван в Атина, които наблюдават България“. Какви са, що са?! Туроператори ли са, че организират екскурзии. Едва ли! Работата става като разходката на Волен Сидеров и компания до Варадеро, Куба. Атакаистите обаче си платили масрафа. Пардон, ние – данъкоплатците сме го платили чрез партийната субсидия.

Тайванската шарена политическа група обаче признава, че се е разходила на чужди разноски. Заради това дължи един единствен, но конкретен отговор – какво се иска от тях насреща. Безплатен обяд няма! Камо ли пък разходка до Тайван. Все пак става въпрос за депутати. Ако бяха социално слаби от някой приют за бездомни – ок, тогава екскурзията минава в графата благотворителност. И няма нищо срамно.

Йончев и колегите му обаче правили външна политика и бизнес-срещи... с чжди пари не стават тия неща. Поне да си признаят и да кажат – направихме си една безплатна екскурзия. Защото ако наистина разбираха от външна политика, щяха да са наясно с българската позиция спрямо Тайван, която се препокрива напълно с китайската. А тя е е, че Тайван е част от единен Китай.

Международната политическа реалност е следната. Тайван търси признание и от години се опитва да влезе в ООН. В това отношение световни политически анализатори използват интересен термин - „дипломация на пачките“. Тоест, тайванските власти си купуват официални отношения с малки държави, предимно в Африка и Латинска Америка. Има обаче и едно голямо изключение - единствената европейска държава, която се е продала е Македония.

От друга страна Китай не остава безучастен към това. Преди няколко години карибската държавица Сейнт Лусия скъса официалните си връзки с Тайван, а в замяна Пекин се ангажира да й построи промишлен парк, 4-лентова магистрала, спортен стадион и културен център.

В общи линии за това става въпрос, когато се говори за отношенията между Китай и Тайван. Ако българските депутати-екскурзианти имат дори и бегла представа от външната политика на страната ни, трябва да са напълно наясно за тайванската „дипломацията на пачките“. Също трябва и да знаят как китайците приемат подобни визити. Така, че ако Китай не дойде да ни построи 4-лентова магистрала, тайванската визита на Йончев и компания си остава срамна и глуповата авантаджийска история.