Инженерите умишлено насочват апарата към гигантската планета, за да избегнат риск от замърсяване на Европа или други ледени спътници.

Ново откритие на амоняк върху ледената повърхност на спътника на Юпитер Европа може да има важно значение за търсенето на извънземен живот. Данните сочат, че покритата с лед луна съдържа молекули, съвместими с условията за живот.

Ал Емран, изследовател в Лабораторията за реактивно движение на НАСА, е установил наличието на амоняк на повърхността на Европа при повторен анализ на стари данни от мисията „Галилео“, която изследваше Юпитер и неговите спътници в периода 1995–2003 г. Информация, събрана през 1997 г. от близкоинфрачервения картографски спектрометър на „Галилео“, е показала „слаби сигнали на амоняк“ в близост до пукнатини по замръзналата повърхност на Европа, се посочва в изявление на НАСА, описващо резултатите, публикувани в края на миналата година в „Планетарният научен журнал“. Това е „първото подобно откриване на Европа“ и има съществени последици за обитаемостта на ледената луна, смятана за едно от най-вероятните места в Слънчевата система за наличие на извънземен живот.

Амонякът е молекула, съдържаща азот, и е сред основните градивни елементи на живота, такъв какъвто го познаваме, наред с въглерода, водорода, кислорода и водата. В научната публикация Емран отбелязва, че откритието има „астробиологично значение, предвид ключовата роля на азота в химията на живота“.

Космическият апарат „Галилео“ работи в системата на Юпитер между 1995 и 2003 г., преди да изчерпи горивото си. Инженерите умишлено насочват апарата към гигантската планета, за да избегнат риск от замърсяване на Европа или други ледени спътници. Макар мисията да приключи преди повече от 20 години, учените и днес извличат нови прозрения от стари масиви данни, използвайки по-съвременни инструменти или преразглеждайки информация, която по-рано не е била подробно анализирана.

В рамките на новото изследване НАСА е открила следи от амоняк край пукнатини в ледената кора на Европа. Смята се, че тези разломи са съдържали течна вода с амонячни съединения, като амонякът понижава точката на замръзване на водата – подобно на антифриз, посочва агенцията. По данни на НАСА амонякът може да произхожда „или от подповърхностния океан на луната, или от плитките ѝ подповърхностни слоеве“, тъй като веществото не се задържа дълго в космоса и бързо се разрушава от ултравиолетова светлина и космическа радиация. Вероятен механизъм за изнасянето му на повърхността е криовулканизъм – форма на „леден“ вулканизъм.

Предстояща мисия може да даде още яснота. Космическият апарат „Европа Клипер“, изстрелян през октомври 2024 г., се очаква да достигне системата на Юпитер през април 2030 г. и ще търси конкретни химични признаци за обитаемост на ледената луна.