“Ако Цар Киро беше американец, досега да е останал без имоти”. Това изявление на американския посланик Джеймс Уорлик от преди няколко дни събира в себе си цялата философия на обикновения данъкоплатец. В случая Уорлик обясняваше за отхвърления през юли от парламента законопроект, в който се предвиждаше отнемане на имуществото и без влязла в сила присъда при доказано несъответствие между доходите и имотното състояние от 150 000 лв.
"Практиката в САЩ е, че не е нужно да има влязла в сила присъда, а просто да бъде доказано пред съдия, че има голяма вероятност богатството на даден човек да е натрупано незаконно“, поясни Уорлик. Той посочи, че след запорирането на имота започвал и съдебен процес. Дипломатът даде за пример Великобритания, Израел и повечето европейски държави, в които процедурата е същата.
Една от най-наболелите през последните две десетилетия у нас теми – за незаконно богатите, има две основни характеристики – необятна е и проблемът е неразрешим. Последното е така, защото у нас (за разлика от другите цивилизовани европейски страни или САЩ), има твърде много юристи, които живеят в страх, че ще бъдат нарушени правата на бандитите. Именно затова през последните 20 години като че ли се създават закони, които имат за цел да се пазят парите на съмнително натрупалите милиони. Освен това страната ни отдавна се е превърнала в място, където наказателният процес тече бавно, протяжно и често в полза на подсъдимите баровци.
Едва ли има човек у нас, който да не е минавал покрай някой мутро-бароков архитектурен шедьовър и да не се е питал откъде притежателят на това чудо на строителството
е събрал достатъчно пари, за да го построи
Със сигурност този въпрос са си задавали и многобройните разследващи органи в страната. Те ден след ден се изумяват, че у нас има хора, живеещи на социални помощи, които притежават палати за милиони.
Досега 20 години различни партии и правителства в един глас обясняваха как било противоевропейско да се отнема имущество без влязла в сила осъдителна присъда. И когато новият кабинет се реши на подобни крути мерки, беше обвинен в антиконституционно поведение. Благодарение на подобни защитни тези се стигна дотам да се появят случаи като този на Цар Киро и неговата фамилия. Циганският клан
дължи над 155 000 лева налози с лихвите
за автомобилите и луксозните си къщи в Катуница и в Пловдив. Фамилията не се е издължавала за местни данъци и такси от години или ако го е правила, са погасявани частично малка част от натрупаните суми. По-солидната част от борчовете са натрупани в община Пловдив, където Кирил Рашков, съпругата му Костадинка и дъщерята Събка имат равни части в къща и земя.
Те притежават по една трета от сграда с площ от 90 кв. метра и дворно място с площ от около 300 кв. метра в район „Южен”. За имота си тримата със сигурност не са платили нито стотинка местни данъци и такси от 1998 до 2007 година. Борчовете на Цар Киро в този период достигнали общо около 75 000 лева, които заедно с натрупаните през годините лихви нараснали до близо 93 000 лева. Било заведено изпълнително дело срещу двамата съпрузи и дъщеря им, което в началото на 2008 година било предадено от „Местни данъци и такси” на Агенцията за държавни вземания. Дълговете на фамилията били обезпечени от публичен изпълнител с общо 4 автомобила – три леки и един товарен, които предстои да бъдат продадени, съобщиха от НАП в Пловдив.
След 2008 година до момента Цар Киро, Костадинка и Събка Рашкови натрупали още около 41 200 лева данъци и такса смет за имота си в „Южен”. Сега данъчните подготвяли актовете и се канели да заведат дело в съда, за да си приберат парите.
А на фона на всички тези дългове и имоти се оказва, че самият
Цар Киро няма нито един ден трудов стаж през живота си
И никой досега не е успял да му вземе имането, което най-вероятно е натрупано с мръсни пари. А до този абсурд се стига, защото законодателят задължава разследващите да доказват, че проверяваното лице е престъпник и чак тогава да му се отнема имотът.
И тук идва проблемът с юридическите аргументи. Според въпросните експерти било противоконституционно да се отнемат имоти на хора, които нямат влязла в сила присъда за престъпления. Техният аргумент е, че само съдът е този, който може да каже кой е престъпник и кой не. Това безспорно е така. Тънкият момент тук е, че когато говорим за наказателни дела, при тях е застрашено най-важното и основно благо на всеки човек –свободата. Защото ако се докаже, че въпросният подсъдим е извършил престъпление, заплашва го затвор.
Когато става въпрос за имотна санкция обаче не виждам защо е нужно да се говори за наказателна вина. Принципът на разследване е прост и житейски логичен – ако човек си е изкарал законно парите, той ще притежава и документи за техния произход. Ако не може да каже откъде са му милионите – очевидно, че са спечелени по втория начин. Идеята е да се възложи на гражданите, а не на държавата, задължението да доказват законността на доходите, с които е придобито имуществото. Според кабинета това не означава, че проверяваният ще се приема за "виновен до доказване на обратното", тъй като в случая не става дума за доказване на вина, а представлява административна процедура.
И напук на твърденията на опозиционните юристи – няма как да се стигне до злоупотреби. Защото човек може да забрави, че е получил коледен бонус преди 5 години, но няма как да не помни откъде е изкарал 8 милиона лева. Освен това всички пари, които са получени законно, са описани и от другата страна, която ги е дала – работодатели, банки, клиенти и т.н.
В противен случай ще трябва да свикнем с шокиращите разкрития на НАП, които бяха направени миналата година по време на акция “Хеликоптер”. От кадрите тогава се разбраха поне две неща, които може би всеки е предполагал, но никога не е имал сигурни доказателства, че съществуват.
Първо - голяма част от именията са незаконни. Те не фигурират в общинските регистри
тъй като собствениците им не са извадили акт 16, с който да узаконят имота си. Без него по документи в този парцел няма нищо. Така например данъчните се натъкнали на малка уличка в столичен квартал, която на хартия трябва да е приютила само една малка къща. При проверката от въздуха обаче станало ясно, че край шосето се кипрят седем луксозни палати с високи дувари и симпатични двуметрови горили, които пазят именията от любопитните погледи на проверяващите.
И това не е всичко. При данъчните полети се оказало още, че имения, които се водят по документи офис сгради и ДДС-то за тяхното построяване е изтеглено от държавата, са всъщност огромни фамилни къщи на по няколко ката. В някои от дворовете хлапета играели на скъпи детски катерушки, а бдителни гувернантки потичвали след тях. И понеже българинът си е мнителна и завистлива душица, веднага започнаха коментарите. Ама много скъпо било горивото. Защо данъчните не ходели пеш да обикалят тузарските имения и да похлопват на вратите им? Защо летели във въздуха, като повечето от данните ги имало в Google earth и Google maps?
Чудя се дали е нужно да се дават отговори на подобни въпроси, тъй като когато един човек е решил, че ще е контра, той не успява да възприеме нито един аргумент на отсрещната страна. Въпреки всичко нека обикновеният данъкоплатец пресметне сам
колко струва акцията с хеликоптера
По груби сметки машината гори близо 290 лева за летателен час. Тоест за обиколката на цялата страна той ще изгори максимум 5000 лева. Очакваният пряк фискален резултат от акцията (демек парите, които веднага ще влязат в хазната) са близо 10 млн. лева. Сметката е много показателна.
Да припомним, че същите данъчни тропаха по вратите на тузарите преди акцията, но обикновено бяха напъждани я от „любезни гардове”, я от „симпатични снайперисти”, пазещи палатите. Е? Кой от милите критикари доброволно би рискувал и влязъл на своя отговорност в чужд имот, когато картечницата от покрива красноречиво ти казва, че не си добре дошъл?
Идеята за търсенето по интернет дори е още по-безумна от предложението данъчните да хлопат по вратите на мутрите. Но всичко това показва ясно нещо, което като общество уж твърдо отричаме. Промените на статуквото не се харесват. Защото това означава да излязат наяве тежки далавери. Такива, които години наред са хранили мало и голямо и които малко хора биха се решили да пресекат.
Опитът на ЕС
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
След приемането през 2002 г. на Закона за имущество, придобито от престъпна дейност, във Великобритания започват да действат четири режима на отнемане на имущество. Това са конфискация, при която се изисква обвинение, гражданска конфискация, облагане с данъци и запор или конфискация на пари в брой.
Общото между последните три вида е, че се постановява отнемане на имущество в полза на държавата, придобито в резултат на престъпно поведение.
Английският закон за отнемане на имущество, придобито от незаконосъобразна дейност, не изброява изрично престъпленията, за които се предвижда гражданска конфискация. Законът определя само термина „незаконосъобразна дейност” като дейност, която е извършена във или извън Великобритания и е незаконна. В Англия се счита, че едно лице притежава имущество от незаконосъобразна дейност, когато то е придобито от или в резултат на такава дейност. В случая няма значение дали парите, стоката или услугите са предоставени на лицето, за да извърши такава дейност. За да започне процедура по отнемане, стойността на имуществото трябва да е най-малко Ј 10 000.
ГЕРМАНИЯ
В Германия се прилага основно наказателната конфискация. Тя е уредена в Наказателния кодекс. Конфискацията се прилага вследствие на влязла в сила присъда или като обезпечителна мярка преди започване на наказателно производство в случаите, при които има голяма вероятност от присъда. Съществува обаче и гражданска конфискация, която се прилага само при определени основания. Тя може да бъде наложена, ако е изпуснат давностният срок за изправяне на едно лице пред съд или когато подсъдимият е отървал дело, защото е извършил престъпление под въздействието на наркотици или при имунитет. Може да се конфискува имущество и ако престъпникът е неизвестен или се укрива.
В Германия могат да бъдат издавани съдебни заповеди за конфискация във връзка с всякакъв вид престъпно деяние, включително и корупция. Тези мерки могат да бъдат налагани и независимо по отношение на вещта, без да е необходимо да има присъда на извършителя.
Италия
Законодателство, регулиращо конфискацията, съществува в Италия още от 1965 г. При него се предвижда възможността за отнемане на имущество с неустановен произход на лица, заподозрени във връзки с мафията. Според тази нормативна уредба до окончателното постановяване и извършване на конфискацията имуществата са се намирали под управлението на администратор, а след това са били продавани на търг. Този подход обаче не бил ефективен, тъй като на търговете не винаги е имало купувачи поради опасения от репресии от страна на мафиотите и така представителите на организираната престъпност възвръщали имотите си. По-късно законът е сменен с друг, който регламентира отнемането на имуществата на мафиотите.
Характерно за италианската система е, че съгласно законодателството конфискацията може да се основава и на факта, че съответното имущество принадлежи на мафията. Това означава, че е задължително да има незаконосъобразна дейност, а е достатъчно, че имуществото е собственост на мафията. Ако се установи несъответствие между законните му доходи, икономическото му състояние и имуществото, което притежава, то му бива отнето.
ФРАНЦИЯ
В края на 2008 г. във Франция е изработен законопроект за запора и конфискацията в наказателната сфера. Работи и т.нар. Платформа за идентификация на имуществата с престъпен произход. Тя има за цел да централизира информацията относно имущества, които биха могли да бъдат обект на конфискация. Във френското законодателство конфискацията не съществува като самостоятелна санкция. Отнемането на имущество се постановява само като допълнително наказание. Конфискация се постановява по право за всички престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година.

В САЩ прибират $ 2 млрд. годишно
Имущество за близо 2 млрд. лева годишно се конфискува и в САЩ. Зад Океана действа законодателство в тази област вече 2 века и половина. През 60-те г. на ХХ век нормативите са разширени, а 20 години по-късно започва да се прилага конфискация, която не е базирана на осъдителна присъда за престъпления, свързани с наркотици.
Според американското законодателство разследващите са длъжни да покажат на съда, че има достатъчно факти, за да се смята, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
Предварителната оценка за въздействието на законопроекта у нас показва, че той може да доведе до конфискуване на престъпно имущество за над 500 млн. лева.

Проверяват при разлика от 65 бона
Според законопроекта на кабинета до проверки по новия закон ще може да се стига, ако разликата между доходите и разходите на едно домакинство е над 65 000 лева. Тогава ще се внася искане за конфискация на имуществото в съда.
По предложение на премиера Бойко Борисов имущество, което е придобито от престъпна дейност, трябва да може да се конфискува и без присъда на съда. „Законът за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, ще бъде приет по начина, по който го изисква европейският доклад, въпреки че в много страни конфискация без съдебно решение не се приема добре.
Във всички правови държави съдът е този, който решава дали си грешен, дали по престъпен начин е придобито това имущество или каквото и да било. Ние сега ще го приведем в действие без съдебно решение”, каза Борисов.
Нормативният акт, известен като законът „Попова”, бе гледан преди лятната ваканция в парламента. Депутатите обаче не го приеха именно заради регламента за отнемане на имущество без произнасяне на Темида. Според Борисов ще бъдат разписани ясни правила кой ще купи или стопанисва отнетото имущество.
Освен това давностният период на проверката ще бъде 25 години. Това означава, че проверяващите ще могат да искат информация за период отпреди 20 години и ако се установи, че тогава е извършено финансово или данъчно нарушение, имуществото ще подлежи на конфискация.
Наталия Финашкова /monitor.bg