Гласоподавателите искат Европа да бъде по-добре въоръжена и по-самостоятелна, афишира флагманът на неолибералите на Стария континент

САЩ под ръководството на Доналд Тръмп се възприемат по-скоро като заплаха, отколкото като съюзник.

Това показва проучване на "Политико", проведено сред 6698 души в шест големи страни от ЕС между 13 и 21 март.

След завръщането си на власт през януари 2025 г., Тръмп постави под въпрос ангажимента на Вашингтон към НАТО, заплаши да анексира Гренландия и Канада, наложи мита на съюзниците си и започна война с Иран, към която европейските страни отказаха да се присъединят.

Само 12% от анкетираните в Полша, Испания, Белгия, Франция, Германия и Италия виждат Америка като близък съюзник, а 36% я виждат като заплаха. За сравнение, Китай е възприеман като заплаха от 29% от анкетираните в шестте страни.

На национално ниво заплахата от Вашингтон е по-голяма от тази от Пекин в четири страни, като само анкетираните във Франция и Полша възприемат заплахата от Китай като по-висока.

Сигнализирайки за втвърдяване на възгледите към САЩ, проучването показва задълбочаващо се противоречие в основата на европейската политика на сигурност. Гласоподавателите искат Европа да бъде по-добре въоръжена и по-самостоятелна, тъй като доверието в САЩ ерозира, но апетитът за това отслабва, ако отбраната означава лични жертви, по-големи бюджети или безсрочна подкрепа за Украйна.

Русия е явен враг - тя е възприемана като заплаха от 70% от всички респонденти.

Хората в Испания са най-негативно настроени към Съединените щати, като 51% заявяват, че Вашингтон представлява заплаха за Европа - най-високият дял сред анкетираните. Мадрид пое водеща роля в противопоставянето на войната, която Тръмп започна през февруари срещу Иран, и беше смъмрен от президента за ниските си разходи за отбрана.

В Италия 46% от анкетираните заявяват, че САЩ представляват заплаха - позиция, подкрепена и от 42% от белгийците, 37% от французите и 30% от германците.

Полша, която граничи с Русия и вижда съюза със САЩ като ключова гаранция за сигурност, е изключение: само 13% от анкетираните заявяват, че САЩ представляват риск.

Проучването показва и подкрепа за по-голяма стратегическа автономия.

В шестте страни 76% от анкетираните заявяват, че биха подкрепили изпращането на армията на страната си за защита на съюзник от НАТО, ако бъде нападнат. Подкрепата се увеличава до 81%, когато сценарият включва защита на друг член на ЕС. Във всяка анкетирана страна подкрепата за военна помощ надделява над противопоставянето.

Подкрепа без жертви

Този консенсус обаче рязко отслабва, когато въпросът се обръща към лично участие.

Едва 19% от анкетираните заявяват, че биха били готови да "вземат оръжие и да се бият", ако собствената им страна бъде нападната. Близо половината (47%) заявяват, че биха предпочели да участват в небойни роли като логистика, медицинска помощ или гражданска защита. Други 16% отбелязват, че биха подкрепили страната си, без да участват пряко, а 12% посочват, че биха обмислили напускането на страната.

Разликата между политическата подкрепа за отбрана и индивидуалната готовност за борба подчертава предизвикателството, пред което са изправени европейските правителства, докато разширяват военните си амбиции и се борят с недостига на персонал.

Проучването показва също, че респондентите като цяло приемат необходимостта от по-силна европейска отбранителна позиция дори когато остават разделени относно нейното финансиране.

В шестте страни 86% са съгласни, че Европа трябва да развие свои собствени отбранителни способности, като 56% са категорично съгласни. Подкрепата е особено висока в Полша и Белгия (и в двете по 95%) и Германия (89%).

Широко разпространена е подкрепата за по-дълбока военна интеграция, като 69% от анкетираните подкрепят създаването на обща европейска военна сила, действаща редом с националните армии. Тази подкрепа варира от 60% във Франция до 83% в Белгия.

И все пак мненията се различават по отношение на разходите. В цялото проучване 37% казват, че страната им разходва "приблизително правилната сума" за отбрана, докато идентичен дял смята, че разходите са "недостатъчни". Същевременно 22% заявяват, че страната им вече харчи твърде много.

Разликите на ниво държава са силно изразени. В Германия (40%), Франция (44%) и Испания (43%) анкетираните считат, че разходите за отбрана трябва да се увеличат. В Италия 39% казват, че разходите са твърде високи - най-високото ниво сред анкетираните страни. Полша се откроява, като мнозинството (56%) смята, че настоящите нива на разходите са приблизително правилни.

Тези мнения като цяло следват настоящите нива на разходите. Полша планира да похарчи 4,8% от БВП за отбрана тази година - най-високият показател в НАТО и много повече от другите анкетирани страни.

Данните подчертават разделенията относно подкрепата на Европа за Украйна.

В шестте страни 34% смятат, че Европа не предоставя достатъчно подкрепа на Украйна, 31% казват, че настоящото ниво е приблизително правилно, а 30% заявяват, че Европа прави твърде много.

Националните различия отново изпъкват. В Германия - най-големият европейски дарител на помощ за Украйна, 45% казват, че Европа не прави достатъчно. В Италия, която предоставя най-ниския дял от БВП на Украйна за гражданска и военна помощ от шестте анкетирани страни, пък 42% казват, че Европа предоставя твърде много подкрепа. Испания и Белгия клонят към лагера на "недостатъчно", а Франция е по-равномерно разделена.

Въпреки тези разногласия, подкрепата за ангажиментите за колективна отбрана остана силна във всички анкетирани страни, особено в рамките на НАТО. Констатациите допринасят за дебатите относно наборната военна служба и гражданската служба, докато правителствата търсят начини за разширяване на военния капацитет.

В Германия подкрепата за някаква форма на задължителна служба е особено висока. 3/4 от германските респонденти (78%) подкрепят връщането на наборната военна служба или задълженията за гражданска служба, които бяха преустановени през 2011 г.

След като се сблъска с отпор в коалицията си обаче, миналата година канцлерът Фридрих Мерц се отказа от плановете за възстановяване на пълната наборна военна служба и вместо това прокара законопроект, насочен към увеличаване на набирането на 203 000 военнослужещи на активна служба до 2031 г.

Подкрепата е силна и в Белгия със 76%, а мненията са по-разделени в Италия, с 53 % "за", и в Испания, където 54% се противопоставят на идеята.[**sorce_name**]