Все повече въпроси се задават около съдбата на стотиците милиарди евро, които Европейският съюз отпусна по време на пандемията от COVID-19. Темата вече предизвиква сериозно напрежение в Брюксел, след като Европейският парламент и Европейската сметна палата признаха, че значителна част от средствата не могат да бъдат проследени достатъчно ясно.

Става дума за гигантския фонд за възстановяване след пандемията — механизъм, чрез който ЕС пое общ дълг в размер на около 750 милиарда евро. Тези средства трябваше да помогнат на европейските икономики след локдауните, кризата с производството и енергийните сътресения. Вместо това днес се оказва, че за огромна част от парите няма достатъчна прозрачност кой точно ги е получил и как са били изразходвани.

Според критиците проблемът е системен. Европейската комисия е създала механизъм, при който контролът е оставен основно в ръцете на националните правителства, а Брюксел следи предимно дали формално са изпълнени определени „етапи“ и „цели“, а не реалното движение на средствата. Така на практика Европейската комисия няма пълна картина за крайните получатели на парите.

Именно това поражда обвинения, че ЕС е създал най-голямата схема за разходване на публични средства в историята на Съюза без адекватен механизъм за отчетност. Според евродепутати липсата на прозрачност вече се превръща в политически скандал, защото европейските граждани плащат общия дълг, но не знаят къде са отишли средствата.

Особено остри са критиките на Европейската сметна палата. Одиторите предупреждават, че системата не позволява надеждно проследяване на хиляди крайни бенефициенти. Освен това държавите членки използват различни методики за отчетност, което прави практически невъзможен общ европейски контрол.

Тревогата се засилва и от факта, че средствата от фонда се финансират чрез общ европейски дълг, който ще бъде изплащан десетилетия напред. За първи път в историята ЕС пое толкова мащабни общи задължения, а днес все повече политици поставят въпроса дали европейските институции изобщо са били подготвени да управляват подобен финансов инструмент.

Според критиците пандемията е била използвана като оправдание за безпрецедентна концентрация на финансови и политически правомощия в ръцете на Европейската комисия. Сега, когато кризата отминава, започват и неудобните въпроси — кой е спечелил най-много от COVID фондовете, как са разпределяни средствата и защо прозрачността остава толкова ограничена.

Скандалът идва в момент, когато доверието към европейските институции е разклатено и от други теми — от договорите за ваксини с Pfizer до нарастващото недоволство срещу брюкселската бюрокрация и политиката на общ дълг.

Точно затова темата за „изчезналите COVID милиарди“ започва да се превръща не само във финансов, но и в сериозен политически проблем за Европейската комисия и ръководството на ЕС