БГ грантаджите на Сорос хвърлят хвърлят милиони за ЛГБТ, роми и Украйна

Избрано 31.03.2023 14:07 Снимка: ДНЕС+

БГ грантаджите на Сорос хвърлят хвърлят милиони за ЛГБТ, роми и Украйна

По въпроса с Драг-куин-бинго-шоуто и НФК отново изникват вечно заглушаваните въпроси относно раздаването на публични средства, пише театроведът Гергана Пирозова в социалната мрежа "Фейсбук".  Тя обръща внимание на необходимостта от:

- публичност на критериите, с които се оценяват кандидатите за публични средства (обикновено те са толкова "широки" и "неясни", че през тях можеш и слон да представиш за врабче, и обратното);

- публичност на оценителите и техните мотивации (призовавам за публичност на провежданите комисии - стрийминг);

- регистър на културните организации (няма такъв и няма такова изискване, кандидатстватст и адвокатстки кантори, ако не знаете, де);

- публичност на кандидатстващите проекти и организации (не само на резюметата, а конкретно кой, за какво и колко е финансиран), публикуване на проектите с пълното им съдържание (ще припаднете, ако видите за какво се кандидатства);

- публичност на годишните отчети за изразходваните средства по програми и анализ на постигнатото от поставените цели на организациите/артистите.;

- одит на културните организации какви други публични средства получават (много често има дублиране в различните програми и сесии, пък и средства от други буждетни инститиуции) и какво въшно финансиране имат през отчетната година, което също да е публично;

- най-после ясни критерии що е културна организация, що е професионален актьор/артист;

- най-после - одит и анализ на организациите/артистите, които получават публични средства през последните десет години.

Уверявам ви, че точно тук ще изникнат особени взаимовръзки и ще стане ясно, че за повече от десет години се изгради мрежа от едни и същи хора, които получават публични средства, при това огромни, и формират т.нар културната среда на т.нар. независим сектор. Забравих, после сами си се награждават.

Тук ще си позволя даже да разширя съмненията си, че за последните 12 години (иначе можем спокойно да се върнем и 25 години назад и "Отворено общество") се формира нова класа у нас - грантовата класа на културните "дейци", първоначално финансирани от чужди организации, а по-късно преминаха на издръжка на държавата - НФК, НФЦ, МК и СО са само една част).

На тези бюджетни институции вече им бяха наложени т.нар. външни "широки и неясни" критерии що е култура, що е изкуство, що е артист и съответните правилни хора в комисии и съвети.

А въпросът - имаме ли изобщо национална културна стратегии по приоритети, държавата България каза ли какво за нея е ценно, важно в областта на културата - такъв въпрос не стои, нямаме национална стратегия, само си дърдорят за нея при това все по-недоучили хора - чули - недочули, а онези, които знаят - отлагат, докато националното се превърне в мръсна дума, а "широките и неясни" външни критерии станат закон.

Без никакво колебание бих нарекла тази въшно създадена 25 годишна грантова класа - новата неолиберална работническа класа - грантовите артисти! Те се държат на къс и активен повод чрез систематично подхвърляне на левове, които да ги поддържат живи и активни когато потрябват.

Днес чух, че имало даже програма на Национален фонд култура, която зам. министърката нарече - украинската...

Сигурно е сложена в "социално ангажираната" програма, където трябвало било, според същата дама, да се сложи и ЛГБТИ проекта. Ми, много е симпатично, нали. Но, ако на активистите се подхвърлят по няколко хиляди на година, на организиращите "мрежата" се подават значително по-големи средства. Ако се направи такъв одит, ще се види, че някои са "захлебвали" по няколко стотин хиляди лева на година - не е шега това, уверявам ви.

Иначе - в сценичните изкуства, а и не само, имаме т.нар. държавен сектор (театри, опери, оперети, филхармонии, симфониети и др. - изцяло и задължително професионален сектор) и т.нар "независим сектор", който все по-активно се депрофесионализира, защото един художник се оказва, че може и да е актьор, режисьор, сценарист - нали всичко е изкуство.

Ох, чакайте да ви кажа какво гледах тези дни, щедро финансирано с близо 100 000 лв. Нещо, нарекло се критика от космоса, а всъщност вероятно критички, не знам, от областта на визуалното изкуство (галерии). И как започва критиката във видеото - в едно празно апартаментче, сноват три жени на ръба на онази нервна възраст и един мъж между тях. Едната се пита - сега как да критикувам нещо, което не съм гледала (предполага се изложба).

А другата възторжено обявява - ами в това е идеята - хората не могат да посещават всички галерии, защо и критикът трябва да ги е гледал, но може и без да ги е гледал да ги критикува... Ми, аз съм във възторг от туй откритие. Повече кракът ми няма да стъпи на театър - ще си стоя до̀ма и ще го карам на интуиции и интелектуални фръцкания под чаршафа... После дрънкаха поне час, а аз като театрал най се заинтересувах от жестомимичния език на дамите на ръба...

Да се върна - и двата сектора, държавен и независим, се финансират с публични средства.

Парите за държавния сектор, за разлика от независимия сектор, са на базата на брой продадени билети (пазарен механизъм). Финансирането на независимия сектор е финансиране на продукт, който не е длъжен да се отчита с билети, т.е. - няма пазарен механизъм, нито някога ще разберем колко е посещаван. Аз знам - малко!

И тук всеки нормално мислещ човек ще се запита - е, как така стана, че държавният сектор, който трябва да покрива национални културни приоритети, а и професионални критерии, е на пазарен принцип, а независимият сектор, който може всичко да прави, може да не е и професионален вече, а и твърди, че е жизнено нужен на публиката, не е на пазарен принцип и не е длъжен да бъде харесван от публиката, т.е. - може и без публика. Аз тук се губя в логиката на политиката, която се води от 25 години в България. Всъщност - преструвам се, че се губя. Имам си съвсем ясна логика.

В едно съм сигурна - някой кандилка усърдно държавния сектор от 25 години. Едни новоизлюпени партийци даже се провикваха наскоро целия държавен сектор да станел на проектен принцип - нали вече се сещате защо? Защото това е най-краткият път за депрофесионализацията и ликвидаренето на националната култура.

А и още преди толкова години, в средата на 90-те, дойдоха външни оценители на културния ни сектор и в т.нар. Доклад на Ландри твърдяха, че участието на държавата не просто трябва да намалее, а да изчезне - помните, че тогава държавата я обявиха за мръсна дума. Един от начините за това "изчезване" на държавата го наричаха - децентрализация (вижте само как звучи - държавата като злодей, от който всички трябва да се по-възможност най-отдалечени).

След тръгването на Отворено общество от България някъде в началото на 2000-та (което обяви, че си е свършило работата тук, аз и знам точно коя работа), изведнъж се оказа, че именно държавата е единственият и мечтан донор за цялата революционна културна среда, която иначе се гнуси от държавата. Много са симпатични, нали!

И защото много си говорим защо е нужен държавния сектор в сценичните изкуства - защото това е последната битка за оцеляване на професионалните сценични изкуства - театър, опера, оперета, филхармония...

Относно т.нар. независим сектор - те изпаднаха в собствения си капан да искат в еуфорията си всичко да е без граници, без ясни критерии, защото днес вече всичко може да се нарече изкуство, знаем, защото, ако му туриш граници, то щяло да бъде тоталитарно, тези дни и това ми отговориха от т.нар. независим сектор, ммммм.

Та днес, ако един актьор/артист (вече не е нужно да е професионалист, може и да си е луд, нарекъл се артист) хване случаен минувач на улицата и го разходи по нея, се нарича театър, май го бяха нарекли "имърсив тиътър" - много лъскава думичка, изкована през последните години - имърсив като потапяне, щото толкова е някак необикновен този театър, че публиката се потапяла в действието (това го прочетох в една тяхна научна конференция...) - аз, как да ви кажа, за театъра знам, че откак е измислен преди 2 500 години все иска публиката да се вживее (потопи) в събитията, ако може до очищтение да стигне, ма какво ли знам аз.

Има даже театър без публика... Знаете ли какво е? Ами, излиза актьор и си прави нещо на улицата (пее, рецитира, кълбета, шпагати), обаче не е задължително някой да се спре да го гледа, и така се появява новият жанр - театър без публика. Обаче, ако някой току се зазяпа по актьора с кълбетата, то вече не е театър без публика, а си бил просто театър. Найс, нали!

Т.нар. проектен принцип, който сам си ковеше проектния език (ако знаете какви глупости се пишат на новобрюкселски...), сам насочваше какво се предпочита да се "създава", сам определяше кой е предпочитан, роди нова класа. Това не е феномен само за България. Това беше добре създадена стратегия за цяла Източна Европа по превземане на културата, нейното изтръгване от собствения й разум и талант, и превръщането и в пошло отражение и ехо на предъвкани сурогати. Това беше добре обмислена стратегия по ликвидиране на българската култура.

И защото си говорим за капаните, в които сами си паднаха т.нар. независими артисти, то е, че ако преди това по грантовите програми професионалните артисти смятаха, че само те могат да разказват за маргиналите, то днес маргиналите казаха, че те искат да си разкажат сами за себе си и не е нужно да са професионалисти - достатъчно е да си част от обявените за маргинали - ЛГБТИ, роми и прочие... Даже мен ако питате - те ще минат за много по-автентични, от първо лице, нали сега така е модно - документално да е всичко, изобщо театърът да е риалити и зрелище на маргиналите за маргиналите.

Относно онова драг-куин-бинго-шоу - мисля, че това е добре намислен ПР скандал с цел именно да заявят шумно, че могат всичко, защото така е европейско и толерантно. Хитруши са драк-кралиците, нали!

И кой, кой ще рече, че не е така - независимият сектор в началото се скандализира от проекта, а сега се умълча политкоректно.

Но този проект има съвсем явни нарушения - организацията не го е закъсала покрай Ковида, както се изисква в тази програма за възстановяване, а има 500 000 лв. капитал, т.е. - не са им нужни средства за оцеляване, а също - кандидатстват не за шоу, а за провеждане на ЛБТИ дебати, а рекламират шоу, не дебати за каквото са финансирани.

Рекламират провеждането на бинго, което е хазарт и за него се изисква разрешение от Комисията за хазарта, а НФК НЕ МОЖЕ ДА ФИНАНСИРА ХАЗАРТ. Относно съдържанието на шоуто - то е откровено порнографско (имаше видео) и не знам какъв дебат и с кого водят чрез порнографията - сигурна съм, че вътре е имало единствено почитатели на порнографията и какво ли са си дебатирали заедно, м?

Моля, НФК да бъде така добро и да публикува целия проект на тази организация и за какво точно са дадени публичните средства, а също - за какво са изразходвани.

Тъй като същата организация е много активна, те са имали финансиране и миналата година - та, хайде най-после и у нас когато една фондация или организация има публично финансиране, то това да Е публично. Може ли?

И да завърша - нямате никаква представа за какво се изразходват публични средства извън държавния сектор - това е най-строго пазената тайна в културния сектор, докато разпорват от одити държавните театри.

Още по темата

CHF CHF 1 2.05078
GBP GBP 1 2.31374
RON RON 10 3.9295
TRY TRY 100 5.57012
USD USD 1 1.82993