Още през 1947 г. американският дипломат Джордж Ф. Кенан описва съветската власт като поток, който се движи във всяка посока, в която му бъде позволено. Днешният въпрос пред Вашингтон и Брюксел е дали Русия отново разширява влиянието си, без да преминава прага, който би задействал член 5 на НАТО.

Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Москва в края на август, но не беше приет от Владимир Путин. Той разговаря със Сергей Наришкин, ръководител на руското външно разузнаване, и Александър Бортников, начело на службите за вътрешна сигурност. Отсъствието на Путин беше възприето като дипломатически сигнал, че Кремъл не смята визитата за изискваща пряко участие на президента.

Според анализа основният въпрос не е дали Русия ще започне традиционна война срещу НАТО, а какво Съединените щати и европейските държави са готови да признаят за нападение. Връщането на Алианса към позициите му от 1997 г. не би изисквало руски танкове да стигнат до Париж. За Москва би било достатъчно да покаже, че член 5 е политически блъф.

Доскоро западните столици приемаха, че Русия, затънала във войната в Украйна, няма нито ресурс, нито желание за втори конфликт. Тази оценка се преразглежда, включително от американските разузнавателни служби, защото войната не е намалила руските кибернетични и хибридни способности.

Сред посочените инциденти са палежи и саботажи срещу инфраструктура, заглушаване на GPS сигнали, нарушения на въздушното пространство, насочване на мигранти към границата на Литва и дронове над летище „Лайпциг“, за които Германия обвинява Москва. Част от тези действия вече имат физически, или кинетични, елементи, но нито едно не е преминало прага за задействане на член 5. В така наречената сива зона атаката обаче вече се развива.

По отношение на сухопътното нахлуване Кремъл е изложил исканията си още в проектодоговора от декември 2021 г., когато настояваше НАТО да се върне към позициите си от 1997 г. Недоволството на Путин датира поне от речта му на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г.

Един от разглежданите сценарии е руски сили да навлязат за два дни в Нарва, Естония, и Даугавпилс, Латвия — два рускоезични града близо до руската граница. Ако Вашингтон не реагира, Москва би могла да обяви Алианса за куха структура, да се изтегли и да представи операцията като победа пред руската публика. В Западна Европа подобен резултат би могъл да засили позиции на партии, по-благосклонни към Кремъл, като „Алтернатива за Германия“ и „Национален сбор“, както и желанието на уплашени избиратели за сделка.

Към това биха се добавили заплахите с тактическо ядрено оръжие и постоянните опити за сплашване. Така традиционната армия може да не е задължителна за постигането на политически ефект.

Военно НАТО е в по-добро състояние, отколкото политически. От 2023 г. Алиансът разполага с конкретни регионални планове за отбрана, а не само с общи кризисни сценарии, и твърди, че силите му могат незабавно да влязат в бой при конвенционална атака по източния фланг.

Учение, ръководено от американските военновъздушни сили близо до Калининград, показа тези способности в непосредствена близост до Русия. В него участва EA-37B — самолет, предназначен да заглушава радари, комуникации и навигационни системи. Срещу хибридните атаки резултатите са по-неубедителни: реакциите остават предимно отбранителни, без доказан възпиращ ефект. От 2022 г. саботажите са се увеличили, без НАТО да е променил сметките на Москва.

Допълнителна несигурност създава позицията на Вашингтон. Американската администрация е уведомила съюзниците, че планира да намали участието си в модела на силите на НАТО, а нейни представители рядко определят Русия като основната заплаха за Алианса. На срещата на върха в Анкара Доналд Тръмп пристигна, ангажиран с конфликта с Иран и видимо нетърпелив. Два дни по-късно заключителното комюнике потвърди ангажимента към член 5, а Тръмп говори за любов и единство. Подобна промяна за 48 часа затруднява убеждаването на противника, че отговорът ще бъде постоянен.

Полша, балтийските държави и скандинавските страни планират националните им въоръжени сили да влязат в бой още през първия час, преди приключването на консултациите по член 4 и независимо от последващо решение на НАТО. Полският премиер Доналд Туск призова Европа да се подготви за възможен конфликт до 2027 г., докато пътната карта на НАТО предвижда запълване на военните пропуски едва след 2030 г.

Недостигът е особено сериозен при ударите с голям обсег и дозареждането във въздуха — способности, които Вашингтон възнамерява да съкрати. Така проблемът е не само в намеренията, а и в сроковете и последователността на действията.

Китай разполага с лостове за влияние върху Москва. Чрез сенчеста търговия Пекин доставя компоненти за руските ракети и поддържа военната икономика, но Си Дзинпин не е спрял инвазията от 2022 г., а разделеният Запад е в китайски интерес. Пекин вероятно би се противопоставил на руска ядрена детонация, защото това може да насърчи Япония и Южна Корея да създадат собствени ядрени оръжия. Тази граница обаче не обхваща дронове, саботажи или кратко превземане на гранични градове.

Хибридната атака вече е в ход, докато традиционното нахлуване се оценява като малко вероятно. Най-голямата опасност е погрешната преценка — Путин да премине граница, за да провери дали някой ще отговори. Според анализа предотвратяването на ескалация изисква НАТО да премине от реактивна отбрана към възпиране, подкрепено с ясна цена. Полша, Финландия и Норвегия вече изпращат по-категорични сигнали от самия Алианс. След пропуснатата среща с Ратклиф отговорът, който Москва очаква, остава този от Вашингтон.