От лятото на 2026 г. войната на Русия срещу Украйна все по-осезаемо засяга държавите по източния фланг на НАТО. В части от Централна и Югоизточна Европа почти ежедневно се съобщава за прелитания на дронове или експлозии, а в регионите край украинската граница често звучат въздушни тревоги.

Заради руските атаки летища прекъсват работа, временно се затварят въздушни пространства, а гранични пунктове, инфраструктура и влакове в близост до границите на Украйна са подложени на удари. Наред с това се увеличават и случаите на саботаж. За балтийските държави, Полша, Молдова и Румъния войната вече не изглежда като абстрактна хибридна заплаха, а като реална опасност.

На 24 септември Молдова регистрира четири полета на дронове, като два от апаратите са избухнали на нейна територия. Северното въздушно пространство на страната бе временно затворено. В Румъния два дрона нарушиха въздушното пространство, а единият експлодира в северната част на страната. Близкият граничен пункт към Украйна бе затворен. Преди това румънските власти вдигнаха изтребители на НАТО заради руска атака в Украйна близо до делтата на Дунав.

В Полша натовски изтребители бяха активирани два пъти заради руски нападения в близост до границата. Два гранични пункта бяха евакуирани след атаки с дронове. На 23 септември вечерта пожар избухна в наземна станция на „Старлинк“ на около 40 километра южно от Варшава. Полското правителство определи случая като саботаж.

Същия ден руски хеликоптер Ми-8, идващ откъм Калининград, наруши полското въздушно пространство. По данни на оперативното командване на полската армия машината е навлязла на 300 метра и е останала там 42 секунди.

Полският премиер Доналд Туск заяви, че Русия усъвършенства своята „отвратителна форма на натиск“ и че Европа трябва да бъде подготвена. По думите му Москва се стреми не само да изтощи Украйна чрез разрушаване на промишлената и енергийната ѝ инфраструктура, но и да изтощи Европа. Туск предположи, че пожарът в станцията на „Старлинк“ е бил умишлен и целенасочен.

Вицепремиерът и министър на дигитализацията Кшищоф Гавковски каза, че има много индикации пожарът да е пореден елемент от хибридната война и спомена възможен саботаж. Той заяви, че атаката може да е имала за цел да попречи на украинската армия да използва интернет. Гавковски уточни, че все още няма сигурност дали Русия стои зад пожара, но сценарият съответства на „новата руска нападателна доктрина“.

Президентът на Молдова Мая Санду заяви, че масираните руски атаки срещу Украйна „отново са достигнали Молдова“ и че войната застрашава цяла Европа. Тя потвърди подкрепата на страната си за Украйна. Председателят на молдовския парламент Игор Гросу съобщи, че Молдова, Румъния и Украйна обсъждат съвместни решения за укрепване на защитата на молдовското въздушно пространство. Страната може да го контролира, но разполага с почти никакви възможности да сваля дронове. Подробности за преговорите не бяха оповестени.

Румънският министър на отбраната Раду Мирута заяви, че е необходим дипломатически протест срещу Русия. Властите съобщиха също, че последният дрон, паднал на румънска територия, е притежавал „нови технически качества“, което може да означава, че става дума за нов тип руски апарат.

Президентът Никушор Дан каза на заседание на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че светът се намира в петата година на незаконна, непредизвикана и несправедлива широкомащабна война срещу Украйна, водена от постоянен член на Съвета за сигурност. По думите му Румъния, която има най-дългата граница с Украйна сред държавите от ЕС, усеща непосредствените последици чрез постоянните нарушения на въздушното си пространство. Дан заяви, че Румъния ще подкрепя Украйна и народа ѝ толкова дълго, колкото е необходимо.

Румънски коментатори критикуваха сдържаната реакция на част от политиците. Журналистът Габриел Беян написа, че дроновете вече налагат затваряне на училища, докато политиците се страхуват да произнесат думата „Русия“.

Междувременно се появиха предупреждения, че Москва може да разшири действията си към Западна Европа. Испанският вестник „El Mundo“ съобщи за доклад на ЦРУ, според който Русия може да подготвя атаки с дронове срещу Италия, Франция и Испания, вероятно чрез кораби от нейния сенчест флот в международни води на Средиземно море. Тази информация няма официално потвърждение.

Френският президент Еманюел Макрон отхвърли сведенията, като заяви, че ЦРУ не е информирало френските служби за възможна руска атака с дронове. В същото време той определи вероятността от руско нападение срещу Европа като логична.

Дания също отправи сериозно предупреждение. На пресконференция на военното министерство, военното разузнаване и генералния щаб бе заявено, че през следващите месеци Русия ще засили хибридната си война срещу Запада и НАТО. Очакват се по-чести нападения с по-големи последици за засегнатите държави. Министърът на отбраната Йепе Брус каза, че ситуацията е по-сериозна от всеки друг момент след края на Студената война.