Журналистът Мат Рихтел хвърля светлина върху кризата с психичното здраве на тийнейджърите и какво може да се направи по въпроса

Тийнейджърите се връщат на училище, а много родители са притеснени за психичното им здраве. И с основание: тийнейджърите днес - особено момичетата - са много по-склонни да казват, че се чувстват постоянно тъжни и мислят за самоубийство, отколкото преди десетилетие.

Според проучването на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ за рисковото поведение на младежите, през 2023 г. 40% от учениците в гимназията са съобщили, че изпитват постояннo чувствo на тъга. Тази цифра е по-ниска от най-високата стойност от 42% две години по-рано, по време на пандемията от Covid-19, но е с около 10 процентнa по-висока от тази от преди десетилетие.

Журналистът Мат Рихтел хвърля светлина върху кризата с психичното здраве на тийнейджърите и какво може да се направи по въпроса.

Какво обяснява днешната криза с психичното здраве на тийнейджърите?

Психичното здраве на юношите може да се разбере най-добре, като видим през какво преминават те, и има нови научни изследвания, които помагат да се обясни това. Те са много чувствителни в периода, когато светът се движи много бързо и получават огромно количество информация. Понякога това, което изпитват, е вид претоварване, което изглежда, че води до тревожност и други психични проблеми.

"Съществува погрешно схващане, че телефонът е единственият или преобладаващ източник на проблема. Всъщност науката е по-сложна.", продължава Рихтел

През 80-те години на миналия век подрастващите са се сблъсквали с огромни предизвикателства, свързани с прекомерно пиене, шофиране в нетрезво състояние, наранявания и смърт. Тези рискове са намалели рязко. Важното в този контекст е, че ни казва, че през този ключов житейски период има по-голям проблем и че простото отнемане на телефоните няма да го реши.

Има причина да се ограничи достъпът до телефони, защото времето пред екрана измества съня, както и личните взаимоотношения. 

Кое е онова, което обяснява защо юношеството е толкова труден период?

Юношеството е процес с много важна цел: обединяването на познатото и непознатото в един бързо променящ се свят. Познатото е това, което родителите ти казват, че е вярно, например, че трябва да четеш книги. Непознатото е това, което всъщност работи в този променящ се свят. Например, може би книгите вече не са актуални. Това съчетание на познатото и непознатото създава огромно чувство на вътрешен конфликт у подрастващите. Родителите ми, които ме обичат и ме хранят, ми казват едно, а аз откривам друго.

Това обяснява ли и защо тийнейджърите често не слушат родителите си?

Рихтел обяснява следното: "Да. Те не слушат родителите си, защото преминават от това да бъдат обгрижвани от тяхна страна към необходимостта да се научат да се грижат за себе си и за потомството си. Някои от изследванията за това как тийнейджърите спират да слушат родителите си и започват да слушат непознати са почти смешни."

Много тийнейджъри не знаят защо се чувстват ужасно, когато имат любящи семейства и всичките им физически нужди са задоволени. Защо?

Ето един пример за това как се чувства един тийнейджър. Да речем, че като родител се скарате със съпруга си в същия ден, в който шефът ви уволнява. След това не спите добре през нощта, а на следващия ден, докато карате по пътя, поглеждате настрани и виждате шофьор, който ви хвърля гневен поглед. Изпитвате гняв на пътя. Не става въпрос само за този шофьор. А може би той всъщност се е усмихвал. Става въпрос за комбинация от фактори, които са ви накарали да изпитате толкова силни емоции. Като родители понякога се чувстваме така. А тийнейджърите се чувстват така през цялото време.

Социалните медии влияят по различен начин на различните деца. Защо е така?

Рихтел казва: "Интересното е, че някои деца всъщност са в по-добро настроение след използване на социалните медии. Някои деца са в по-лошо настроение. Това наистина зависи от генетичната ви предразположеност и колко често ги използвате. Ако го използвате през цялото време, вие измествате неща, за които знаем, че са наистина здравословни (като сън, упражнения). Това е наистина важно. Но използването му в момента може да повлияе различно на различните деца. Някои деца в крайна сметка са по-щастливи."

С връщането на децата на училище, какъв съвет имате за родителите, когато тийнейджърите им се чувстват претоварени?

Рихтел отговаря: Трябва да научим децата си на умения за справяне. Част от това, от което се нуждаят, е да изразят емоциите си, а не да се опитват да водят рационален разговор. Ако детето ви каже: "Всички в девети клас ме мразят", това не е толкова разумно. Вероятно е резултат от цял куп фактори, като безсъние, лош опит или опит да се справи с много информация.

Ако можете да си позволите, когнитивната поведенческа терапия, ще разберете, че тези усещания, които изпитват в телата си, могат да бъдат преодолени и да бъдат оставени настрана, така че на следващия ден да можете да си зададете въпроса: "Всички в девети клас наистина ли ме мразят? А, да, Дъг ме харесва, забравих. Също и Сара. Всичко ще бъде наред."

"Оставете ги да изразят емоциите си, без да се опитвате да ги убеждавате с разумни аргументи. Трудно им е да бъдат рационални, когато са претоварени, затова изчакайте, докато са готови да ви изслушат. Родителите наистина са най-големите влиятелни фигури в живота на децата си.", споделя той в заключение.