Администрацията на Байдън казва, че е укрепила американското лидерство в света и обедини страните, ангажирани с демократичните ценности, пише Едуард Уонг The New York Times. Дори най-беглият анализ на ситуацията обаче показва, че това не е така.

Администрацията на Байдън беше хваната неподготвена, когато нейните партньори Южна Корея и Израел действаха в противоречие с американските интереси и принципи.

По време на прощалните си обиколки президентът Байдън и неговите висши външнополитически помощници се похвалиха как тяхната администрация е укрепила американските съюзи във време на засилване на глобалните кризи. Те го нарекоха значително постижение, припомняйки напрежението от първата администрация на Тръмп.

Байдън се наслади на последните си срещи с приятелските лидери на Г-20 в Бразилия миналия месец.
Седмица по-късно държавният секретар Антъни Блинкен присъства на последната си среща на висши дипломати от Г-7 в Италия, групата от развитите икономики, които всички са съюзници на САЩ. Той отбеляза, че групата е засилила връзките си със страните по света.
"Преобразувахме тази група в координационен комитет на водещите световни демокрации", каза държавният секретар.

Но американските съюзи и партньорства, действащи под ръководството на Байдън, са доста сложни. Ключови партньори действат противно на ценностите на Байдън. На първо място, това са демокрацията, върховенството на закона и правата на човека.
В някои случаи тези държави отслабват влиянието и позицията на САЩ в света.

"Със сигурност това е един от отличителните белези на външната политика на Байдън – прекомерна и понякога безусловна подкрепа за не толкова идеални партньори, които излагат Съединените щати на рискове от ескалация, натоварват ги с финансови тежести и увреждат репутацията на Америка", каза Стивън Вертхайм, старши научен сътрудник в програмата за държавно управление на Фондация Карнеги.

САЩ имаха сериозни проблеми с лидерите на Афганистан, Израел, Южна Корея и Обединените арабски емирства. Във всеки от тези случаи Байдън и неговите помощници бяха хванати неподготвени и във всеки случай те запазиха мълчание, когато тези лидери не успяха да предадат или отхвърлиха важни американски предложения и дипломатически усилия. Обосновавайки своя избор, американските служители често казват, че не могат да отблъснат партньорите, от които се нуждаят, за да противодействат на Русия, Иран, Северна Корея и особено Китай.

Непоколебимата обществена подкрепа на Байдън за Израел на премиера Бенямин Нетаняху, който води кървава война срещу Хамас в Газа, се оказа особено вредна за американското и световното обществено мнение.

Новоизбраният президент Доналд Тръмп се хвали, че ще донесе стабилност в свят, който според него е извън контрол. Но в сегашната епоха на многополярност страните действат без особено внимание към Съединените щати, за разлика от краткия период на американски триумф след края на Студената война.

Подходът на Тръмп към съюзите през първия му мандат увеличи напрежението в тези отношения. А оттеглянето на Америка от важни международни споразумения и използването на тарифите като инструмент за натиск предизвикаха катаклизми и объркване.

Първата криза на Байдън в отношенията със страна партньор настъпи в Афганистан през 2021 г., когато той извърши изтеглянето на американските войски, подготвено от Тръмп. Байдън се съгласи с тази стратегия и повечето американци я подкрепиха. Служители от администрацията на Байдън първоначално вярваха, че правителството на президента Ашраф Гани ще успее да сдържи талибаните повече от година, след като Америка се оттегли.

Подобна увереност беше неуместна. Афганистанската армия се разпадна по време на талибанската офанзива през лятото на 2021 г. и Гани избяга. Изтеглянето на американските войски завърши с хаос и кръвопролития.

Този месец друг лидер на съюзническа държава, президентът на Южна Корея Юн Сок Йол, обяви военно положение за първи път от десетилетия. Милиони протестиращи незабавно наводниха улиците на тази демократична страна, а парламентът гласува за прекратяване на военното положение.

Администрацията на Байдън изрази загриженост, но не осъди Юн, консерватор, въпреки че действията му много приличат на опита на Тръмп да остане на власт, след като Байдън спечели изборите през 2020 г.

Байдън обърна специално внимание на Юн и го почете на държавна вечеря във Вашингтон миналата година. Облечен във фрак, Юн изпя песента "American Pie", предизвиквайки възторг сред гостите. Байдън дори избра Южна Корея за място за любимото си събитие, "Срещата на върха за демокрация", която има за цел да укрепи жизнеността на демокрацията по света. През март Юн председателства третата подобна среща на върха, проведена в Сеул.

Сега бързо напред към 14 декември. На този ден южнокорейските законодатели отстраниха Юн след неуспешния му опит да узурпира властта. Те отстраниха от поста лидер, когото Байдън силно подкрепяше.

"Проблемът е, че катаклизмите при някои съюзници на САЩ показват колко несъвършени са демокрациите. В същото време Байдън превърна демокрацията в пътеводна светлина на своята външна, а според някои и вътрешна политика", казва Ема Ашфорд, старши научен сътрудник от независимата изследователска организация Stimson център.

"Проблемът наистина е в подаваните сигнали и лицемерието", продължава тя. "Срещата на върха за демокрация" на Байдън предизвиква спорове, защото много от съюзниците и партньорите на САЩ не са истински демокрации. Ние всички го разбираме, но когато си направил това център на своята външна политика, започват да те смятат или за лицемер, или за наивен."

Този месец група сенатори от двете партии призоваха Байдън да предприеме действия срещу друг партньор на САЩ - Обединените арабски емирства, както и други чуждестранни сили, подхранващи опустошителната война в Судан и доставящи оръжия на екстремистите. Белият дом отговори с писмо, в което се казва, че Емирствата са играли ролята на "хуманитарни донори" по време на военните действия и са казали на ръководството на САЩ, че вече не доставят никакви оръжия.

Сенаторите също така зададоха въпроси относно неотдавнашното ухажване на Байдън към Саудитска Арабия, която той по едно време обеща да превърне в "парий" заради нарушенията на човешките права.

Никой външнополитически въпрос не е толкова спорен, колкото подкрепата на Байдън за Израел по време на войната в Газа. Ашфорд каза, че лицемерието на администрацията се разкрива от "разделения екран", който светът вижда в Украйна и Газа, като администрацията на Байдън нарича единия конфликт неприемливо военно престъпление, а другия - самоотбрана".

Израелските войски, оборудвани с американски оръжия, са убили повече от 45 000 палестинци и са унищожили голяма част от Газа, казват палестинските лидери и сателитни снимки потвърждават това. Байдън се опита да убеди Нетаняху да прояви повече умереност в действията си, а зад затворени врати дори откровено напсува израелския лидер. Но неговата администрация е доставяла и продължава да доставя големи количества оръжия на Израел.

Критиците казват, че Байдън не е използвал единствения лост за влияние, който има върху Израел, за да повлияе на действията му, и затова Нетаняху го игнорира.

"Той безусловно подкрепя Израел, въпреки че (Израел) прави същото, което Русия прави в Украйна", казва Матю Дъс, изпълнителен вицепрезидент на Центъра за международна политика, който е бил съветник на независимия сенатор от Върмонт Бърни Сандърс. "Щетите, които Байдън нанесе на базирания на правила световен ред – все още дори не можем да си представим размера им."

Дъс добавя, че Байдън "е нанесъл повече щети на основите на международното право, отколкото Тръмп". Факт е, че Байдън, за разлика от Тръмп, от десетилетия е смятан за защитник на водения от Америка световен ред, нещо като "първосвещеник в храма" и с действията си той показа, че всички тези международни правила са празна фраза", казва Дъс.

Байдън и неговите помощници твърдят, че Израел има право на самоотбрана. Те отбелязват, че Хамас и техните съюзници са започнали войната, убивайки близо 1200 израелци и вземайки над 250 заложници при терористичната атака на 7 октомври 2023 г.

За администрацията на Байдън е по-лесно да оправдае военната помощ за Украйна, която противодейства на руския напредък в пълномащабния въоръжен конфликт, започнал през февруари 2022 г. Украинският президент Володимир Зеленски провежда военните операции, общо взето в рамките, които Вашингтон му е поставил.

В този случай Байдън е критикуван, че не вярва достатъчно на съюзника си и че налага много ограничения. Поради това Зеленски постоянно е принуден да моли Вашингтон да премахне определени ограничения, докато руските войски продължават настъплението си.
Байдън успя да обедини американските съюзници в Европа и Азия, за да организират доставките на военна помощ за Украйна и да въведат икономически санкции срещу Русия в началото на 2022 г.

Но военните действия продължават почти три години и тези партньорства вече не отговарят на поставените им задачи.

Европейските държави не могат или не искат да затягат санкционните винтове за Русия. Други американски партньори, най-вече Индия и арабските държави от Персийския залив, внасят руски петрол в рекордни количества, финансирайки военната машина на Кремъл. И най-важното е, че водещите европейски демокрации не успяха да увеличат производството на оръжия достатъчно, за да компенсират бъдещите дефицити, ако американската военна помощ за Украйна бъде намалена.

И това е сериозен проблем, като се има предвид, че Тръмп и някои от неговите повишени помощници говорят с дълбок скептицизъм относно продължаващите доставки на американски оръжия за Украйна.

Тези партньорства, които Байдън насърчаваше и защитаваше, не само по време на своето президентство, но и през цялата им политическа кариера, може да не издържат тежестта на новите предизвикателства във втория президентски мандат на Тръмп.

Последните събития показаха, че тези съюзи винаги са били много по-крехки и съмнителни от картината, рисувана от Байдън и привържениците им във Вашингтон.