Интервю на Снежана Иванова с Диана Хюсеин и Милена Ангелова, bnr.bg

„Газа е концентрационен лагер. И е срам за Запада и срам за нашата страна, която подкрепя този отвратителен режим.“ Това каза пред Снежана Иванова и БНР българската лекарка д-р Милена Ангелова, която работи в Хан Юнис. Според нея хората там са „абсолютно отчаяни, абсолютно беззащитни, срещу които се води война с най-съвременните възможни средства от най-добре оборудваната армия“. Лекарката подчерта, че болниците са без консумативи, а колегите ѝ живеят в палатки и оцеляват в условия на блокада и постоянни бомбардировки.

Следва цялото интервю: 

Снежана Иванова: Успяхме да направим връзка с Газа и българската лекарка Милена Ангелова там. Надявам се да се чуваме, д-р Ангелова.

Д-р Милена Ангелова: Да, чуваме се.

- Факт е, че в Газа от вчера има нова офанзива. Израелската армия обяви днес, че открива нов временен маршрут за евакуация. Какво знаете Вие, какво се случва в момента в Газа? Къде ви откриваме?

- Аз в момента съм в Хан Юнис. [В плановете на Израел] става дума за Газа Сити, което е на 30 км на север от мястото, където съм в момента. Виждам засилено движение на хора по улиците – на бежанци, натоварени с всичко, което притежават. Хора, които отчаяно се опитват да избягат от войната, която се води срещу тях. Идеята на израелската армия, доколкото разбирам, е да прочисти изцяло северната част на страната по същия начин, по който е прочистила южната част и да концентрира всички палестинци в центъра на страната. Или може би да ги засели на юг, където е Рафах, с идеята ако се отвори границата [с Египет], палестинците да напуснат това място, което за съжаление е превърнато в място, изцяло необитаемо на практика. А това е невероятно престъпление срещу човечеството. Невероятни гледки виждам на хора абсолютно отчаяни, абсолютно беззащитни, срещу които се води война с най-съвременните възможни средства от най-добре оборудваната армия. Зловещо! Това е, което мога да кажа в момента.

- Информациите, които стигат до нас са, че Израел е нанесъл удари по над 150 цели в град Газа от вчера. Така ли е? Това стига ли до вас?

- Вижте, аз не следя новините, така че не мога да коментирам точната цифра, но виждам непрекъснато моите колеги да ми показват снимки и кадри на взривове. Напълно го вярвам. Трябва да видите какво е в Хан Юнис – на практика няма стояща сграда. Всичко е разрушено, всичко е разрушено в Рафа – там няма дърво останало. Всичко е бомбардирано. Земеделската земя се бомбардира, за да не може да се отглежда нищо. На практика всички къщи са разрушени. Освен едно малко място в центъра, което се нарича Дейр ал-Бала, където се намират ООН и други организации. То прилича на място, където може да се живее. Останалото е тотално разрушено. Аз нямам нито един колега, който да живее в къща. Всички живеят на палатки.

- А в момента болницата, в която работите, как успява да функционира? Какво правите? Какво може да помогнете на хората, които се нуждаят от лекарска помощ?

-  В момента аз съм в операционна и може би всеки момент ще ми се обадят... Оперирам в момента, давам анестезии на хора, които са жертви на експлозии или на куршуми. На обстрел. Преди два дни дадох упойка на един млад мъж на 28 години, бежанец от град Газа на север, дошъл на юг и отишъл да вземе помощ. Студент по медицина, почти пред завършване. Отишъл да вземе помощ за храна в един от пунктовете на Gaza Humanitarian Foundation, която се ръководи от Израел и от Съединените щати. И това, което той ми каза е, че израелската армия е стреляла по шофьорите на камионите и те не са имали никакъв друг избор, освен да карат през тълпата от хора. Неговият крак беше тотално смазан. И той, разбира се, е с късмета да оцелее. Та това се случва в тези места.

- Вашата болница успява ли, разполага ли с всички материали, които са нужни, за да се помогне? Тоест какво ви липсва?

- Всичко, абсолютно всичко липсва. Блокадата на медицински консумативи продължава. Влязоха три камиона от една от организациите за солидарност с Газа, но това е тотално недостатъчно да посрещне огромната нужда от абсолютно всичко в момента. И не само това, колегите ми работят в много тежки условия. Те не знаят нищо за бъдещето си. Храната, която достига, е невероятно скъпа или ако човекът достигне до помощ, това е с цената на живот, на крак, или на мозък или на нещо такова. И те живеят в палатки, носят вода на ръце, нямат как да изперат, нямат как да сготвят, събират пластмаси, за да ги горят, да сготвят нещо на тях. Това е тотален геноцид в един концентрационен лагер и аз го повтарям отдавна. Газа е концентрационен лагер. И е срам за Запада и срам за нашата страна, която подкрепя този отвратителен режим.

- В момента се обсъжда да бъдат приети санкции на Европейския съюз срещу Израел. Това би ли помогнало, би ли оказал някакъв натиск според вас на Нетаняху?

- Разбира се, икономическите, ако са наистина сериозни, ще помогнат. Но най-вече трябва да се спре всякаква подкрепа с оръжие или военна техника, за да може да се прекъсне този зловещ цикъл на насилие срещу деца, жени, бременни, млади хора, цивилни, беззащитни. Това са хората, които загиват.

- Какви са коментарите по отношение на тази сухопътна операция в Газа, която започна вчера? Какви са притесненията Ви и очакванията Ви? Какво ще се случи след като изтече срокът, за който е осигурен този коридор?

- Не мога да кажа. Аз питам моите колеги какво ще стане. Палестинците са родени с това. Разберете, това не е от две години, това е от 1948 г. – от Накбата, когато те са прогонени от родните им места в Палестина. 70% от населението на Газа са бежанци. Ако попитате някой откъде идва семейството му, той ще ви каже – от едно село, до Тел Авив или от Хайфа или така нататък. Това са бежанци, те са вече прогонени. Те живеят с това, те са родени с това. Те знаят, че светът няма да им помогне, те разчитат на Господ-Бог. На това разчитат.

- Какво е отношението им към Хамас? Защото очевидно Хамас е проблемът в ситуацията. Ето и Нетаняху, който иска пълно унищожаване на Хамас.

- До мен достигат противоречиви мнения за Хамас. Цифри ми бяха споменати: 30% подкрепят, 30% против и 30% менят мнението си. Разбира се, тази война доведе до изключително много разрушения. Палестинският народ плати с кръв и днес плаща с кръв. Всичко им е взето на тези хора. Естествено, че има брожения срещу Хамас, защото те започват война срещу една световна сила. Но вие трябва да се върнете и към нашето Априлско въстание и да видите нещо подобно – защото в нашата история има аналог. Ние се вдигаме спонтанно на бунт, отчаян бунт, знаейки, че не може да се борим с империята, но с желание да насочим вниманието на света към нас, което и става в крайна сметка. И населението не е помогнало и не е подкрепяло нашите въстаници. Нещо такова се случва и тук. Аз намирам много паралели с нашата история. Така че разбираемо, но и животът преди това в Газа е бил нетърпим. Всичко е било контролирано отвън, включително електроенергия, вода и храна. И е било невъзможно да се пътува.

- Спирам Ви тук, оставям Ви да работите. Надявам се да се разберем в по-удобно време, когато можем да направим по-дълъг разговор.

- Всичко добро!

Цялото интервю с Диана Хюсеин и Милена Ангелова можете да чуете тук.