На 5 май Конституционният съд /КС/ обяви за противоконституционни текстовете от Избирателния кодекс, които предвиждат намаляване на броя на общинските съветници, както и това, че общински съветник, напуснал или изключен от група, става независим общински съветник и не може да бъде приет за член на друга група.

Според общоприетите очаквания новите (стари) правила, гарантиращи 51 съветника, улесняват раздробяването на съвета. Предполага се, че ще бъдат избрани много групи съветници, които ще съставят по-трудно мнозинство и то ще бъде и по-нестабилно.
И трябва да се признае, че в това предположение има логика.

За първи път идеятa за плаващи мнозинства и постоянни политически пазарлъци буквално по всеки въпрос от дневния ред на сесиите на ОбС бе публично споделена от кметския (на Кирил Йорданов) кръстник Радослав Коев (тогава депутат), някъде в началото на втория мандат на Кирил Йорданов.
Не закъсня и напрежението между тогавашния председател на съвета Борислав Гуцанов и варненския кмет. Неизбежно беше – сигурността за единия задължително минава през обезличаването на другия.
Нищо, че чисто формално, и двамата са от котилото на БСП - на политическото небе няма място за две слънца!

Кирил Йорданов винаги е искал слаб председател на ОбС-Варна и общо взето винаги е бил на една крачка от това да постигне мечтата си. Всъщност, големият провал е най-вече негов. Всеки път, когато председателят на ОбС във Варна (името няма значение) стане достатъчно слаб, за да угоди на сиянието на кметското его, той просто… пада от власт. С избирането на следващия председател процедурата по обезличаването му рестартира и така вече 12 години, огледалцето от стената показва, че най-красивата политическа мащеха на света е Кирил Йорданов.

Интересното в случая е, че историята по-скоро опровергава плаващите мнозинства.
На първите местни (1990) имаше група от една партия, събираща 29 съветника, на вторите (1995) - от 25, на третите (1990) - 23 съветника и т.н. Едва в настоящия Общински съвет се получи мечтаното от кметските хора раздробяване и пак не е много сигурно дали и това мнозинството е… толкова несигурно, колкото им се иска.

И все пак! Логиката на политическото развитие не изключва обратния процес.
Окрупняването на групите съветници около сходна политическа идентичност и една обществена кауза води до повишаване на тяхното влияние в пъти. Ако например на последните местни избори ССД, ВМРО, Новото време, БДФ, ДП и Съюза на репресираните бяха част от Синята коалиция, тя щеше да има между 7 и дори 8 съветника. От състава на ОбС-Варна щяха да отпаднат емблематични кметски съветници, включително и самият Радослав Коев.

Освен това окрупняването в едната посока много често води до идентичен резултат и в другата. Ако десните съумеят да се обединят – левите (по необходимост) ще бъдат принудени да направят същото. При което, допълнително се стеснява пространството за маневри на бизнеклановете и корпоратвините сателити.

В момента, разбира се, е прекалено рано да се каже коя от тенденциите ще надделее.
На етап сме, когато в буквалния смисъл на думата “всичко е възможно”.
Лидерите на местните политически централи са на кръстопът.
Само от тях зависи бъдещето на Варна. Ако те устоят на византийските интриги и подходят с необходимата сериозност към местните избори, общият брой на съветниците няма значение.
Ако ли не… гледайте какво става в момента.
Антон Луков

П.П. Какво всъщност става в момента?
Свидетели сме на войнстващо дребнотемие и удивителна липса на перспектива в действията на настоящия Общински съвет на Варна.
Обаче, ако ги попитате, съветниците, всичките до един са широко скроени крупни играчи, представители на грамадни корпорации, елитарни мисловни кръгове, тайнствени властови центрове и прочее бабини деветини.
И това ако не е политическа шизофрения?