Д-р Ангелова-Чи и колегите ѝ оперират дете без работещо електричество в нощта на 20 август в Хан Юнис в южната част на Газа

Автор: Мария Черешева, "Дойче веле"

"Изглеждат като деца, не като мъже. Телата им изглеждат като на 14-годишни деца. Ад е, казвам ви, това е жив ад", казва българската лекарка Милена Ангелова-Чи, която работи в Газа. С нея разговаря Мария Черешева.

Израелски удари срещу болница "Насър" в Газа убиха най-малко 15 души, включително четирима журналисти, съобщи агенция Ройтерс, позовавайки се на палестинските здравни власти. Болничният комплекс се намира в град Хан Юнис в южната част на ивицата Газа. Там като анестезиолог-реаниматор работи българската лекарка д-р Милена Ангелова-Чи. Екипът ни успя да установи контакт с нея в понеделник - и тя потвърди, че болницата е ударена и има убити журналисти, но самата тя е добре. Дни преди нападението разговаряхме с д-р Ангелова-Чи, която е в Газа за втори път от началото на войната на Израел срещу Хамас.

Дни след като Израел обяви началото на масирана военна офанзива, доклад, подкрепен от ООН, потвърди, че северните части на ивицата Газа, включително град Газа и околностите му, са подложени на масов глад.

Над половин милион души в ивицата Газа са изправени пред "катастрофални" условия, характеризиращи се с "глад, нищета и смърт", посочиха от Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност (IPC) - основната глобална организация за наблюдение на глада.

Докладът на IPC описва глада в Газа като "изцяло причинен от човека" и предупреждава, че е необходим "незабавен отговор" - в противен случай ще има "неприемлива ескалация" на смъртните случаи. Прогнозата на експертите гласи, че между средата на август и края на септември масовият глад ще обхване и градовете Дейр ал-Балах в централна Газа и Хан Юнис в южната част на анклава.

Минути след публикуването на документа комисарят на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк заяви, че "използването на глада като метод за водене на война е военно престъпление".

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху отвърли изводите в доклада като "чиста лъжа". "Няма глад в Газа", категорично бе и външното министерство на Израел.

Позицията на израелското правителство противоречи на изводите на над 100 хуманитарни организации, работещи на терен в Газа, сред които Oxfam, "Лекари без граници", "Каритас", както и канадската благотворителна организация Glia. На 13 август те излязоха с общо писмо, в което призовават да се сложи край на използването на помощите като "оръжие".

След терористичното нападение на Хамас над Израел от 7 октомври 2023 г., при което бяха убити над 1200 души, а 251 бяха взети за заложници, и последвалата израелска военна офанзива в Газа, отнела живота на над 60 000 палестинци, Израел не допуска чуждестранни журналистически екипи в Газа. В тази ситуация международните медии все по-често разчитат на информация от медицински лица и хуманитарни работници, които работят на терен в ивицата. Именно те се оказват едни от малкото независими наблюдатели на събитията. Затова се обърнахме към българската анестезиоложка д-р Милена Ангелова-Чи, която живее и работи във Великобритания, а от 12 август е на втора хуманитарна мисия в Газа под шапката на канадската организация Glia.

Д-р Ангелова-Чи работи като анестезиолог-реаниматор в болница "Насър" в град Хан Юнис. Публикуваме интервюто с нея с минимални редакции и съкращения. По време на разговора, проведен вечерта на 21 август, чухме поне две експлозии в близост до медицинското заведение.

- Д-р Ангелова-Чи, разбрахме, че сте отново в Газа след двумесечна пауза. Откога сте обратно в ивицата?

Д-р Ангелова-Чи: Влязох в Газа на 12 август с фондация Glia - канадска благотворителна организация, която се занимава с медицинска логистика в палестинските територии, най-вече в Газа. Пак съм в болница "Насър" в Хан Юнис. 

- Как успяхте да влезете, как се случва това?

- Човек не може да влезе индивидуално. В момента влизат само хуманитарни работници през различни фондации. Иска се разрешение от израелските власти за място в конвоя, за да влезем вътре. Израелските власти понякога дават, понякога - не. На мен ми дадоха два пъти, но има хора и конвои, които не са допускани. Във вторник и днес (сряда, 20 август - бел.авт.) очаквахме да дойдат конвои с колеги, които познавам, но не бяха допуснати. Колеги излязоха, но нови не влязоха. Идват хора от целия свят. Мисля, че съм единствената българка в момента. Бях два месеца във Великобритания, защото предишната ми мисия свърши. Тя беше един месец и трябваше да напусна. На тази крайният срок още не е уговорен. Засега съм тук.

- Чувам доста деца около вас. Къде се намирате в момента?

- В болницата съм, ние не излизаме навън. Опасно е. Тук се спи. Не съм се разхождала из Газа, свободно не е възможно. В момента съм на балкона и има деца по стълбите. Много хора търсят убежище в болницата. Има много семейства с малки деца на дюшеци по коридорите, защото тук има поне някакъв подслон, има все още течаща вода, има все пак някаква защита - не като навън на палатка. Но това прави условията за работа в болницата необичайно сложни. Трудно е да се поддържа хигиена и т.н. Мисля, че целият район около нас е евакуиран, болницата е пълна - както с пациенти, така и със семейства, с бежанци.

- В доста особена обстановка работите и спасявате животи…

- Това е военна зона, в която няма нищо, което да прилича на модерна медицина. Всичко е свършило, всякакви провизии, всякакви лекарства. Да се говори за спасяване на животи е неточно - прави се каквото може. Но в повечето случаи при хора с тежки черепно-мозъчни травми или хора, които имат травми на повече от едно място на тялото, смъртността е изключително висока. Включително при млади хора и деца. Просто няма начин - нямаме лаборатория, няма антибиотици, клиничните изследвания са много ограничени. Не мога да кажа какво има - има лекари, има сестри. Положението с храната е по-добре - има ориз, въглехидрати. Все още няма белтъчини, но видях, че хора носят торби с картофи. Даже днес видях в ръцете им домат и ябълка. За първи път виждам свежи неща в Газа. Но цените навън са много високи, хората нямат пари и храната продължава да е проблем.

- Вие не можете да излизате, нямате достъп по пунктовете за помощи, но казвате, че има повече храна. От кога се усеща тази промяна?

- Храната е започнала да влиза точно два дни преди да пристигна (10 август - бел.авт). Но трябва да подчертая, че няма мляко, месо, риба, яйца. Не са започнали да влизат още. А това е необходимо за малките деца, за болните. Хората са хронично недохранени, раните не зарастват поради тази причина. Не могат да оздравеят. Нямат съпротивителни сили, имунитетът е много нисък.

- По какви случаи работите, много ли са пациентите?

- Много са пациентите. Тези, които пристигат, или са ранени с огнестрелно оръжие край центровете за раздаване на помощи, или са ранени от експлозия - изгаряния, черепно-мозъчни травми, шрапнели в главата. Такива са всичките ми пациенти на практика, освен един или двама. Всички други са ранени от войната.

- Тезата, че има глад в Газа, често бива оспорвана като пропагандна. Вие можете ли да потвърдите, че това, което виждате, са белези на недохранване?

- Абсолютно. Тежко недохранване има не само сред болните, но и сред моите колеги. От една седмица нещата са по-добре - пак не е пълноценна храната, но хората са малко по-спокойни, защото има малко повече храна. Но хроничното недохранване няма да се оправи за една-две седмици. Жизнените условия също са важни, а хората живеят на палатки в много тежки условия - без вода, ток и тоалетна. Събират се данни от международни организации, докато аз съм на фронтовата линия и не мога да ви кажа числа. Но мога да ви кажа, че пациентите ми изглеждат като деца. Аз се учудвам, като чуя, че са на 29 години например. Телата им изглеждат като на 14-годишни деца. Гледам ръцете на моите колеги, на мъжете. Те не приличат на ръце на мъже. Тънки пръсти, изпъкнали скули - вижда се, че всички подкожни мазнини са се стопили.

- Има доклади на международни организации, има и голямо количество данни, но всичко, което излиза от Газа, може да бъде опровергано като информация, манипулирана от Хамас. Затова е важно да знаем какво виждат очевидци като Вас.

- Вие говорите с очевидец. Аз виждам моите пациенти и говоря само за това, което виждам с очите си. Човек, който не е бил тук, не би могъл да коментира и не би трябвало да коментира. Аз се учудвам, като гледам постовете във Фейсбук. Кой им плаща на тези хора, кой им задава тези опорки, как изобщо живеят със себе си? Нощем спят ли? Не знам…

- Прави огромно впечатление това, което казвате - че медицината е на примитивно ниво. Какво означава това?

- Няма медицина в момента. Няма нищо, не е възможно. И може би ще ме попитате както тогава правя аз тук. Аз съм един свидетел. Това е моята роля в момента и тази роля е важна.

- Безспорно е важна, особено като се има предвид, че обичайните свидетели, каквито би следвало да са журналистите, нямат достъп до Газа. Затова Вие играете ролята на нашите очи и уши. И все пак - какво означава за един лекар, за едно медицинско лице, да няма условията и инструментите, с които да спасява пациенти?

- Много е тъжно, изключително е тежко, депресиращо. Сред колегите ми има едно приемане, човек се отдава на ситуацията. Аз сега говорих с един колега, който ми каза: "Не се страхувам от смъртта. По-страшно е човек да бъде ранен, защото тогава условията за помощ са никакви". Виждам родители, които губят децата си. Няма сълзи в очите им - не защото не обичат децата си. Има един стоицизъм, който за мен е просто невероятен. Днес интубирахме едно дете. Четиригодишно момиченце. То е било в палатката си. Това е четиригодишно дете, лично съм го видяла. Сложих тръба в гърлото му, сложих го на вентилатор, защото не можеше да диша. Това дете си е стояло в палатката и идва някакъв куршум, който минава през главата и през гърдичките му и раздира едни големи кръвоносни съдове. През нощта направихме голяма операция.

- Оцеля ли детето?

- Детето е живо, но парче от куршума е в мозъка му. Не мога да ви кажа дали ще оцелее. Съмнително е. Когато има травма в два района на тялото, вероятността да се оцелее намалява, малка е. Най-вероятно това дете няма да оцелее.

Д-р Ангелова-Чи държи ръката на дете в комаСнимка: Privat

- Колко често имате смъртни случаи?

- Всеки ден. Днес в спешното двегодишно дете е починало. Изгорено. Те какво са виновни? Много жени, много деца. Много млади мъже, които се опитват да намерят храна, да донесат някаква помощ, са прострелвани по много методичен, точен начин - през главата, през гърдите, през тестисите. Много хора губят крайници - какъв ще е животът на тези хора без крайници? Или животът на някого, който има патрон, загнезден в гръбначния стълб, и затова е частично парализиран? Хубаво, ще ги изселят някъде, в Судан, в Сомалия, в Етиопия (според сведения на американските медии Wall Street Journal и Axios Израел води преговори с шест държави за разселване на палестинци от Газа, сред които са Либия, Южен Судан, Сомалия, Сирия, Етиопия и Индонезия - бел.авт). Това е невероятна тежест за която и да е здравна система. Те или ще загинат още по пътя, или след като пристигнат, в страхотни мъки, животът им ще бъде абсолютен ад. Много ще е скъпо да бъдат подпомагани, това ще е невъзможно дори за много богати държави. Аз гледам във Великобритания - ако има голям брой хора с увреждания, и там е трудно да се грижат за тях, системата е натоварена. Представете си 2 милиона души.

- Трудно е да си представим как това може да се случи на практика...

- Ад е, казвам ви, това е жив ад. Аз искам да бъда свидетел и да стоя до тях, защото това е християнски дълг на всеки - да направи каквото може.

- Вие бяхте във Великобритания след първата Ви мисия и сега пак сте в Газа. На база на впечатленията Ви отпреди няколко месеца можете ли да кажете как се развиват нещата?

- Както казах, храна има, което е добре, но условията в болниците са по-тежки.

- Тоест, не влизат медицински консумативи?

- Не, няма. В последните два дни бях в операционната и нямаше средства да приспим хората, нямаше опиати, които се ползват по време на операция.

- Вие без упойка ли оперирате?

- Има упойки, но такива, които не бихме дали в никакъв случай. Такива, които не се дават, лекарства, които не бихме употребявали.

- Християнският дълг ли Ви накара да се върнете отново? Мога да си представя, че контрастът с живота Ви във Великобритания е огромен…

- Контрастът с България също. Аз си бях и в България през тези два месеца, за да видя семейството си. Нищо не може да се сравни с Газа. Хората са невероятни обаче. Най-трудно ми беше да ги оставя и да се върна. Бях много тъжна, изпитвах вина. Може би е вид посттравматичен стрес. Но ми беше мъка, че не бях до тях. Мъка е и това, което виждам, но има и една егоистична нотка във всичко това. Един ден, като се питам какво съм направила, няма да се срамувам от себе си. И моето семейство, което ме подкрепя напълно, и то няма да се срамува. Може би чухте, че избухна нещо?

- Да, чух. Избухна...

Първото интервю на Мария Черешева с д-р Ангелова-Чи можете да прочетете тук.

Вижте и това видео от профила ни в Инстаграм:

Източник: dw.com