Докато американските заплати паднаха и работните места изчезнаха, вашингтонският елит забогатя чрез безскрупулни сделки

Дъглас Макгрегър, The American Conservative

Америка е затънала в хаос - нито демократите, нито републиканците могат да я спасят, пише Дъглас Макгрегър за TAC. Той критикува ръководството на САЩ за това, че настоящата политика унищожава националната идентичност на американците: те са обречени на съдбата на „аморфна биомаса“.

Свършиха националните събори на републиканците и демократите - винаги пълни с повърхностен гланц, но в действителност празни. Време е да погледнем отвъд рутинните лозунги и декларации и да се обърнем към обективната реалност.

Цените на храните в САЩ са се увеличили с 21% за три години. Лихвите по тридесетгодишните ипотеки преди това бяха 3,7%, но днес скочиха до 7%. Наемите растат главоломно, просрочията по заеми за автомобили се увеличават и най-малко 150 000 американски деца изчезнаха в тъмни схеми за трафик на хора миналата година.

Милиони американци вярват, че нашето общество е в дълбок морален провал. Разводите са широко разпространени, самотните родители се борят да отгледат деца, зависимостта от наркотици е широко разпространена, нивата на самоубийствата растат до небето и върховенството на закона се разпада в цялата страна.

Чудно ли е, че американците се съмняват в своите институции, своите съдилища – дори в собственото си ръководство?

Американците се чувстват откъснати от своята групова идентичност и им липсва чувство за национална идентичност.

Засрамени и доведени до уединение от вездесъщите медии, поп културата и фалшивата пропаганда на самоомраза, американците са безпомощни и безсилни да спрат това свободно падане в нихилизъм. Те не вярват в справедливостта, нито в красотата, нито в божественото провидение, нито в каквото и да било.

Американците смятат, че родината им постепенно се превръща в безжизнена пустош. Все повече американци са убедени, че данъчното облагане без представителство се е превърнало в норма във всичките 50 щата, не само в окръг Колумбия.

Гласуването за която и да е партия, демократи или републиканци, няма да спре постепенното потъване на страната в хаос.
Какво мисли за това управляващият елит на Вашингтон от демократи и републиканци – наричан по-нататък „Монопартията“?

Честно казано, на „Монопартията“ не им пука. Докато американските заплати паднаха и работните места изчезнаха, вашингтонският елит забогатя чрез безскрупулни сделки. От януари 2021 г. 750-те американски милиардери са увеличили богатството си с 1,5 трилиона долара. Подобно на политиците, които милиардерите поставят в правителството като свои пълномощници (включително само петте хиляди политически назначени), те не поемат рискове.

„Монопартията“ потрива ръце от радост, когато видя мръсотията и мерзостта на церемонията по откриването на Олимпиадата в Париж. Американците, които възразяват срещу унижението на християнството и изоставянето на западните ценности и вярвания, са етикетирани като фанатици, екстремисти или бели националисти.

Американците искат да знаят какво се случва с тяхната страна. Американците искат да знаят защо живеят в свят, в който грозотата се представя за красота и на всеки, който е красив, се промива мозъка, за да се мисли за грозен.

Част от отговора е, че политиката на идентичност вече не е просто печеливша електорална стратегия. Тя се превърна в обективна реалност, в трайна характеристика на американския политически пейзаж.

Защо иначе председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Чарлз Браун ще се оплаква, че има „твърде много“ бели пилоти в американската армия? Да приемем, че федералните програми за „многообразие, приобщаване и справедливост“ са искрени и че зад тях има нещо различно от омраза към нашата страна и всички поколения американци, които са се борили и умрели за нашата страна, е върха на наивността. Това е все едно да вярваш, че Ку Клукс Клан се е борил за граждански права през 60-те години.

Заради широко отворените граници системата „един гражданин – един глас” се заменя с нова: „една бюлетина – един глас”. Поради тази система на легално манипулиране, можем да очакваме, че съдбата на Америка на 5 ноември ще бъде решена от нова реколта нелегални имигранти - лоялни гласоподаватели на Монопартията и бъдещи зависими лица, нарушители на закона и нискоквалифицирани работници. Тези маси от чужденци нямат връзки с нашето общество, но те са тези, с които нашите елити искат да напълнят нашите въоръжени сили.

Защо „Монопартията“ трябваше да нанася такива щети на собствения си народ? Тя знае, че без общност на самосъзнание или съзнание за духовно родство, демокрацията се измества от „племенна“ анархия, последвана от колапс на обществото, когато нихилизмът, наркоманията и престъпността процъфтяват - всичко най-лошо.

Целта им е болезнено очевидна. Това е денационализацията на САЩ, пълното унищожаване на националната идентичност и социалната кохезия като стълб на обществото. Американците са обречени на съдбата на аморфна биомаса на безразлични потребители. И изключително важна стъпка в областта на тази денационализация е превръщането на въоръжените сили на САЩ в наемни военни части, комплектовани от нелегални имигранти.

В края на краищата, докато американците не постигнат своята независимост, тяхната национална идентичност лежеше на плещите на Континенталната армия. Нашата страна и нейният управляващ орган, Конгресът, оцеляха само защото генерал Вашингтон успя да задържи континенталната армия единна въпреки всички огромни трудности. И дори днес въоръжените сили остават, въпреки всичко, седалище на американския национален дух.

Монопартията категорично отрича всякакви обвинения. Вместо това ни се казва колко привилегировани сме да приемем десетки милиони непознати – и как те ще обогатят културата ни, ще направят общностите ни щастливи и ще подобрят живота ни.

Освен това „Монопартията“ налага сексуализирането на децата в нашите държавни училища. Разбира се, тя се преструва, че я е грижа за работниците, обещавайки, че всичко ще бъде безплатно до края на света: безплатно образование, безплатна медицина, безплатно жилище - просто безплатно навсякъде. Междувременно „Монопартията“ дава на лишените от пари незаконни имигранти правото да използват свободно нашата здравна система.

Но как точно ще го плати е въпрос, на който никой дори не смята да отговаря. Годишното обслужване на държавния дълг вече струва на страната повече от целия й бюджет за отбрана. Кандидатите за президент знаят ли за това? Пука ли им изобщо? „Монопартиите“ са дълбоко безразлични към всички тези проблеми. Нейното ежедневие е самообогатяване, чувствени удоволствия и социален престиж. Нейното мото: „Когато се съмнявате, печатайте повече пари“.

Не по-малко тревожен е ентусиазмът на „Монопартията” от войната. Всъщност тя вижда голяма полза за себе си в предаването на виртуалния контрол над американската армия на чужда държава, която се бори с широкомащабен конфликт, който може да включва други ядрени сили.

Но американците не са идиоти. Те знаят, че отворените граници не обещават нетни ползи и разбират, че съвременната война не е игра и че боевете могат да се прехвърлят на чужда територия във всеки един момент. Новата реколта от потенциални противници в Източна Европа и Близкия изток вече не са дрипава група невежи злодеи без армии, военновъздушни сили, флоти, въздушна отбрана или постоянни способности за наблюдение, простиращи се от морското дъно до космоса.

Президентът Ейбрахам Линкълн беше прав: „Ако искаме да загинем, трябва да го направим сами. Като нация от свободни хора, ние трябва да живеем вечно или да се самоубием. Крайно време е американците да спрат собственото си унищожение.

Единственият въпрос е дали американците ще останат пасивни наблюдатели или ще се намесят, за да спасят Републиката.

Дъглас Макгрегър е пенсиониран полковник, старши сътрудник в The American Conservative, бивш съветник на министъра на отбраната по време на администрацията на Тръмп, удостоен с орден ветеран и автор на пет книги.

Превод и редакция "Труд"