Български гражданин, регистрирана при раждането си като лице от мъжки пол с име, единен граждански номер и документи за самоличност, съответстващи на този пол, в момента живее в Италия, където е започнал хормонална терапия, и се представя като жена. Той сезира българските съдилища с искане да бъде обявен за лице от женски пол и да бъдат променени данните за гражданското му състояние в акта му за раждане. Въпреки медицинските становища и съдебната експертиза, които потвърждават претендираната от него полова идентичност, искането му е било отхвърлено.

Съгласно националната правна уредба, както се тълкува от Общото събрание на гражданската колегия на Върховен касационен съд на България, понятието „пол“ трябва да се разбира единствено в неговия биологичен смисъл, като се изключва всяка промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер. Следователно общественият интерес, основан на моралните и/или религиозните ценности на българското общество, има предимство пред интереса на трансполовите лица. Сезиран със спора, Върховният касационен съд на България изразява съмнение относно съвместимостта на тази правна уредба с правото на Съюза и отправя запитване до Съда на Европейския съюз.

В решението си Съдът констатира, че правото на Съюза не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на вписаните в регистрите за гражданско състояние данни относно половата идентичност на гражданин на тази държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка.

Съдът подчертава, че макар издаването на документи за самоличност да е от компетентността на държавите членки, при упражняването на тази компетентност те трябва да спазват правото на Съюза.

Несъответствието между изживяваната от дадено лице полова идентичност и данните за пола, които са отразени в личната му карта, може да попречи на упражняването на правото му на свободно движение. Такова несъответствие може да го принуди в много ситуации от ежедневието — по-специално при проверки на самоличността, при трансгранични пътувания или по професионални причини — да разсейва съмнения относно самоличността си или автентичността на официалните си документи, създавайки значителни неудобства.

Ограничение на свободното движение е допустимо само ако се основава на обективни съображения от обществен интерес и зачита принципа на пропорционалност в съответствие с правото на Съюза и основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на зачитане на личния живот. Това право защитава половата идентичност и задължава държавите членки да предвидят ясни, достъпни и ефективни процедури за правното признаване на тази идентичност.

Освен това Съдът констатира, че правото на Съюза не допуска съд да бъде обвързан от тълкуването на своя конституционен съд, когато то препятства прилагането на правото на Съюза, така както то се тълкува от Съда.

Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки в рамките на отнесен до тях спор да се обърнат към Съда с въпрос за тълкуването на правото на Съюза или за валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. По него следва да се произнесе националната юрисдикция в съответствие с акта на Съда. Актът на Съда обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

Пълният текст на съдебното решение и евентуално резюмето му се публикуват на уебсайта CURIA в деня на обявяването.