Сложни дипломатически маневри, включващи тайни контакти, силен натиск и ултиматуми, доведоха до крехко двуседмично примирие между САЩ и Иран.

Зад кулисите на гръмките изявления за възможна катастрофа се е разиграла истинска дипломатическа игра, в която ключова роля е изиграл върховният лидер на Иран Моджтаба Хаменей, съобщи Axios.

Според източници на изданието именно Хаменей за първи път от началото на конфликта е дал сигнал за готовност за споразумение. Това се случва в момент, когато САЩ и Израел са се готвели за мащабна военна ескалация, а войските им са били приведени в пълна бойна готовност в очакване на твърд ирански отговор.

Въпреки публичните заплахи на Доналд Тръмп за „унищожаване на една цяла цивилизация“, дипломатическите усилия са набирали скорост.

Преговорите са протекли в напрегната и хаотична атмосфера – американските предложения са били остро критикувани, документите са пренаписвани многократно, а посредниците са се опитвали да съгласуват позициите на двете страни.

Важна роля в процеса е изиграл Пакистан, както и дипломати от Египет и Турция. Иранската страна е била представлявана от външния министър Абас Арагчи, който не само е водил преговорите, но и е убеждавал военното ръководство на страната да приеме компромис.

Поради заплаха от покушение от страна на Израел, Хаменей е действал изключително предпазливо. Според източниците той е комуникирал чрез куриери, които са предавали ръчно написани бележки. Неговото съгласие за сделката се оказва „пробивът“, без който примирието би било невъзможно.

„Без неговата зелена светлина споразумение нямаше да има“, коментира регионален източник.

До вечерта на понеделник страните са съгласували обновен вариант на предложението за двуседмично прекратяване на огъня. Окончателното решение е оставало в ръцете на Хаменей, който е дал своето одобрение.

Междувременно вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс е координирал преговорите от чужбина, докато израелският премиер Бенямин Нетаняху е поддържал активен контакт с Тръмп, опасявайки се, че ще загуби влияние върху процеса.

Развръзката настъпва светкавично. След поредица от разговори със съюзници и вътрешни спорове, Тръмп се съгласил на примирието. Само 15 минути след неговото изявление американските войски получили заповед да се оттеглят.

Иран потвърдил готовността си да спазва споразумението и да отвори Ормузкия проток за корабоплаване – ключов фактор за стабилизирането на световните енергийни пазари. Условието е атаките срещу Иран да бъдат прекратени.

Предстоят сложни преговори

Въпреки постигнатото примирие, предстоят трудни преговори. САЩ настояват Иран да се откаже от ядрената си програма и балистичните си ракети, но позициите на двете страни остават силно раздалечени.

Очаква се нов кръг от преговори да се проведе в Пакистан, където американската делегация може да бъде водена от Ванс.

Припомняме, че в нощта на 8 април президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е приел предложението на Пакистан за двуседмично спиране на атаките срещу Иран.

Висшият съвет за национална сигурност на Иран заяви, че САЩ са „претърпели неоспоримо, историческо и съкрушително поражение в своята несправедлива, незаконна и престъпна война срещу иранския народ“. В изявлението се добавя, че „САЩ са били принудени да приемат предложението на Иран от 10 точки“.

Ключовите моменти в исканията на Техеран са: ангажимент на САЩ за ненападение; запазване на иранския контрол върху Ормузкия проток; международно приемане на иранското обогатяване на уран; премахване на всички първични и вторични санкции; отмяна на резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на Съвета на управителите на МААЕ; изплащане на компенсации на Иран; изтегляне на американските бойни сили от региона; прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително срещу съюзниците на Иран в Ливан.

Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че Израел подкрепя решението на Доналд Тръмп, но подчерта, че това примирие не се отнася за Ливан.