През пролетта на далечната 1990 г., в родния ми гр. Търговище, след един от първите предизборни митинги във връзка с предстоящите избори за Велико народно събрание на наскоро учредената партия "Движение за права и свободи" , под едно дърво за пръв път се запознах с лидера на партията д-р Ахмед Доган. Още тогава интуитивно разбрах, че съдбата ми ще се обвърже неразривно с каузата и идеалите, които този човек въплъти в най - успешния политически проект на нова, демократична България - ДПС.

Тази кауза и тези идеали още тогава увлякоха стотици хиляди български граждани, преимуществено принадлежащи към турската и мюсюлманската общност в страната. В тях те съзряха лек за пресните рани от току-що приключилия т.нар. "възродителен процес" и надежда за равноправен и достоен живот в своята Родина.

Оттогава изминаха 34 години. През целия този период ДПС премина през много етапи и изпитания, през времена на подеми и сривове. Беше балансьор в парламента, беше коалиционен партньор в две успешни управления на страната, през които България постигна най - важните си външнополитически приоритети - членство в НАТО и ЕС.

За съжаление след това преживяхме и един дълъг период на политическа изолация, дължаща се на съзнателното стигматизиране и остракиране на ДПС от страна на другите политически сили - ревнуващи и завиждащи му заради неговата непоклатимост, постоянство и стабилност като фактор в българската политика.

ДПС през тези години преживя и много вътрешни сътресения - напуснаха го редица значими (най - често според тях самите) фигури като Адем Кенан, Мехмед Ходжа, Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал, Лютви Местан. Направиха се няколко неуспешни опита да бъде свалено ДПС от пиедестала на своята непоклатимост чрез създаване на негови алтернативи - ПДП, НДПС, Коалиция на розата, НПСД, ДОСТ. Естествено никоя от тези партии, въпреки че временно откъсваха жива плът от тялото на ДПС, не успя да го унищожи, нито да заеме неговото място в сърцата на традиционните му и верни избиратели.

Преживяхме и промени в ръководството на партията.

В началото на 2013 г. основателят на ДПС и негов неизменен председател д-р Ахмед Доган реши да се оттегли от активната политика, предавайки председателския пост на Лютви Местан.

Но заради неоспоримата си роля на истинския партиен лидер, Националната конференция на ДПС създаде в Устава на партията фигурата на Почетния председател, който олицетворява и изразява непреходните ценности и стратегическите цели на партията. Още тогава за всички беше ясно, че ДПС може да има един или друг председател, който ще отговаря за оперативното ръководство, но Лидерът е и винаги ще бъде само един - основателят и идеологът д-р Ахмед Доган.

Оттогава до днес ДПС имаше няколко председатели:

- Лютви Местан;

- триумвират от трима съпредседатели - Мустафа Карадайъ, Рушен Риза и моя милост (за 4 месеца);

- Мустафа Карадайъ;

- и сега отново двама съпредседатели - Делян Пеевски и д-р Джевдет Чакъров.

Този некъс вече списък е показателен за едно: председателите на партията са преходни. Те идват и си отиват. Но идеалите и каузата на ДПС са непреходни, както и неговият Лидер!

През годините членовете и симпатизантите на ДПС го сравняваха с различни съкровени неща: кауза, кръвна група, живот, съдба, религия ...

Един от петте стълба на Исляма е символ веруюто, наречено Шехадет. Шехадетът е засвидетелстване на вярата в единния Бог (Аллах) и в пророчествата на Мохамед, и е необходимо и достатъчно условие за приемането на ислямската религия.

Шехадетът започва със следните думи: "Няма друг бог освен Аллах..."

По същият начин всички истински и верни членове, симпатизанти и избиратели на ДПС изповядваме следното символ верую:

"Няма друг Лидер освен Ахмед Доган".

Докато е жив, д-р Ахмед Доган е и ще бъде Лидерът на Движението за права и свободи.

Останалото е суета на суетите и гонене на вятъра.