Камала Харис е почти идеален кандидат – жена и цветнокожа. И то не обикновена цветнокожа, а кръстоска между индийка и ямайски негър... Упс! – афроямаец. Обаче има един голям недостатък, едно нещо не ѝ достига, за да бъде идеал за глобалния умнокрасивитет – не е в инвалидна количка. Ах, да, също така не е и небинарен трансджендър, а е назадничаво хетеросексуална, но пък, както четем, именно на своята хищна хетеросексуалност тя дължи шеметната си политическа кариера. Кариера, която я превръща в кумир и на определен вид българи, за които едни  твърдят, че са се появили сравнително скоро – откакто България стана модерна държава, – други са на мнение, че ги има още от времето на Добри Войников и неговата криворазбрана цивилизация, а пък аз мисля, че тази порода е стара като света.

Да, има такова нещо – Българско Камала общество. То обаче, както се оказва, не е ново. Това е бившето Българско Байдън общество, което сменило името си (съобщава „ръководството“) още преди да номинират Камала Харис за кандидат-президент. Възхитителна гъвкавост! Какво си представяте, като чуете „Българско Байдън общества“? Лично аз си представям група от принципни единомишленици, обединени въз основа на личността на патрона си, в случая Джо Байдън. Джо Байдън обаче бива изритан, на негово място се явява Камала Харис и обществото от принципни единомишленици веднага се идентифицира със следващата личност. Това е все едно през 1975, когато Питър Гейбриъл напуска Дженезис, неговият фен клуб веднага да стане клуб на Фил Колинс (който го замества като вокалист) и да почне да боготвори него, сякаш досегашният кумир никога не е съществувал. Такива са те, прогресистите. При тях прогресът понякога е твърде бърз. Но поне не им пука. Индоктринирани типове, чието мислене е набързо съшито от кръпките на две-три клишета.

Не знам с какво точно се занимава Българското Камала общество, защото групата му във фейсбук е затворена, а пък аз не намерих смисъл да влизам в нея и да я разглеждам. Не знам и кой членува в тази група, но с невъоръжено око се вижда, че тя е основана от елитни зелени активисти. Не е важно, защото не за това става въпрос. Това е само повод.

Има хора, които с особена омраза говорят за „русороби“ (преди да ме нарекат и мен „русороб“, защото знам, че това е най-прекият път от една точка в мозъка им до друга, бързам да им кажа, че в училище бях с поведение „незадоволително“ заради гавра с бюста на Ленин – когато и те се похвалят с нещо такова, с някаква такава „издънка“ от онези времена на развит социализъм, да заповядат), наричат другите „русороби“, но по-големи подлоги от тях човек трудно може да си представи. Когато плюят другите,  те описват себе си, но не го осъзнават, иначе щяха да са достойни за уважение. Колкото гнусни са подлогите на изток, толкова са и подлогите на запад. Хора без собствена стойност, които черпят идентичност от нещо друго.

Идентичността безспорно често се черпи някъде отвън – народ, родина, история, футболен отбор (или цирковите партии в античността), тайно общество, клуб и т.н. Но тази история с русофилите и американофилите вече застрашително прекрачва всякакви граници не само на добрия, но и на най-компромисния вкус. А бре, българино! Как може да оставиш личността ти да се определя от чувствата към някаква държава, различна от твоята! Все едно коя!

Подлоги винаги е имало. Защо – и аз не знам. Но Добри Войников не е открил топлата вода със своята криворазбрана цивилизация. Подлоги със сигурност е имало и преди това. Със сигурност и през Първото и през Второто българско царство е имало умни и красиви боляри, които са изпитвали почти сексуална възбуда само от мисълта за византийската култура (която впрочем не е била много по-различна от нашата). Със сигурност, когато през 1204 година латинците превземат и разоряват Константинопол така, че Империята никога няма да се съвземе в предишния си вид, е имало изтънчени български поклонници на западната цивилизация, които злорадо са потривали ръце.

Гъзолизци е имало винаги. Винаги хора са се подмазвали на други хора и дори са си въобразявали, че това им придава някакво особено достойнство. И винаги жалкото и дори отвратителното в цялата работа е било това, че те са се подмазвали повече, отколкото е очаквал онзи, на когото са се подмазвали. И поради това той ги е презирал до погнуса.

Мой приятел, ценител на непринудените неща, често казваше: „Писано е: „обичай ближния“, а не: „ближи обичния“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.