"От време навреме се пръква някой завалия във Фейсбук, който пита какво съм свършил, когато съм бил посланик в Република Македония в периода 2001-2005 г. Разказал съм за това на повече от 100 страници в книгата си "Blogo, ergo sum!"(2012), но явно се налага отново да го сторя, макар и само с един пример.

   За първи път в Р Македония по моя инициатива бе честван Денят на българската азбука, просвета и култура. Македонските медии отразиха този факт. Това стана на  20 май 2002 г. в Дома на армията в Скопие. Тогава ученици от НГДЕК “Св. Константин Кирил Философ” рецитираха на стария български език произведения на средновековната българска литература. И всички македонци в изпълнената до краен предел зала разбраха коя е родината на азбуката, с която и те си служат днес." Това написа в профила си във Фейсбук евродепутатът от ЕНП/СДС Александър Йорданов.

Ето какво пише той:

НЕУДОБНИ ДУМИ: ЗА 24 МАЙ В СКОПИЕ, КОГАТО БЯХ ПОСЛАНИК

      От време навреме се пръква някой завалия във Фейсбук, който пита какво съм свършил, когато съм бил посланик в Република Македония в периода 2001-2005 г. Разказал съм за това на повече от 100 страници в книгата си "Blogo, ergo sum!"(2012), но явно се налага отново да го сторя, макар и само с един пример.

   За първи път в Р Македония по моя инициатива бе честван Денят на българската азбука, просвета и култура. Македонските медии отразиха този факт. Това стана на  20 май 2002 г. в Дома на армията в Скопие. Тогава ученици от НГДЕК “Св. Константин Кирил Философ” рецитираха на стария български език произведения на средновековната българска литература. И всички македонци в изпълнената до краен предел зала разбраха коя е родината на азбуката, с която и те си служат днес.

        Отличих също така с почетни плакети и грамоти, написани също на нашия древен език, известни македонски дейци на културата - поети, писатели, музиканти, музейни работници, за активното им сътрудничество с България. Защото има и такива македонци. Тържеството завърши със спектакъла  „Фолклорна магия” на проф. Боню Лунгов, който  разкри една дълго пазена „тайна” в Скопие, а именно, че фолклорните традиции на българи и македонци разкриват и доказват общ народностен корен, обща културна история, тъй като са създадени от един народ - българският народ.

      Това официално честване  в Скопие, за което припомням, увенча организираните също по моя инициатива „Пролетни дни на българската култура”, които продължиха два месеца. През тях бяха представени за първи път в Р Македония култовите български филми: „Козият рог”, „Крадецът на праскови”, „Лачените обувки на незнайния воин”. Гостуваха известните наши режисьори Рангел Вълчанов, Стоян Дуков,  Елдора Трайкова, Иван Ничев. Последваха и „Есенни дни на българската култура”, които  завършиха с публично честване на Деня на българските народни будители. По време на тези празници македонски граждани за първи път изгледаха и филмите „Хан Аспарух”, „Борис I”, „Мера според мера”, „Дело 205/1913 П. К. Яворов”,  „1952: Иван и Александра”, „Авантаж”, „Оркестър без име”,  “След края на света”,  както и панорама от български анимационни и документални филми. Гостуваха известни български поети, писатели, учени:  Георги Константинов, Вътьо Раковски, Алек Попов, Божидар Димитров, Стоян Райчевски, Евгений Кузманов и др. Всяка година до края на моя посланически мандат се провеждаха български културни празници. И това се случваше в период, когато още нямаше официален  Български културно-информационен център в Скопие. Огромен интерес сред македонската публика предизвикаха спектаклите на ансамбъл „Българе” и на фолклорния ансамбъл на Николина Чакърдъкова. Особено впечатляващо бе гостуването на Народния театър с постановката на „Хъшове” на Иван Вазов, в която героят Македонски си дере гърлото с: "Да живей, България!", а председателят на македонския парламент Люпчо Йордановски най-после разбра, защо именно точно този герой с това име най-много иска да живее България.  Ансамбълът  на Нешка Робева, участник на фестивала „Охридско лято”, остави без дъх македонските зрители. Паметни бяха и провокираните от мен  програми „За първи път в Македония”, в които бяха показани филми като „Островът на цар Самуил” на Горан Благоев и изпълнена рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров от Владимир Владигеров и Джени Петрова,  символ на борбата на народа ни за освобождението на нашите братя от Македония и от Западните покрайнини.

       Коментари в македонската преса от типа: „срамът остава единствената македонска утеха”,  приемах като признание за добре свършена работа като посланик.

    В посолството открихме „Културен салон” и Клуб „Приятели на България”. След всичко това македонската страна, която от години отлагаше подписването на Спогодба за културно сътрудничество с България, най-накрая кандиса и подписа Спогодбата. Така бе открит Български културно-информационен център в Скопие.

      В архива си съм съхранил словото, което произнесох на 20 май 2002 г. в Дома на на армията в Скопие.  Македонските граждани научиха, че през 865 година българският княз Борис I се покръства и обявява християнството за официална религия в България. Държава с името Македония тогава не е съществувала. И като просветен владетел той приема учениците на Св.св.Кирил и Методий като им осигурява всички необходими материални условия, за да разпространяват Божието слово на просветляващия умовете български език на територията на цялото царство, а това ще рече и в земите на днешните македонци, чиито предци в ония времена са били българи. Неговият син Симеон, когото тепърва историята ще нарече Велики, продължава делото му. И настъпва Златният век на българската държава. Призовавам днешните македонски власти да извадят на светло от архива на Македонската академия на науките и изкуствата скриваните там близо 80 години стихотворения на поета от Радовиш Александър Караманов, за да научат гражданите, че той възпява в тях именно славното българско минало и Златния век на цар Симеон. Изобщо, възпява българщината. Политици и учени, които крият от своя народ истината не заслужават никакво доверие. В Северна Македония дори и когато политици печелят избори доверие към тях няма. Защото или скриват истината, или я фалшифицират.

            Столицата Преслав и Охрид заблестяват на духовната карта на България и на Европа като ярки културно-духовни и християнски центрове. Преодоляна е догмата на триезичието, разширено е европейското духовно и културно пространство. Създават се забележителни литературни произведения, изграждат се църкви и дворци, крепости и пътища, развиват се художествените занаяти и всичко това става в пределите на българската, а не на някоя друга държава. Случва се в Царство България,  което поставя на висок пиедестал творческото и културно-строително начало, а вярата в Бога и спазването на Закона са вървели ръка за ръка.

           Говорейки на 20 май 2002 г. пред притихналата публика в скопския Дом на армията аз обясних на македонските ни приятели, че спорът за „етническия произход“ на Светите братя и на техните ученици е безсмислен. Защото те са били високообразовани личности и ако са били „македонци“, както македонски псевдоучени и политици твърдяха, то  несъмнено биха оставили „писмена бележка“ по този въпрос. Но няма такъв исторически документ, няма такава „бележка“, няма такъв запис и в техните жития. Затова пък навсякъде в тази епоха се говори за България и за българите, а светите братя се славят като български първоучители и просветители. Помня добре, че в словото си специално подчертах, че това, което днес ни изпълва с възхищение и мъдрост, когато се връщаме към делото на княз Борис I Покръстител и светите наши Седмочисленици, е откритостта на това дело към други народи. То свързва, а не разделя. Приобщава, а не отблъсква. Ражда единство и разбирателство, а не омраза и вражда. И този дух на разбирателство, на протегната за приятелство ръка, на обръщане към морала и доброто, е и нашето българско послание към днешния свят, към днешна Европа.

      Разбира се имаше и негативни реакции в някои македонски медии. Нарекоха честването "демонстрация на българщина". А то бе просто демонстрация на истината. Но много от днешните македонци мразят истината. Те си обичат югославската лъжа.

        Спомням си, че Бранко Гьоревски, основател на „Утрински вестник“ и негов главен редактор, пръв публично изрече клеветата, че България си „присвоява нашите Кирил и Методий“, „нашите Климент и Наум“. В статия, озаглавена „Славете ги, ама не ги присвоявайте“, той написа: „Македонецот не може да го доживее тоа поинаку освен како уште еден напад врз неговиот национален и културен идентитет. Македонците тоа го доживуваат како обид за присвоjуване на Кирил и Методиj и, аналогно на тоа, како чекор со коj му даваат „бугарски карактер“ на населението од кое произлегле светите брака“.

          Ние, българите, не можем да бъдем безмълвни свидетели на манипулациите с нашата история и култура, които се осъществяват днес в Р Северна Македония. За съжаление у нас се пръкнаха политици, които на 24 май подгряват една стара лъжа - за славянското обединение и така ни връщат във времената на най-мракобесната расистка съветска и руска пропаганда. Защото не съществува никаква славянска общност и славянско обединение. То е измислица на руската имперска, а по-късно и на съветската комунистическа пропаганда. Ако днес някой каже на поляци, чехи, словаци, украинци, например, че трябва да се обединят с руските "славяни", те като нищо могат да  му  строшат главата.

        На 24 май нашите политици би трябвало да говорят не за славянска писменост и обединение (пази Боже!), а за приноса на средновековна България за европейската християнска култура и цивилизация.

     Днес, 22 години по-късно, както научих от пресата, празникът на българската азбука, просвета и култура е отбелязан не в представителен салон в центъра на Скопие, а в скромния салон на Българския културно-информационен център. Пак е нещо, но...

      И ще завърша с припомнянето само на още един факт. Като посланик в Р Македония успях да възстановя единствените съхранени паметници на български офицери отдали живота си за обединението на Отечествотото ни през Първата световна война. И това стана, когато все още нямаше подписани никакви договори и спогодби между нашите държави. Стана с дипломатически "инат" и без държавата ни да даде и 1 лев за тази цел. Посетете църквата "Св. Георги" в село Цапари край Битоля и ще видите тези паметници в нейния двор. Оттогава до днес не минава година в която на Архангелова задушница или на Гергьовден български политици и военни да не отдават почит пред тях.

      Аз бях посланик с мисия, която сам си поставих и достойно изпълних. Но знам отлично, че клеветниците у нас никога няма да свършат. Те хулят, защото не знаят. Обиждат, защото друго не могат. Дано Господ ги прости. И от поробващото ги русофилство освободи.