Повече от 750 години строги правила контролират какво кардиналите могат и не могат да ядат, за да се предотврати предаването на тайни послания, скрити в пилета, равиоли или салфетки.

През изминалия май, когато новият папа Лъв XIV бе избран, според Би Би Си туристите в Рим можели да забележат кардинали, които посещават любимите си ресторанти. Малко преди последния избора на папа през 2013 г., италианските медии съобщиха, че много от тези мъже намират време да вечерят в квартално заведение, наречено Al Passetto di Borgo - семеен ресторант, разположен само на 200 метра от базиликата "Свети Петър", където кардинал Доналд Уърл обикновено поръчва лазаня, а Франческо Кокопалмерио (предполагаемо най-гласуваният италиански кардинал през 2013 г.) предпочита грилован калмар.

Кардиналите може би бързат да се насладят на хубава вечеря или две, защото по време на конклава, който тази година започна на 7 май и на който 135 кардинали проведоха таен избор за нов папа в Сикстинската капела във Ватикана, те са напълно изолирани от външния свят за неопределен период от време. Гласуването, спането и храненето се провеждат в строго контролирана среда.

Папските конкла̀ви са известни с тайнствеността си. Кардиналите са заключени в общо пространство, без възможност за съобщения отвън или отвътре, с изключение на дима, който сигнализира дали изборът е успешен. Бял дим означава, че е избран нов папа; черен — че е необходимо ново гласуване, за да се постигне изискуемото мнозинство от две трети плюс един глас. Какво точно се случва в тези конкла̀ви остава неизвестно, но едно е сигурно - кардиналите трябва да се хранят през дните или седмиците, необходими за избирането на новия духовен водач на 1.4 милиарда католици по света. А с оглед на това, че се внасят и изнасят провизии, как се поддържа тайната на процеса? Как кардиналите могат да гарантират, че изборът остава неподвластен на външно влияние?

Исторически, храната представлява потенциален риск. В равиолите на някой кардинал би могло да бъде скрито тайно съобщение от готвача, или пък кардинал може да изнесе информация чрез мръсна салфетка. От друга страна, споделеното хранене е и контекст, в който могат да се водят дискретни преговори.

Съвременната попкултура често използва този елемент, създавайки усещане за подозрение, интрига и контрол чрез културата на хранене в конклава. Във филма "Конклав" от 2024 г. например почти всички сюжетни обрати се развиват не в залите за гласуване, а в столовата. Шумните хранения контрастират с почти пълната тишина в самия конклав, където липсват официални дебати. Гласуването е съпроводено единствено от ритуални реплики. Въпреки това, около тази церемониална тишина съществуват множество форми на комуникация, често именно чрез храната. Макар че не може да се предполага, че филмът отразява напълно вярно реалността, едно е ясно - в папската кулинарна култура - както и в културата изобщо - това, което ядеш, как го ядеш и с кого, говори много.

Кодексът за тайна на конклава датира от 1274 г., когато папа Григорий X въвежда регулации, които и до днес отчасти управляват папските избори. Както много други папски коронации, и неговата е била обект на спорове. Тя остава и най-дългата в историята - изборите са продължили почти три години (1268-1271), докато се постигне необходимото мнозинство. Според италианския канонист Енрико де Сегузио, който е участвал в този конклав, местните жители дори заплашили, че ще ограничат храната на кардиналите, за да ги принудят да вземат решение. В резултат папа Григорий X въвежда правило за изолация и ограничаване на храната. След три дни без консенсус, кардиналите получавали само едно ядене на ден; след осем дни — само хляб и вода. В средата на XIV век тези правила били смекчени от Климент VI, който разрешава тристепенно меню със супа, основно ястие (риба, месо или яйца) и десерт (сирене или плодове). Макар че режимът на гладуване отпада, строгият контрол върху конклава остава.

Най-подробното историческо свидетелство за храната в папските конкла̀ви идва от Бартоломео Скапи - най-известният готвач на Ренесанса (и може би първият "звезден готвач" в света), който е обслужвал папите Пий IV и Пий V. Неговата книга Opera Dell'Arte del Cucinare от 1570 г. - първата готварска книга, издадена от практикуващ готвач - го прави прочут. В нея Скапи разкрива тайните на готвенето за конклава, избрал папа Юлий III, както и мащабната система за наблюдение, която в известна степен е в сила и днес. По думите му, храната за кардиналите се приготвяла в обща кухня от готвачи и сомелиери - само две от множеството длъжности, необходими за функционирането на конклава. Тъй като кухнята била място, където можело да се предават тайни съобщения, в нея имало охрана. Затова два пъти дневно, по ред, определен чрез жребий, разпоредителите донасяли храната до ruota — въртяща се платформа, вградена в стената, която позволявала храната да се подава в залата, без контакт. Преди това ястията минавали проверка за тайни съобщения. Всяка стъпка се следяла от италиански и швейцарски гвардейци. Забранени били всякакви продукти, които биха могли да скрият съобщение, сред които затворени пайове и цели пилета. Виното и водата се предлагали само в прозрачни съдове, а платнените салфетки били щателно разгъвани и проверявани.

Този ред бил необходим както за гарантиране на пълна изолация, така и заради опасения от отравяне, особено в епоха, в която папството имало огромно политическо значение.

Въпреки строгия протокол, ястията, описани от Скапи, звучат изобилно и балансирано: салати, плодове, колбаси, вино и прясна вода. Той описва и комфортните условия на живот: всяка килия разполагала с легло, маса, закачалка, два стола, гърне и заключващ се съд, сред други удобства. По описанията му, участието в ренесансов конклав не е било лоша задача, стига човек да не възразява на непрестанно наблюдение.

За тазгодишния конклав, който беше на 7 май, сестрите от Domus Sanctae Marthae - съвременната резиденция на кардиналите по време на изолацията, приготвили прости ястия, характерни за Лацио (регионът около Ватикана) и съседния Абруцо: минестроне, спагети, arrosticini (шишчета от агнешко месо) и варени зеленчуци. Макар това да изглежда различно от ренесансовите практики, където светски слуги приготвяли ястия под строг надзор, резултатът е същият - процесът е строго контролиран и никаква информация не може да проникне или излезе.

В първата от няколко сцени с кухня във филма "Конклав", се виждат монахини, които варят цели пилета за бульон — скромна, дори бедна храна. Но символиката е важна: съвременната католическа църква, особено след папа Франциск, се стреми да предаде образ на простота и смирение. Загрижеността за скрити съобщения в пилета вече не е на дневен ред. Сега проблемът е електронната комуникация - друг повтарящ се мотив във филма.

Докато Ватиканът се прочиствал от скрити електронни устройства в подготовка за конклава, кардиналите се подготвяли по свой начин - като се разждат из Рим и се наслаждават на някое любимо ястие.