Творенията за олтарите във Ватикана възпроизвеждат архитектурни орнаменти от Средновековието

Гледайки по телевизията литургиите на папа Франциск в базиликата “Свети Петър”, мнозина се питат откъде идват огромните и красиви покривки на олтара му. Всеки, който ги е виждал отблизо, си дава сметка колко умело са  изработени фигурите от конци върху финия лен.

Зад всички произведения от тъкан стои “армия” от стотина жени, които с куки и игли творят неуморно бродерии за папата. Майсторките на този занаят са от град Реджо Емилия и те безплатно и доброволно шият огромните покривки за олтарите във Ватикана. Това са пенсионерки, секретарки, служителки и хора с всякакви други професии, които са обединени както от любовта си към папата и Църквата, така и от страстта си по бродерията според правилата на т.нар. арс канузина. Така се нарича методът в бродерията, който пресъздава с конци върху фините материи елементи от архитектурния стил от Средновековието по времето на графиня Матилда от Каноса. Тя е първата знатна дама,  погребана във ватиканските  подземия заедно с папите заради заслугите ѝ към Църквата.

От ръцете на жените, бродиращи за папата, е излязла след месеци денонощен труд и ценната Покривка на прошката, която до 17 февруари е изложена в зала 17 на Ватиканската пинакотека. След това ще бъде официално дарена на папа Франциск, а на 22 февруари ще бъде поставена на главния олтар в базиликата “Свети Петър”. Така ще бъде отдадена чест и на жената, известна още като Матилда от Тоскана (1046-1115 г.). Тя не е нито блажена, нито светица, но Католическата църква смята наследницата на властния феодален род Каноса за героиня заради посредничеството и дипломацията ѝ във вековната битка между папството и империята

Точно преди 947 години Матилда домакинства в замъка си в Каноса на папа Григорий VII. Пред портата стои в продължение на три денонощия бос и на колене разкаялият се германски крал и император Хайнрих IV, който е отлъчен от Църквата година преди това. Благодарение на посредничеството на Матилда папата го приема и му прощава. Оттам се ражда и изразът “Да отидеш в Каноса”, или с други думи, да се унизиш и смириш, за да се спасиш.

За майсторките на бродираните покривки от Реджо Емилия връзките с папа Франциск започват преди години, когато им поръчват покривка за олтара на капелата в “Санта Марта”, където живее светият отец. Веднага след това поръчките към тях се увеличават. Сега бродират голямата покривка за проектирания от Бернини олтар в “Свети Петър”, която ще го покрие през предстоящата през 2025-а юбилейна година за Църквата. За жените работата с игли и конци над ленената материя означава и споделяне на проблеми и радости, и въобще отмора от всекидневието. Всяка звезда, избродирана върху покривката, символизира една епархия в света. Творението трябва да бъде завършено до Коледа. За много от майсторките бродирането е и вид терапия, която им е препоръчана от лекари, дори от онколози. По този начин някои от тях са надмогнали депресията.

В Италия все още се помни делото на психиатърката Мария дел Рио, на която в началото на миналия век хрумва гениалната идея за терапия на болните чрез бродерия.  Дел Рио била пристрастена по епохата на Матилда от Каноса и решила да трансформира средновековните архитектурни детайли, издялани върху камък и паметници, във фигурите на арс канузина. Чрез този стил те се пренасят върху тъкан или керамика. За пръв път в италианската история психиатърката въвежда креативността като терапия за пациентките на една лудница. Става въпрос за психиатричния институт “Сан Ладзаро” в Реджо Емилия. Така започват да лекуват млади пациентки, много често дори 10-годишни момичета. Те били затваряни в лудница от семействата си, които се срамували да ги покажат пред обществото.

Художественият занаят арс канузина помогнал за лекуването на онези момичета, които страдали от психично заболяване, но били  в състояние да се учат и да се грижат за себе си. По този начин малките момичета се научавали на труд и на занаят, но и се приобщавали към социалния живот.

Психиатърката, която обичала да изследва историята и традициите на зоната си, измислила своя художествен метод и стил и го нарекла арс канузина. По времето, когато била на власт, Матилда владеела територии, простиращи се от Ломбардия до Тоскана. Затова арс канузина включва елементи и рисунки от различни райони. През 1935 г. Дел Рио издала албум за арс канузина, в който описала характерните му черти.

В него са събрани рисунки и скици, получени от прехвърлянето върху хартия на фигури и орнаменти от камък и стени. Става дума за оригинални геометрични фигури, характерни за романската архитектура, но също и за такива, типични за конкретния район. След това тези фигури се рисували чрез бродерия върху коприна, керамика, дърво и кожа, в скулптури и стенописи.

След Втората световна война били направени опити арс канузина да бъде прилаган на индустриално ниво. През 1948 г. Дел Рио регистрирала патента на метода си.

Виолина Христова, "24 часа"