Папа Лъв XIV даде знак, че ще продължи с визията и реформите на папа Франциск, като каза на кардиналите, че покойният понтифик е оставил "ценно наследство", което те трябва да продължат, предаде Ройтерс и БТА.

На първата си среща с всички кардинали след избирането му за понтифекс на 8 май, Лъв XIV също така поиска от висшите духовници да подновят ангажимента си към основните църковни реформи, въведени от Втория ватикански събор през 60-те години на ХХ век.

Папата заяви, че Франциск, който почина на 21 април и в голяма степен е имал визия за отваряне на Католическата църква с 1,4 милиарда членове към съвременния свят, е оставил "пример за пълна отдаденост на службата".

"Нека да поемем това ценно наследство и да продължим пътуването", нареди новият папа на кардиналите.

Понтифексът също така призова духовниците да "подновят заедно пълната си ангажираност" с реформите, приети от Събора, които включват отслужване на месата на местните езици, вместо на латински, и водене на диалог с другите религии.

Той обърна внимание на фокусирането на Франциск върху "смелия и изпълнен с доверие диалог със съвременния свят в различните му компоненти и реалности".

Той определи изкуствения интелект като един от основните проблеми, пред които е изправено човечеството, като заяви, че той поставя предизвикателства пред защитата на човешкото достойнство, справедливостта и труда.

Лъв се позова на ИИ при обяснението на избора на името си: неговият съименник Лъв XIII, оглавявал Църквата от 1878 до 1903 г., полага основите на съвременната католическа социална мисъл. Той прави това в енцикликата си Rerum Novarum от 1891 г., която разглежда правата на работниците и капитализма в зората на индустриалната епоха. Покойният папа критикува както ненамесата в развитието на капитализма, така и държавно ориентирания социализъм, давайки облик на една ясно изразена католическа насока в икономическото учение.

В изказването си днес папата заяви, че се идентифицира със своя предшественик, който в енцикликата разглежда големия социален въпрос на деня, поставен от индустриалната революция.

"В наши дни Църквата предлага на всички съкровищницата на своето социално учение в отговор на поредната индустриална революция и на развитието в областта на изкуствения интелект, които поставят нови предизвикателства пред защитата на човешкото достойнство, справедливостта и труда", каза той.

Към края на понтификата си Франциск все по-ясно говореше за заплахите за човечеството, които представлява изкуственият интелект, и призова за международен договор за неговото регулиране.

Той предупреди, че такава мощна технология рискува да превърне човешките отношения в обикновени алгоритми. Франциск предаде посланието си на Групата на седемте индустриализирани държави (Г-7), когато се обърна към тяхната среща на върха миналата година, настоявайки, че ИИ трябва да остане ориентиран към човека, така че решенията за това кога да се използват оръжия или дори по-малко смъртоносни инструменти винаги да остават взети от хора, а не от машини.

Покойният аржентински папа използва и годишното си послание за мир през 2024 г., за да призове за международен договор, който да гарантира, че ИИ се разработва и използва по етичен начин, с аргумента, че технология, лишена от човешките ценности на състрадание, милосърдие, морал и прошка, е твърде опасна, за да се развива безконтролно.