Автор: Иво Димитров

Служебният министър на културата Велислав Минеков заяви, че щял да изгони ГЕРБ от централата им в НДК.

„На мен ми се струва, да използвам този термин, че партия ГЕРБ е с отпаднала необходимост“, изстреля Минеков. Думи, за които в една нормална държава щяха да го изпратят автоматично в заслужена пенсия.

Пиша този текст, защото смятам, че подобен сталинизъм не се е възбуждал по нашите земи от десетилетия и защото всякакви диктаторски напъни трябва да бъдат овладявани. Пиша го и с уговорката, че аз съм последният човек, който може да бъде обвинен в пристрастия към ГЕРБ. Доказано във времето.

Във време, когато умни и красиви жълтопаветници са особено чувствителни към всяка проява на недемократичност, думите на Минеков са, меко казано, стресиращи. Да заявиш публично, че си готов да репресираш солидно представена в българския парламент партия, напомня за едни мрачни времена, когато живеехме в едноличен режим. Вероятно у Минеков на стари години са се отключили стари пристрастия. Излиза, че неговата досегашна тревожност за демокрацията в България не почива на здрави основи, а на лични пристрастия и в крайна сметка е била абсолютен фалш. Защото няма как да има демокрация за едни, а за други да няма. Такъв филм има само в Северна Корея.

Хубава, лоша, политическа партия ГЕРБ има пълното право по закон да разполага със сграда. Както всички останали. Зад ГЕРБ са стотици хиляди избиратели, които не са по-нисша категория хора от останалите. Всеки има свободно право на политическо представителство и волеизлияние. С действията си Минеков изписва вежди на ГЕРБ. Подобна истеричност в изчегъртването е с обратен ефект. Нормалните хора винаги застават до мъчениците. А в случая Минеков прави ГЕРБ мъченици.

И накрая. В онези години на Живковата диктатура, за които говоря по-горе, семейството на Велислав Минеков се урежда с две ателиета в елитния столичен квартал „Изгрев“. Те са им дадени и впоследствие продадени на смешни по онова време цени по нареждане на Тодор Живков с подписа на бившия заместник-председател на Комитета за изкуство и култура Пейо Бербенлиев. Едното ателие е за бащата на сегашния служебен министър – прочутия скулптор Величко Минеков. Той наистина е един от големите артисти и творци. Второто обаче остава за сина му Велислав. Неизвестно защо. Никой не се сеща какво толкова твори в него Минеков-младши. Би било редно днес това ателие да бъде върнато на държавата. Поради отпаднала необходимост.

Източник: Антени.бг