На 4 февруари 22-годишна жена с психично заболяване рани трима души с нож в София. Тя е била настанявана в център за психично здраве няколко пъти. За психично болната се грижи майка ѝ, която е обяснила в полицията, че момичето отказва да приема предписаните ѝ лекарства и от няколко дни състоянието ѝ се е влошило рязко.  Беше изнесена информация, че всички психиатрични клиники в момента отказват да приемат 22-годишното момиче с аргумента, че нямат свободни места.

Няколко дена преди това 31-годишна  жена, за която се смята, че е психично болна,  уби в дома си двете си деца.

А един месец преди това, на  2 януари психично болен мъж уби жена си във Видин.

Миналата година също е белязана с такива убийства.  На 4 февруари 2024 г. 59-годишен психично болен мъж е убил възрастната си леля. На 7 март на улица в Добрич 3-годишен мъж с психическо заболяване убива с нож  56-годишен мъж. През  25 ноември  2024 г. в сливенското село Сотиря  34 психично болен мъж убива баща си и тежко наранява майка си.  Лекуван е нееднократно.

Видно е, че на свобода  са хора с тежки психични заболявания, които в пристъп на умопомрачение извършват убийства на невинни хора. Някои са лекувани нееднократно, и очевидно не са излекувани. А някои просто не са и постъпвали в психиатрични клиники. 

И така, докато депутатите се бият в парламента, изоставени на съдбата психично болни убиват  хора. И нито един депутат не повдига въпроса в парламента, че  поради бездействате на държавата, по улиците и в домове се  с извършват ужасяващи убийства. Че в психиатричните клиники след кратко лечение да изписват пациентите си, оставяйки ги  на произвол, евентуално в грижа на близки, които не са способни да се  грижат както трябва за тях. Тези психично болни, шизофреници и други, са бомби със закъснител, те не са престъпници, не извършват убийствата с умисъл, с някакъв мотив, защото коя майка с нормален разсъдък ще прободе с нож децата си и кой мъж с нормален разсъдък ще убие с метална тръба баща си и ще пребие родната си майка?

Но това не са изолирани случаи от последните две години. Ето какво се случва преди цели 12 години,  само през януари 2013  г.:

На 11 януари психично болен мъж убива  във великотърновското село Драганово своя приятел. Бил е лекуван от години дома за психично болни в с. Церова Кория, но постоянно го е напускал. Същия ден  в  павликенското село Лесичери след семеен скандал психично болен мъж заклал баща си. 

Тези случаи тогава  са коментирани от специалисти,  които описват  незавидното състояние на психиатричните клиники в България.  Д-р Тодор Толев, шеф на психиатрията „Д-р Георги Кисьов” в Раднево споделя, че  за 450 пациенти в неговото здравно заведение, се грижат не повече от 5-6 лекари на смяна. На две отделения се пада по една медсестра, а санитарите са на изчезване.  Главната причина е ниското заплащане. Така възникна ужасяващата негласна практика  – буйстващите и опасно агресивните пациенти, щом не могат да бъдат овладени от малобройния персонал на отделенията, просто да бъдат пускани на воля извън стените на болниците. Така хем няма да й тежат финансово, хем няма да предизвикват инциденти в здравното заведение.

Д-р Владимир Сотиров, бивш председател на Софийското психиатрично общество, коментира, че  няма начин да бъдат проследени всички  изписани от лудниците пациенти с душевно разстройство. Никой не  може в момента да каже колко точно са те, както и доколко са излекувани. Но понеже близките им ходят на работа, не са в състояние денонощно да ги следят повечето шизофреници не пият редовно лекарствата си  - това е присъщо за тази болест, но и фатално за нея. Защото стават агресивни и неуправляеми. Свободното им движение в градовете  и селата ги превръща в бомби със закъснител.

През 2019 г. положението не е по- добро. В интервю през март тази година Директорката на  клиниката за душевно болни „Св. Иван  Рилски” в Курило  и национален експерт по психиатрия към Българския лекарски съюз, д-р Цветеслава Гълъбова казва следното: „В Европа има  институции - система за извън болнична помощ, които да се грижат за тях. У нас няма система за извън болничното обгрижване. Извън болничната помощ изисква специализирани дневни центрове, много психолози, струва скъпо, но е стойността инвестиция, която в България я няма.

Сбъркана е и системата на финансиране на психично-здравната грижа. Ние сме единствената специалност без клинични пътеки. Отделно и вътре в системата има различия. Има психиатрични болници, които имат повече от половината легла, и се финансират от бюджета на Министерството на здравеопазването. Останалите психиатрично-лечебни заведения, са търговски дружества, и се финансират  на преминал болен което води до селекция на пациенти“.

През юли 2023 г.  болницата, в която работи д-р Гълъбова има недостиг на кадри. Следобед там остава само един лекар, който се грижи за 130 болни. "Млади хора идват, взимат специалност и повечето напускат. В Европа един психиатър стартира с 4000 евро заплата. При нас са договорени срамно ниски заплати. Начинаещ лекар получава 1600 лева чиста заплата. Началникът на отделението, който е с 46 години стаж, получава чисти 3003 лева.

През май 2024г.  д-р Гълъбова,  която години наред води борба за решаване на проблемите в болниците и центровете за лечение на психично болни, заяви : „Нашите сгради са бивши сгради за бивши хора. Кърджалийската психиатрия е бивш затвор, нашата е бивш хамбар, на Сточна гара е било конюшня… линейките ни са втора употреба“.

На 4 февруари т.г., коментирайки случая с младата жена, нападнала с нож трима  души в София, в предаването "Денят започва" по БНТ тя каза:  "Институциите нищо не правят. Изобщо не се говори за система за извън болнични грижи за хората с психични заболявания". Според нея във всяка община би трябвало да се отворят  дневни центрове за психично здраве. В тях хората с проблеми да бъдат под строго и непрекъснато лекарско наблюдение. В чужбина съществува отделна длъжност "водещ на случая" - психолог, казва тя, който отговаря за 10-12 пациенти. Всеки ден ги прозвънява или вижда, помага им за сметките, следи как са със здравето - и физическо, и психическо.

Начинаещата чиста заплата за лекар в психиатрична болница, която и  към днешна дата  1600 лв. е обидна.

На 18 ноември 2024г. по „Нова  Нюз“ беше изнесена информация ,че 7080 лв. е основната депутатска заплата. Ако народният представител е доктор тя нараства до 8142 лв. Ако той има над 20 години стаж, месечното му възнаграждение скача до 10 195 лв. Всеки депутат взима приблизително 4500 лв. за странични разходи.

Държавата харчи милиарди за въоръжения, но няма средства за решаване на проблема с лечението на психично болните, за прилично заплащане на медицинския персонал, който да се грижи за тях. И вместо да дебатират в парламента тези проблеми и да ги решават, те разиграват грозни сцени, в които се стига почти до ръкопашен брой.

А през това време недоизлекувани и оставени без надзор психично болни, в пристъпи на умопомрачние, нападат по улиците или в домовете си и убиват невинни непознати хора или свои близки.