Ново мащабно изследване поставя въпрос за профилактиката

Менопаузата обикновено се възприема като продължителен и постепенен процес, свързан с намаляването на женските полови хормони и окончателното прекратяване на менструацията. Горещи вълни, нарушения в съня, промени в настроението и натрупване на килограми са сред най-разпознаваемите му и чести прояви. Ново мащабно изследване показва, че част от тях не се развиват плавно и постепенно, както доскоро се предполагаше, а се ускоряват отчетливо около настъпването на менопаузата. Променят се показатели, свързани с костния метаболизъм, функциите на черния дроб и бъбреците, липидната обмяна и водно-електролитния баланс. Така менопаузата се очертава не просто като край на репродуктивния период, а като повратен момент във физиологичното функциониране на женския организъм.

Проучването, публикувано на 12 октомври 2026 г. в научното списание Nature Medicine, е проведено от международен екип, чиито изследователи анализират повече от 300 милиона лабораторни изследвания от над 1 милион жени. Резултатите очертават явление, което авторите наричат physiological cliff - един вид физиологичен праг, около който настъпват отчетливи промени в множество системи на организма.

Промяната не засяга само репродуктивната система

Основният механизъм на менопаузата е свързан с постепенното изчерпване на яйчниковия фоликуларен резерв и намаляването на производството на естроген и прогестерон. Последиците обаче не се ограничават само до репродуктивните органи, и това може да го каже всяка жена, преминавайки през този период. Тъй като рецептори за естрогени се намират в множество тъкани, включително в костите, кръвоносните съдове, черния дроб, мозъка и мастната тъкан, промените в хормоналните нива могат да повлияят едновременно всички тези органи и процесите, свързани с тях.

Но тъй като науката работи с числови данни, а не със субективна оценка и външно наблюдение, за да установят кога и как настъпват тези изменения, учените разработват специален математически метод, чрез който реконструират динамиката на лабораторните показатели спрямо момента на последната менструация. Така успяват да разграничат промените, свързани с менопаузата, от тези, които настъпват постепенно с възрастта. За целта са анализирани 90 вида лабораторни показатели, като при 52 от тях са установени статистически значими промени около менопаузата в сравнение с мъжете на сходна възраст. Тези показатели не касаят само половите хормони, но и костния метаболизъм, чернодробната и бъбречната функция, липидната обмяна, кръвната картина и водно-електролитния баланс.

Тъй като при мъжете не са установени аналогични резки изменения около 50-годишна възраст, това показва, че наблюдаваният ефект е свързан с менопаузалния преход, а не само с общите процеси на стареене.

Кои системи са най-силно засегнати?

Сред най-отчетливите промени са тези в костния метаболизъм. Естрогените имат защитна роля за костната тъкан, като участват в поддържането на равновесието между костното изграждане и разграждане. При понижаване на нивата им активността на клетките, разграждащи костта, се увеличава за сметка на тези, които я изграждат. В резултат загубата на костна маса се ускорява, а рискът от остеопороза нараства.

Значителни изменения се установяват и в показателите на чернодробната функция и мастната обмяна. Тъй като черният дроб участва активно в метаболизма на холестерола и другите липиди, а естрогените влияят върху регулирането на тези процеси, с настъпване на менопауза липидният профил често се променя в неблагоприятна посока, което може да допринесе за увеличаване на сърдечносъдовия риск.

Изследването установява изменения и в показателите за бъбречната функция, както и в концентрацията на разтворените вещества в телесните течности. Това насочва към промени в регулацията на водно-електролитния баланс, в която участват както бъбреците, така и други хормонални механизми, повлияни от естрогените.

Промените в психоемоционалното състояние и съня обаче показват различна динамика. Според анализа те са по-изразени около менопаузалния преход, след което средните стойности постепенно се понижават. Това не изключва продължителни оплаквания при отделни жени, но подсказва, че различните последствия от менопаузата не се развиват по един и същ начин и се отразяват индивидуално.

Любопитно е също какво се случва с показателите, свързани с хемоглобина, червените кръвни клетки и запасите от желязо в организма. При тях след прекратяването на менструацията се наблюдават промени в благоприятна посока, вероятно поради отпадането на ежемесечната кръвозагуба.

Промените започват много преди последната менструация

Според математическата реконструкция ускореното понижаване на антимюлеровия хормон, който отразява яйчниковия резерв, започва приблизително 15 години преди последната менструация. Фоликулостимулиращият хормон (FSH) започва да се повишава ускорено около 14 години преди нея, а естрадиолът показва рязък спад приблизително 12 години по-рано.

Тези резултати, години преди края на цикъла, не са свързани толкова със сиптоматиката, характерна за менопаузата, а показват, че биологичните промени предшестват с години видимите прояви и окончателното прекратяване на менструалния цикъл. Според авторите това разширява времевия прозорец, в който профилактиката и оценката на индивидуалните рискове биха могли да имат значение.

Може ли хормоналната терапия да смекчи промените?

При жените, които съобщават, че използват такава терапия, много от лабораторните показатели показват по-слабо изразени промени около менопаузата. Въпреки наблюдаваното благоприятно повлияване обаче резултатите не доказват, че хормоналната терапия предотвратява съответните заболявания или всички неблагоприятни последствия от менопаузата. Изследването е наблюдателно, а жените, които използват подобно лечение, могат да се различават от останалите по редица здравословни и социални характеристики. За потвърждаване на установените зависимости са необходими допълнителни клинични проучвания.

Решението за назначаване на менопаузална хормонална терапия продължава да зависи от индивидуалните симптоми, възрастта, времето от настъпването на менопаузата, противопоказанията и съотношението между ползите и рисковете.

Нов поглед към един естествен физиологичен преход

Най-същественият принос на новото изследване е, че представя менопаузата не просто като край на репродуктивния период, а като системен физиологичен преход, който засяга едновременно различни органи и регулаторни механизми.

Все пак понятието "физиологичен праг" не бива да се разбира буквално като внезапно преобръщане на организма в деня на последната менструация. Това разграничение е важно, защото реалният менопаузален преход остава индивидуален, а неговата продължителност и прояви могат да варират значително.

Въпреки тези ограничения проучването поставя важен въпрос пред профилактиката: дали оценката на сърдечносъдовия риск, костното здраве и метаболитните нарушения не трябва да започва по-рано, още преди окончателното прекратяване на менструацията? Защото, както показват тези данни, физиологичните промени, които свързваме с менопаузата, започват далеч преди тя да стане очевидна и осезаема.