Все повече младежи не правят разлика между реалност и виртуалност и буквално потъват в дигиталния свят. Това обясни в ефира на "Денят започва" по БНТ психоаналитикът Весела Банова по повод опасната онлайн игра, която симулира продажба на наркотици.

"Предизвикателството е потъването в дигиталния свят. Иначе, всяко поколение, юноши и млади хора, си има мода, която им позволява да търсят своята идентичност. Защото това е задачата на юношеството. И възрастните отдавна не са в ролята на непоклатими авторитети - нито родителите, нито учителите. Има една тенденция, юношите всъщност да търсят знанието, отговорите на въпросите, между самите себе си и в този конгломерат от модерни технологии и медии. Електронната игра се появява на фона на други рискови фактори. Аз и колегите ми работим в социалните услуги за деца и семейства. От типа на Център за социална рехабилитация, интеграция "Таралежи" и т.н. И при нас идват деца и юноши, които са застрашени от социално изключване, защото имат особености в психиката. И една особеност е, че не правят никаква разлика между въображаемо, това което е във виртуалното, когато влезат в него и реалността. Това е една особеност и много деца и младежи я имат. Т.е. те са изключително с висок риск да преминат към действие. В един момент това, което са играли да стане тяхната реалност."

Сериозен рисков фактор според думите на Банева е лошият пример, който се дава чрез онлайн играта, която представя дилърството като успешен бизнес и начин за реализация.

"В цялото юношество има една битка да намериш своята идентичност. Кой си, какъв си, не ти харесват възрастните около теб и така. Търсиш. И да ти предлагат да играеш дилър, който е успешен, защото продава наркотици, е, бих казала, много сериозно предизвикателство и голям риск. Може да го наречеме вредно съдържание. Старши комисар Владимир Димитров е казал, че симулирането на продажба на наркотици само по себе си е престъпление. И третият голям рисков фактор е, че се забелязва една тенденция, не само у нас, но изобщо, да кажем, в една Япония изявено, но по света, на младежи, които са социално изолирани. Наша колежка, която е училищен психолог, много известен и много допринесла за работата в училище, ни разказва за случай, в който десетокласник не знае името на учителката си, която се оплаква от него. Обаче колежката ни установява, че той не знае имената и на другите учители и на по-голямата част от учениците си. И му задава въпрос, ти къде живееш? Не живееш ли в училище? Ами, не. И показва електронната игра, в която той пребивава всяка свободна минута от своя живот и той наистина живее вътре във виртуалното."

Психоаналитикът предупреди, че ранното излагане на екранно въздействие на малки деца под 2-годишна възраст води до промени, които напомнят проблемите на аутистичния спектър.

"Тоест те престават да играят, престават да се обръщат като биват викани по име, престават да инициират контакт и да се интересуват от човешко общуване. А почва много невинно. Почва с едно слагане на телефона да гледа някакви колички, движище си или някакво анимирано филмче, докато стане време да се тръгне за градина."