В преговорите за прекратяване на войната в Украйна се очертава нова европейска дипломатическа динамика, след като лидерите на Финландия и Норвегия проведоха пряк телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, а украинският външен министър Андрий Сибига пристигна в Хелзинки за консултации със своите колеги от северноевропейските държави. Контактите се осъществяват на фона на подготовката за нови мирни преговори в Абу Даби и засилената дипломатическа активност на САЩ, Китай и Русия, съобщава украинската агенция УНИАН.

Президентът на Финландия Александер Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре са разговаряли във вторник с Путин, като са настояли за намаляване на напрежението и прекратяване на руските удари срещу украинската енергийна и гражданска инфраструктура.

Според украинския президент Володимир Зеленски двамата европейски лидери са предали на руския президент послание от Киев във връзка с предстоящите мирни преговори в Абу Даби.

От Кремъл заявиха, че справедлив и траен мир в Украйна е възможен само при отчитане на интересите на Русия.

Телефонният разговор е показателен за опитите на европейски държави да участват по-активно в дипломатическите усилия за прекратяване на войната, вместо да оставят инициативата изцяло в ръцете на Вашингтон и Москва.

Тази активност обаче не среща единодушна подкрепа сред европейските съюзници. Датският премиер Мете Фредериксен разкритикува Финландия и Норвегия за решението им да разговарят пряко с Путин.

Междувременно украинският външен министър Андрий Сибига пристигна в Хелзинки, където ще проведе поредица от срещи с външните министри на северноевропейските държави.

"Пристигнах в Хелзинки не за общи приказки, а за много конкретни преговори", заяви Сибига в публикация във Фейсбук.

По думите му основната задача на украинската дипломация в настоящия момент е да поддържа активността на съюзниците и да осигурява необходимата подкрепа за страната.

"Задачата на дипломацията на страна, която е във война, сега е една - да събужда съюзниците, да не им дава покой, да издейства всичко, което може да ни защити, и да го прави незабавно", подчерта той.

Сибига съобщи, че ще проведе отделни разговори с външните министри на Финландия и Норвегия, като една от основните теми ще бъдат резултатите от телефонните контакти на Стуб и Стьоре с Путин.

Украинският министър ще обсъди и изпълнението на договореностите, постигнати по-рано в Осло между Зеленски, Стуб и Стьоре.

"Ще обсъдим отделно с колегите резултатите от днешния сутрешен телефонен разговор на лидерите на Финландия и Норвегия с Путин. Ще координираме следващите стъпки", заяви той.

Предвижда се Сибига да направи и първото си изказване пред сесия на Северния съвет - основен форум за парламентарно сътрудничество между държавите от Северна Европа.

Украинският външен министър подчерта, че засилената дипломатическа активност е особено важна в момент, когато се обсъждат възможни срещи между представители на САЩ, Китай и Русия.

"Правим всичко възможно никой да не взема решения зад гърба на Украйна", заяви той.

Според Сибига Киев се стреми да гарантира, че неговите интереси ще бъдат отчетени във всеки бъдещ мирен процес.

"На фона на всички тези геополитически игри Украйна трябва да поставя своите условия, да отстоява интересите си и ясно да заявява: нужен ни е мир, а не умиротворяване на агресора", посочи министърът.

Той изрази надежда и за успешното провеждане на операцията в Олешки, насочена към спасяването на хора, като я определи като възможен знак, че конкретни договорености между воюващите страни са постижими.

Новите дипломатически контакти показват стремеж на част от европейските държави да придобият по-непосредствена роля в преговорите за Украйна. Особено значение има участието на Финландия, която граничи с Русия, и Норвегия, която също има обща граница с Руската федерация и поддържа канали за комуникация с Москва.

Засега не е ясно дали разговорите на Стуб и Стьоре с Путин ще доведат до конкретни договорености. Те обаче очертават нов етап на дипломатически контакти, при който европейски лидери търсят пряк диалог с Кремъл, съгласувайки действията си с Киев.

Това поставя и въпроса дали европейските държави ще успеят да изработят общ подход към бъдещите мирни преговори, или различията между тях относно контактите с Москва ще продължат да затрудняват съвместните действия.