Съществува прекалено оптимистичен консенсус относно скоростта и силата на възстановяването на САЩ, пише Даниел Лакайе. Той обаче противоречи на фактите. Вярно е, че възстановяването е по-силно от европейското или японското, но макроданните показват, че еуфоричните съобщения за растежа на БВП са силно преувеличени.

Разбира се, брутният вътрешен продукт ще расте бързо, с прогнози от 6% през 2021 г. Би било тревожно, ако не го направи след масивната поредица от стимули от над 12% от БВП чрез фискалните разходи и увеличаването на баланса на Федералния резерв със 7 млрд. долара. Това е комбиниран стимул, който е почти три пъти по-голям от кризисния през 2008 г., според McKinsey. Въпросът е какво е качеството на това възстановяване?

Отговорът е: изключително лош. Реалният растеж на САЩ, без увеличаването на дълга, ще продължи да бъде много малък. Никой не може да говори за силно възстановяване, когато използването на производствения капацитет е 74%, значително под нивото от 80%, при което се наблюдаваше преди пандемията.

Освен това процентът на участие на работната сила е 61,5%, което е значително под нивото от 2019 г., а то се забавя, след като скочи до 62% през септември. Безработицата може да е 6%, но все пак е почти два пъти по-голяма, отколкото преди пандемията. Продължаващите молби за безработица остават над 3,7 милиона през април. Седмичните нови молби за безработица остават над 500 хил., а общият брой на хората, които претендират за обезщетения във всички програми - щатска и федерална взети заедно, за седмицата, завършваща на 27 март, намалява с 1,2 милиона до 16,9 милиона.

Тези цифри трябва да бъдат поставени в контекста на безпрецедентното разпределение на разходите и паричния стимул. Да, възстановяването е по-добро от това в еврозоната, благодарение на бързото и ефективно въвеждане на ваксинации и динамичността на бизнес структурата на САЩ. Но цифрите показват, че стимулите просто увеличават свръхкапацитета, запазват зомби фирмите, които са имали финансови проблеми преди коронавируса живи, и раздува държавния структурен дефицит и задължителните разходи.

Дали икономиката на САЩ би се възстановила толкова бързо, колкото сега, без плановете за стимулиране? Може би. Вярвам, че това е така, тъй като цялото възстановяване, както на пазарите, така и в икономиката, се дължи на новините за ваксините. Повечето от изпълнените правителствени програми имат малко въздействие в сравнение с повторното отваряне на сектора на услугите и ваксинациите. Цялата икономическа криза дойде от локдауна и вируса и цялото възстановяване е повторното отваряне и ваксинациите.

Основното ми притеснение е, че тази чудовищна програма за дефицит и дълг ще е новия минимум през следващата криза. Никой не е анализирал дали обаче разходите са били ефективни. Всъщност в еврозоната изглежда никой не е загрижен от факта, че страните, които са похарчили между 20 и 30% от БВП в планове за стимулиране, сега са в стагнация. Основното послание изглежда е, че ако плановете за разходи не са работили, това е, защото те не са били достатъчно големи. Изглежда, че много малко обсъждат погрешните политики в публичното финансиране, когато двигателите номер едно за възстановяването са въвеждането на ваксините и повторното отваряне на сектора на услугите.

Изглежда, че правителствата искат да ни убедят, че са спасили света, когато реалността е, че погрешните локдауни са причините за икономическия провал и вдигането им е основният двигател на възстановяването. В процеса са пропилени трилиони. Опасно е да се приеме, че правителствените разходи, независимо колко и за какво са, са единственото решение и още по-опасно е да се вярва, че формата на възстановяването зависи само от размера на пакета от стимули. Проблемът беше в вируса и наложените от правителството блокировки, решението е ваксината и повторното отваряне. Проблемът е причинен от липсата на превенция от правителството и излишъкът от интервенционизъм и решението не е по-голяма намеса./money.bg