Зеленски предизвика ядрена държава.

Русия е последният бял народ, който има най-голямата територия, която пречи Евразия да бъде тотално доминирана от англосаксонските сили и от западната мондиалистка идеология. Структурното разширяване на Изток на Европейския съюз и НАТО ни отведе към война с Русия, която не е готова да спре. Зеленски направи нещо много безотговорно - предизвика ядрена държава. Западноевропейците няма да отидат да се бият, ще изпратят славяни. Печели войната онзи, който има духа, броя войски, способността да приеме, че ще умре и че ще понесе загуби и който произвежда достатъчно боеприпаси, ракети, дронове, патрони. Толкова е просто, казва в интервю за "Френско-руски диалог" геополитологът Александър дел Вал. И още: Руската заплаха, дори и да не съществуваше, трябваше да бъде създадена, защото позволи на Европа, заедно с вирусите, да ограничи свободите и да подготви атмосфера на хиперконтрол, ремилитаризиране на обществото и преминаване към федерален скок. Екзистенциално европеисткият мондиализъм, т.е. европейският федерализъм, е призван един ден да разруши антимондиалистката пречка, която е Русия.

13 май 2026 г.

- Добър ден, Александър Дел Вал!

- Добър ден!

- Вие сте геополитолог, есеист, колумнист, професор по геополитика и неотдавна издадохте книгата Le Nouvel ordre post-occidental (Новият постзападен свят). Може би живеем в този постзападен ред, без да го знаем? Кои са според вас отличителните белези, знаци на този нов ред?

- Преди всичко е интересно, че казвате, че може би все още не го осъзнаваме. Виждам го, когато говоря с много западняци, които ми казват “Санкциите ще поставят на колене Иран, както ще поставим на колене и Русия. Международното право забранява на еди-кой си кораб да изнася петрол за еди-коя си страна”, и западняци, които все още вярват, че това е международното право, ООН и светът. Тоест те имат напълно западноцентрични визии за света и дори за международното право, което съществува, дори и да не се прилага, защото международното право забранява екстратериториални санкции, докато те не бъдат гласувани от Съвета за сигурност на ООН. Венецуела и Иран продължават да продават петрол на Китай, ембаргото и конфискацията на кораби са много малко, повечето от тях преминават. Всъщност западният свят вярва, че все още е способен да влияе, дори да управлява, направо да се разпорежда със света, докато БРИКС беше създаден още през 2001 г. В началото това беше логото на един анализатор от “Голдман Сакс” от индиански произход (Джим О’Нийл, бел. пр.), който взе първите буквите и каза “Ето, могат да се поставят заедно”. Това стана истинска организация, която от 2012-2014 г. набра скорост и днес не е принудителен съюз, защото в него има различни хора, а екосистема, платформа, форум, който дезападнизира света. Така че, за да ви отговоря, постзападният свят не е само анти-Запад. Би било грешка да се смята, че БРИКС е анти-Запад, тъй като в БРИКС има приятели на НАТО, на Израел, на Америка, като Индия и дори Обединените арабски емирства, които са последният новодошъл в БРИКС, а има и много антизападни страни. Всъщност има три групи в света: има западна група, която обаче е много разделена вътрешно между Европа и Америка; има антизападна група, която оказва съпротива на първата група, защото е антихегемонична; има и трета група, която е групата на мултиполярните или на мултиобвързаните, някои ги наричат “мултиобвързаните опортюнисти”, това е нещо, което не е нито черно, нито бяло, и което Западът не успява да разбере, тъй като в третата група са Обединените арабски емирства, в които има американска база и които са много свързани с Израел с Авраамовите споразумения, много свързани с Америка. Въпреки това Емирствата са важен актьор в многополюсния свят, което им позволи да участват в дедоларизацията, да приемат много руски капитали. Освен това в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) има страни като Саудитска Арабия, докато ШОС беше създадена първоначално от Русия и Китай, също през 2001 г., за борба срещу тероризма и сепаратизма, а след това се разшири с много различни страни. В нея откриваме Пакистан и Индия, които са врагове. Така че в третата група са ШОС и БРИКС, които обединяват хора от втората и третата група - във втората група са антизападните, в третата група са мултиполярните.

Следователно светът, който сега се създава, изгражда институции и организации, паралелни на организациите, които бяха създадени от Запада. Това не е антизападен свят. Постзападният свят включва втората, антизападната група и по-широката група на онези, които искат нови парчета от баницата, искат преразпределение на картите, искат да бъдат зачитани, бидейки едновременно съюзници на Америка, Израел или Европа, като индийците. Нарендра Моди изобщо не е антизападен, но той не иска да се месят на негова територия и иска да създаде една  Индия със силна идентичност, която наричат “Хиндутва”, идеологията на неговата Индийска народна партия (ИНП, “Бхаратия Джаната”). Бихме могли да говорим също за Ли Куан Ю, който беше предвестник на всичко това и който казваше за азиатските ценности, заимствани и в Малайзия, че не са нито индивидуалистки, нито материалистки, а ценности, които издигат групата, колектива, нацията, предците, семейството, традицията. Следователно има няколко цивилизации, които не искат да следват отклонението, защото Западът невинаги е бил такъв. Западът беше традиционна цивилизация, но либералният Запад, често определян като l’OIL - Ordre international libéral - либерален международен ред, става все по-разрушителен, индивидуалистки, материалистки, краткосрочен, антитрадиционен с най-преувеличената фаза, която е уокизмът и ЛГБТизмът, това е финалната фаза, която започна по-рано. И, за да завърша, на Запада днес се гледа като на отрова от много общества, които искат да имат отношения с него, но смятат, че ако бъдат озападнени, рискуват да бъдат заразени от ценности, които ще дестабилизират основите на тяхната цивилизация и нация. Това донякъде е постзападният свят, всъщност той описва няколко реалност.

- Преди известно време интервюирах Жак Сапир, който отново повтори изявлението си за икономическата криза. Според него това ще бъде една от големите кризи в съвременната история. Вие самият казвате, че Европа ще понесе най-лошите икономически последици, тъй като отказва да купува горива от Русия. Какво означава това в крайна сметка? Че надделява идеологията?

- Много ценя Жак Сапир, когото цитирам го в книгата си, той  отговори на някои въпроси за Индия. Миналото лято мнозина смятаха, че Индия ще се огъне пред вторичните санкции и американските заплахи, които забраняваха да се купува руски петрол. Въпреки че голямата рафинерия Reliance заяви, че ще се подчини, в крайна сметка Индия продължи да купува руски петрол и г-н Жак Сапир беше прав. Не знам дали ще има апокалиптична икономическа криза в близките години, но е сигурно, че Европа ще загуби надпреварата по конкурентоспособност, тя вече загуби от Китай, но ще загуби и от Америка. Преди малко казах, че Западът е разделен на два големи блока, американски и европейски, и санкциите, които американците искаха в началото срещу “Северен поток 1 и 2” и които бяха благоприятствани от войната, позволиха да има морален претекст, за да се направи напълно нелегитимна всяка покупка на руски газ и петрол от газопровод или петролопровод. Уточнявам това, защото втечненият природен газ, по-конкретно американският шистов газ, пристига с кораби и е четири-пет пъти по-скъп от руския газ от газопровод, но руският втечнен газ има доста близка пазарна цена до цената на шистовия газ. Виждаме следователно, че зад морала има икономическа война. Това, което беше забранено на Европа, не е руският газ, тъй като извън пренасянето, никога не е било невъзможно и забранено закупуването на руски газ, стига да е скъп газ, пренасян с кораби, втечнен природен газ. Впрочем “Газпром” все повече искаше да увеличи продажбата на втечнен природен газ и да не остава само с газопроводния, а това отчасти улесни руските планове. Добре виждаме, че това, което беше саботирано при терористичната операция срещу “Северен поток 1 и 2”, бяха германски капитали. Казаха “Това е добре, защото е насочено срещу руснаците, които нахлуха в Украйна”, но това бяха също европейски капитали и, по-конкретно, това беше изключително важен германски икономически интерес, тъй като Шолц не искаше санкциите върху енергията да бъдат включвани в пакетите със санкции, германските работодатели също не искаха. Това беше наложено.

Вие говорите за идеология - да, вътрешният натиск на евроатлантиците, натискът на русофобите, натискът на либералите, натискът на хора като Мерц, натискът на “зелените”, които, странно, винаги са зад операции, облагодетелстващи американското и англосаксонско петролно лоби, това е много учудващо, но екологичният натиск използва психологически репертоар, тъй като психологическата война, вменяването на чувство за вина работи. Виждаме впрочем ефективността му при Зеленски - той впрочем е гениален, когато внушава чувство за вина в даден парламент или е поканен някъде по света, това наистина е оръжие за масово унищожение. Западняците систематично казваха “Няма да ви дадем това оръжие, няма да ви дадем тази ракета, няма да отидем по-далеч от 300-500 км” и всеки път съучастието във военните действа нараства, рискувайки изключително опасен сблъсък с Русия, защото психологическото оръжие работи. Това проработи и върху Шолц, а на неговия наследник няма нужда да се вменява чувство за вина, защото той идва от “Райнметал”, голямото германско металургично лоби, което произвежда и оръжия. Следователно има идеологическо измерение, разбира се, има измерение на интересите - кой откъде идва, накъде отива. Често се говори за “Газпром” с Шрьодер, но от другата страна е Мерц с “Райнметал”, има много политици, които са свързани с групи на частни интереси, и всичко това доведе дотам, че европейците сами се саботираха, тъй като продължиха да купуват руски газ от кораби, когато той стана скъп. Разбира се, те купуваха много катарски газ, продължиха с алжирски, но Алжир не можеше да доставя повече, и увеличиха дела на американския шистов газ, който е едновременно антиекологичен, изключително опасен при втечняването, много сложен с терминалите и регазификацията, и с хидравличното разбиване, хоризонталното разбиване. Това е изключително разрушителен газ, от екологична гледна точка, и е четири-пет пъти по-скъп, така че Европа сама се опропасти и, когато започна войната в Иран, с блокадата на Ормузкия проток и несигурност за Червено море, не разхлаби санкциите, наложени на Русия, което предложи самият Тръмп. Той обаче беше най-големият противник на “Северен поток 1” по време на първия си мандат - трябва да припомним за нашите слушатели, че Тръмп изобщо не беше човек, който работи за руското лоби и “Газпром”, не е руски агент, изобщо не е приятел на Русия, той просто е по-хитър и по-добър стратег. Той знае, че е нужен враг - това е Китай, и осъзнава подобно на Кисинджър, който тласна Китай срещу Русия, че сега Китай е най-силният и трябва да тласне Русия срещу Китай. Но първият път, когато беше президент, той беше най-яростният и най-действеният, включително стигайки до санкции срещу консорциума “Северен поток 1 и 2”, изисквайки цяла серия неща. Байдън е този, който прие отварянето на “Северен поток 1 и 2”, след като Тръмп го беше блокирал.

Добре виждаме, че Америка при Тръмп, който беше блокирал “Северен поток”, сега има план за откупуването му от Стивън Флин, германо-американски милиардер, който би искал да откупи с американски пари “Северен поток 1 и 2”, така че американците да ни препродават газопроводен руски газ на наш гръб. Дори когато Америка заговори отново с русаците и искаше да пусне повече руски петрол заради войната в Иран и Ормузкия проток, кой каза “не”? Единствената организация в света, която каза “не”, дори не е Япония, която е много проамериканска и има икономически интерес, който умее да защитава, а европейците, които приеха 22-ия си пакет със санкции и казаха “Не, ние няма да правим, както предлага Тръмп, няма да вдигнем санкциите над част от руската енергия”. Тоест забиваме си нож в корема, все още не сме мъртви, но забиваме още повече с енергията, която ни е останала. Това е много поразително като геополитически етномазохизъм.

- Това е хубав термин. Преди да се върнем към въпросите за войната в Украйна бих искала накратко вашия анализ на войната в Иран и ще цитирам Боб Каган, съосновател на доста империалисткия мозъчен тръст New American Century, адвокат, а за онези, които познават Виктоария Нюланд - това е нейният съпруг. Преди два дни той публикува статия в “Атлантик”, в която заяви, че за САЩ и преди всичко за администрацията на Тръмп войната в Иран е поражение, което ще промени глобално позицията на САЩ в света.

- Никога не прибързвам, защото винаги има нещо непредвидено. Тръмп има невероятен шанс - той трябваше десет пъти да бъде вкаран в затвора, три или четири пъти трябваше да има импийчмънт срещу него…

- Убит също.

- Трябваше да бъде убит два или три пъти, но не беше убит. Той все пак има невероятен късмет. Наполеон казваше “Покажете ми хора, които имат шанс”, защото има хора, които имат по-голям шанс от други. Вярващите казват, че това е така, защото някои са избрани от Бога. Така смятат евангелистите за Тръмп. Така че няма да прибързвам, тъй като Америка не е казала последната си дума, американската империя не е мъртва, тя е вътрешно разделена и това е голям проблем. Оттам и антиуокизмът на твърдолнинейните, които отново взеха властта. Те разбраха, че това е самоунищожение и самоотслабване, но Америка не е загубена и не е мъртва и все още не е загубила войната в Иран. Но е вярно, че при днешните обстоятелства не изглежда сякаш ще спечели. Но пак казвам, нищо не е предначертано, могат да се случат изненадващи неща. Затова в книгата ми има само сценарии, защото не можем да разсъждаваме другояче, освен чрез сценарии.

Вярно е, че днес, ако целта на операцията в Иран е била контрол върху газа и петрола, за да пресушат Китай, тя не успя, защото единствените кораби, които преминават през американската блокада, която не е блокада на Ормузкия проток, а по-скоро в Оманския залив, са китайски кораби или по-скоро кораби, които товарят горива за Китай. Американците го знаят много добре, понякога махат транспондера, пререгистрат, заблуждават, че е катарски газ или петрол от Емирствата, но американците много добре го знаят. Те не искат да бъдат в пряк конфликт с Китай и ако искаха да спрат корабите, които отиват в Китай, разкривайки, че тези кораби са регистрирани на Кайманите, но всъщност са руски или китайски сенчест флот и т.н., Китай щеше да ги ескортира с военни кораби. Ако искат да спрат Русия и Китай да купуват или продават, трябва да стрелят срещу танкерите и срещу военните кораби, които ги придружават. Това означава, че ако наистина искат да бъдат ефективни и да унищожат иранския режим, ще трябва да влязат във война с Китай. А на глобално ниво, тъй като двете досиета са свързани, ще трябва да влязат в директна война срещу Русия и Китай, защото, пак повтарям, в трите блока има западен блок, който е разделен, има китайско-руски блок, към който се прибавя огромната индустрия за боеприпаси на Северна Корея, плюс големият производител на дронове Иран. Това е блок, за който някои казват, че с изключение на Китай, е блок на клошари - че Иран, Северна Корея, Русия са клошари, които имат боеприпаси и бензиностанции. Само че геополитиката не е това, което харесваме, а онова, което констатираме, и този втори блок, независимо дали го харесваме или не, може да спечели конвенционална война срещу Запада в случай на тотална война поради една много проста причина - мисля, че Жак Сапир често говори за нея заедно с Жорж Кузманович в интересното предаване, което правят заедно - и тя е, че печели войната онзи, който има духа, броя войски, способността да приеме, че ще умре и че ще понесе загуби и който произвежда достатъчно боеприпаси, ракети, дронове, патрони. Толкова е просто. Впрочем западняците са деиндустриализирани от т. нар. гении Тачър и Рейгън. Аз харесвах много Рейгън, защото е антикомунист, но като изключим това, той беше напълно глупав от икономическа гледна точка. Не защото бяха лоши икономисти - те имаха момчетата от Чикагската школа, но проблемът е в тази идея от 80-те години - влизаме в глобализацията, Съветският съюз ще рухне, ще разширим пазара и глобализацията. Казаха си, че ще преместят производството, което ще донесе много повече печалби на компаниите, че ще произвеждат всичко в Индия и Китай, а тези селяни никога няма да се събудят и винаги ще бъдат наши фабриканти и работници. Забравиха, че цивилизацията, която създаде нулата и следователно математиката, са индийците и че, цивилизацията, която измисли барута, компаса и много други неща, е Китай. Да се смята, че тези две хилядолетни цивилизации, които до не толкова отдавна бяха изключително могъщи, особено Китай, ще останат завинаги наши работници, подражатели и производители за нашите компании, е проява не само на глупост…

- На арогантност.

- На арогантност и преди всичко, когато си твърде затворен в  собствените си референции, ако не си способен да видиш, че другите също имат референции, ако не си способен да влезеш в ума на другия, правиш огромни грешки в икономическото разузнаване, в анализа и това е грешката на Запада, който вярваше, че светът, това е той, а той е светът. Той не различи глобализма и глобализацията, мондиализма и мондиализацията. Никой не е срещу мондиализацията, тя е факт - това е обменът, но мондиализмът е идеологическо заключение. Западът беше заслепен от собствената си идеология. Хората от разузнаването често говорят за M.I.C.E - money (пари), idеology (идеология), compromise (компромис, компрометиране, принуда), ego (его). Идеологията е една от големите уязвимости. Уязвимостта на Запада беше попадането в капана на собствените му фантазми и вярата, че всички ще бъдат като него - глобализиран и глобализиращ, защото мондиализацията беше извършена от нас, следователно ще я контролираме и всички онези, които ще влязат в пазара, ще бъдат контролирани от нас. Пълна грешка. Индия стана независима, антихегемонична, бивайки същевременно прозападна, тя се сближава с втората група чрез БРИКС и други структури. Митническата война на Тръмп постави Моди в ръцете на Си Цзинпин през лятото на 2025 г., в отговор на американското изнудване индийците да не купуват руски петрол. Индийците се сближиха с китайците, поставяйки в спящ режим един сериозен граничен конфликт. Това не е съюз, Китай остава враг, но все пак има един вид тактическо, антихегемонично сближаване между тях. Така че съм съгласен с онова, което казва Каган, и това го казва един ястреб, но не е само той. Има и други ястреби, които са доста прозорливи, като изключим Едуард Лутвак, с когото проведох неотдавна геополитическа среща в Будапеща. Той продължава да вярва, че Русия рухва, че украинците ще смажат руснаците, че иранците ще бъдат напълно смазани и т.н. Все още има ястреби, които мечтаят, но мнозина стават реалисти. Те разбраха, че нещата не стават така, както са искали.

- Връщаме се към сърцевината на много от нашите диалози - войната в Украйна, която продължава от четири години. Преди няколко дни Владимир Путин заяви “Наближава краят на тази война”.  За първи път той заявява това, защото обикновено говори за целите на специалната операция и т.н. Според вас може ли войната да приключи тази година и само между Русия и САЩ ли се договаря мирът?

- Не, не мисля, че се договаря само между САЩ и Русия. Мисля, че Китай също има значение, но и иранският въпрос има значение. Тези въпроси всъщност са взаимосвързани. Накратко, има две големи възможности: риск от трета световна война, първият конфликт, който изведе на преден плат този риск, е руско-украинската война, която включваше в действителност прокси война между руснаците и западняците чрез украинците, служещи като посредници, което не отрича реалността на руско-украинската война. Украинците често се обиждат, но едното не пречи на другото. А има и второ досие, което на местно ниво включва различни актьори, но на нивото на външната подкрепа това са същите актьори - руснаците и китайците от иранска страна, заедно със севернокорейците впрочем, които също много помагат на иранците с ракети - често обвиняват руснаците, но това са най-вече севернокорейците и китайците - и англосаксонците и израелците, т.е. западняците, които са от антииранската страна. Следователно има два конфликта, които противопоставят големите сили по въпроса за нова подялба на света, за нова Ялта, която Западът не иска, а влизащите, нововъзникващите империи искат.

Вторият сценарий са преговори, при преговори ще има мир в Украйна в замяна на деконфликтизация в Иран. Накратко, Русия предлага да приеме 450-те кг обогатен уран, тя предлага да помогне за деконфиктизацията в Иран. Русия упражнява натиск върху Иран, Китай също упражнява натиск, защото Китай се нуждае от деблокирането на Ормузкия проток, това все пак го безпокои. Така че Русия и Китай биха могли да окажат натиск - не с укази и заповеди, а с натиск между партньори “Ще ти помогна да постигнеш това, но направи усилие”. Не е сигурно, че това ще проработи, но би могло. В този сценарий трите досиета - Тайван и Китайско море, Иран, Персийския залив плюс Украйна, биха могли да бъдат договорени в пакет между тримата големи актьори - Русия, Китай, Америка. Индия ще дойде след няколко години, засега тя има по-малко значение. Най-вече имат значение тези трима големи актьори, защото те имат ужасен капацитет да вредят. Те имат относителна неприкосновеност заради ядреното оръжие и въпреки че Русия е много по-малко богата от другите двама, все пак като паритет на покупателната способобност тя тежи много повече, отколкото номинално - тя е четвърта или пета като паритет на покупателната способност, докато номинално е 15-ата, и следователно е част от големите икономики, но преди всичко е най-голямата ядрена и балистична сила.

Тези трима актьори могат да преговарят помежду си, но може и да не успеят да преговарят, защото има ирационалност, излизане от контрол и заплитане на сложни обстоятелства, което винаги е обяснението на глобализираните войни. Също така едно от обясненията на глобализираните войни са принудителните съюзи, които са много опасни, затова интелигентността в многополюсния свят е да не влизаш в принудителни съюзи. Като изключим Русия и Северна Корея, Русия няма принудителен съюз с Иран, нито Иран с Китай, нито Китай с Иран или Русия. Следователно тези актьори имат интелигентност, исторически опит, те знаят, че могат да си помагат взаимно, но няма автоматичен съюз, при който всеки да е във война срещу всеки. Това е изключително конфликтогенно. Онова, от което Дьо Гол се опасяваше, беше, че принудителните колективни военни съюзи ви задължават да водите война, която не е непременно ваша. Защото войната, която Русия води с Украйна, за един китаец не е неговата война. Логично е Китай да бъде относително солидарен с Русия, но не твърде много. Той не иска да влиза във война заради Русия, това не е негова война. Това е война между украинци и руснаци, следователно е война, без която напълно би могъл да мине Китай, който впрочем е много силно присъстващ в Украйна. Това е един пример. По същия начин войната между Израел и Иран не е война на Китай. Китай няма никакъв проблем с Израел. Никакъв. Освен, може би, въоръжаването на Индия от Израел, но не само Израел въоръжава Индия. И Русия няма непременно желание да умира за своите съюзници. Когато Башар ал Асад беше в играта, Русия помогна на Асад. Когато той самият не послуша съветите на Русия, която му каза да се разбере с Ердоган по въпроса за Севера и кюрдите, Русия каза “Повече няма да ти помагам, няма да ти помагам отвъд моите интереси. Ако ти не подлежиш на подпомагане и не искаш да постигнеш споразумение с Турция, няма да ти помагам, докато ти самият ме въвличаш в нещо, което не ме интересува”.

Следователно геният на този многополюсен съюз, който не е принудителен, е, че е гъвкав. В действителност единственият актьор, който продължава да смята, че войната на един е война на всички останали, са европейските балъци, които са готови да рискуват тотална война с руснаците заради балтийците, които глупаво преследват руското си малцинство. Не казвам, че съм проруски настроен, аз съм човек, който не ближе подметките на никоя чужда страна, аз съм френски патриот. От балтийска гледна точка, те са във вечен реванш, също като поляците, това е тяхно право, но трябва да си поемат последствията. Но аз като французин, страна, която не е имала никакъв проблем с Русия, имам ли желание да бъде в съюз? Това не е малодушие, не е духът на Мюнхен. Балтийците са в постоянен реванш и имат нещо патологично антируско, понеже са били преследвани от руснаците. Аз бих казал, че историята е по-сложна. Елитът на Политбюро бяха украинци и балтийци. Познавам много хора, включително белогвардейци и съветски руснаци, които са от балтийски произход. Голяма част от руснаците са от балтийски произход. Балтийците не са напълно невинни. Когато казват “Трябва да отмъстим на руснаците”, те искат да ни въвлекат в отмъщението си към руснаците, понеже руснаците са ги преследвали. Не, Съветският съюз ги е преследвал. Но се забравя нещо изключително важно, което Жак Сапир много добре знае, което моят приятел Серж дьо Пален и други белогвардейци много добре знаят: първите непосредствени жертви на съветизма са руснаците - руските националисти, руските славяни, руските православни, Руската православна църква. Но се забравя, че те са били първите жертви. Ленин, например, за когото често говори г-н Путин, е бил русофоб.

- Сталин е грузинец.

- Сталин е грузинец, но той е най-големият националист от тримата. Ако следвахме логика, която служи на нашите интереси, щяхме да разширим Европа само със страни, които не ни въвличат в своята русофобия. За един поляк от 600 дори от 1000 години те си бият с руснаците. Това се нарича геополитически представи. Но да не ни въвличат в своята война, която не е наша. А ето че днес Западът се намира в нещо изключително опасно. Казах го преди тридесет години и не съм единственият. Пол-Мари Куто го написа в “L’Europe vers la guerre” (Европа към войната) през 1997 г., годината, в която излезе първата ми книга. Ген. Галоа, големият стратег на силата на френския ядрен удар, го каза в предговора на книгата ми през 1997 г. и аз го казвах във “Войни срещу Европа” (Guerres contre l’Europe), горе-долу преди тридесет години. Това е като китайската поговорка “Стоя под дърво, пада ябълка върху главата ми, вероятно съм под ябълково дърво”. Толкова е просто.

Понякога в геополитиката има сложни неща и можем да правим само сценарии, но понякога има очевидни неща и трябва да си със затворени очи, за да не ги видиш: структурното разширяване на Изток на Европа, на Европейския съюз, на западните институции, и на институцията за отбрана, която е НАТО, ни отведе към война с Русия, която не е готова да спре.

Така че за да отговоря много бързо на вашия въпрос, в книгата ми има няколко сценария, сред които сценарият на “Дж. П. Морган”, една от най-големите световни банки, която има много интересен геополитически институт. Банките понякога не са толкова идеологизирани, защото трябва да управляват портфейлите на клиентите си, така че една банка по-малко фантазира. “Дж. П. Морган” говори за няколко сценария - грузински, севернокорейски, израелски, белоруски. Това, което е сигурно и в четирите сценария, е, че през 2026 г. вероятно ще има или прекратяване на огъня, или повече или по-малко нетраен мир. Един от сценариите е севернокорейският, т.е. замразяване на конфликта, не подписват примирие, но спират и всеки остава от другата страна на войната. Има голям шанс през 2026 г., мисля, че по-скоро в края на 2026 г., защото все още сме доста далеч от мира, но все пак има няколко пункта, които са приети и от едната, и от другата страна. Ако по някакво чудо,украинците успеят да обърнат хода на нещата, разбира се, всичко това отпада, но има много малко шансове да се случи поради структурни причини.

- Бих искала да се върнем към личността на Володимир Зеленски. Наскоро бивша прессекретарка на Зеленски, която е била много близо до него, даде голямо интервю на Тъкър Карлсън. Тя се казва Юлия Мендел и приканвам всички зрители да гледат това интервю. Тя направи много изявления, говореше за Зеленски като за голям актьор, лицемер, който не обича народа си. Тя каза също, че от началото на войната украинското население се е сринало от над 40 милиона на 25 милиона - все пак за първи път се обявяват подобни цифри. Трябва да се гледа цялото интервю. Тя очевидно бе обвинена, че е проруски настроена, но даде доста коректни числа. Всички тези изявления, които сега излизат за украинския президент, за неговата корупция, за различните афери около него, означават ли сами по себе си, че това е краят на Володимир Зеленски?

- Не мисля, че това е краят на Зеленски, но е вярно, че населението, според официалните украински данни, е намаляло от 40 милиона на 28.5 милиона. Може би тази дама е права и те са още по-малко, но аз се придържам към официалните данни. Ако украинците официално признават, че са 28.5 милиона, това е безвъзвратна загуба на петнадесет милиона жители, което е изключително много. Това не е нито добре, нито зле, а е факт. Често се забравя, че една част от украинците емигрираха в Русия.

- Още в началото на войната.

- Още в началото. В Русия вероятно са отишли 1.5 милиона проруски настроени украинци, рускоезични или във всеки случай анти-Зеленски, които са избрали да отидат в цивилизационната руска родина-майка, плюс 3-4 или 5 млн. рускоезични и проруски украинци от Донбас и Крим.

- Те се смятат за руснаци.

- Те се смятат за руснаци и административно са смятани от руснаците за руснаци. Русия може би е загубила 350 хил. или  400 хил. граждани на фронта, без да говорим за ранени и убити, но вероятно е спечелила между между 5 и 7 млн. жители. Това е цинично. Вие ще ми кажете “Защо правите тези бакалски сметки?”. За да покажа, че това е катастрофа за Украйна. Украйна загубила 20 млн. жители. Ако пресметнем онова, което беше превзето от руснаците, и онова, което беше загубено, онези, които емигрираха към Русия или на Запад, Украйна ще се превърне в нация на старци, тъй като нейните млади хора са ранени или убити. Това е катастрофално. Ако европейската социална държава се отнася към тези украинци, както към своите магребинци, сахелци и африканци, те няма да се върнат. Както се казва, трапезата е твърде добра, за да се върнат в страна, в която нямат никаква помощ. Разбира се, има патриотизъм, но аз имам украински студенти, както и руски, и украинските нямат желание да се върнат в Украйна, защото са много модерни, много озападнени, намерили са общество, което напълно съответства на техните нрави и нямат желание да си тръгнат. Героите са малко.

Като гледаме г-н Зеленски и неговия дискурс, имаме впечатлението, че това е героизъм. Аз не му се сърдя за каквото и да било или по-скоро му се сърдя само за едно. Има нещо, което той направи, и аз говоря надълго за него в книгата си, в главата за ядрената тема, която е много опасна. Зеленски е актьор, той е корумпиран, има скрити стотици милиони евро, това се знае, то беше разкрито от “Уикилийкс”, от “Досиетата “Пандора”, в крайна сметка, има много подозрения за това. Ермак беше арестуван. Умеров, който замести Ермак в преговорите, е супер корумпиран. Има два бегълци в Израел, които също са били близки до неговия кабинет. НАБУ (Националното антикорупционно бюро на Украйна), една от организациите, които се борят срещу корупцията и която е много свързана с ЦРУ, разкри наскоро мащаба на злоупотребите за стотици милиони при продажбите на оръжия, които не са стигнали до местоназначението си. Всичко това е известно, но да не вадим нож на умряло куче.

Но Зеленски извърши нещо много сериозно, напълно безотговорно, което може да отведе човечеството към неговата гибел. За да ни покаже, че не трябва да се страхуваме да помагаме на украинците, той ни каза “Ще ви докажа, ще ударя руснаците, помогнете ми да ударя руска територия”. Оставихме го, нищо не стана. Тогава той отиде малко по-далеч, пак нищо не стана. Отиде още по-далеч, с оръжия с още по-голям обсег. Казвахме “не”, после, шест месеца по-късно, казахме “да” за оръжията с обсег 1000 до 1500 км. След това направи операцията в Курска област, с която показа “Мога дори да нахлуя на руска територия”. Обикновено една ядрена страна е неприкосновена. Не си позволяваме да стъпваме в ядрена страна. А той ни каза: “Вижте, руснаците са смешници, те блъфират. Виждате, че влязохме на тяхна територия и те още не са натиснали бутона. Ядрените им оръжия не служат за нищо, те дори нямат смелостта да натиснат, никога няма да го направят. Бомбите им са изгнили, стари, вече не работят”. Но е много опасно да кажеш “Не ти стиска!” на някой, който има 6000 ядрени глави. След операцията в Курска област, която беше отвоювана от руснаците, Русия ревизири доктрината си, нещо, което Караганов искаше много отдавна. На Путин му отне време, той е много по-сдържан, отколкото се смята, отне му много време да ревизира руската ядрена доктрина, сваляйки прага. Но на следващата година Зеленски ни показа операция “Паяжина”, той атакува дори стратегическите руски бомбардировачи, самолети, способни да носят руски ядрени бойни глави, намиращи се на 5000 км дълбочина в руската територия, което е много по-далеч от онова, на което се бяхме съгласили първоначално - бяхме казали няколкостотин километра на руска територия, но не Москва. И тогава всички казаха “Браво! Вижте колко са некадърни руснаците, успяха да ударят дори стратегическите им бомбардировачи! Значи в деня, в който има ядрена война, те дори няма да могат да използват стратегическите си бомбардировачи”. И заключиха “Браво, това наистина е книжен тигър!”.

Но това е много сериозно! Руските стратегически бомбардировачи не бяха поразени, защото руснаците са некадърни, а украинците са Джеймс Бонд на десета степен, а защото руснаците все още имаха доверие на Запада в рамките на договора “Нов СТАРТ”, който задължаваше двата лагера да покажат самолетите си по силата на прозрачността. Руснаците си направиха изводите. Западняците помогнаха на украинците да сглобят дронове на руска територия, за да ударят в дълбочина руска територия, включително стратегически бомбардировачи, които руснаците показаха в рамките на споразумението с американците “Нов СТАРТ”, следователно вече няма никакво доверие…

- И повече ограничения.

- Затова новата руска ядрена доктрина предвижда много по-лесно използване на тактически ядрени оръжия, като наказателна мярка срещу страна от НАТО, която помога на трета страна да нанася удари на руска територия. Така че това е изключително сериозно. Зеленски доуби последния договор, който не беше подновен, “Нов СТАРТ”. Последните останки от доверие между американците и руснаците бяха доубити от Зеленски, който каза “Вижте, те блъфират, никога няма да натиснат ядрения бутон!”. Никога не бива да се заигравате с ядрените оръжия! Никога не бива да предизвиквате ядрена държава, защото това я принуждава да намали прага за използване на ядрено оръжие! Намираме се в много по-сериозна ситуация, отколкото по времето на ракетите в Куба. Вече няма никакво споразумение, никакво доверие и никакъв стратегически диалог от ядрена гледна точка!

- Това, което казвате, е много сериозно, много важно. За да завършим днешния си разговор, да предположим крехък мир, нетрайно замразяване на конфликта, макар че не смятам, че е в интерес на руснаците, но това е друга тема. Смятате ли, че Европа можа да признае един ден тревогите на Русия за сигурността ѝ?

- Не, за съжаление. Абсолютно не. Много сериозно, много жалко и много опасно е, но мисля, че Европа абсолютно не е готова да признае руските притеснения за сигурността. За щастие, може би Тръмп или още повече Джей Ди Ванс би могъл и, за щастие, това са лидерите на Запада, но Европа не е готова поради една ирационална причина, която описвам в последната глава от книгата си. Руската заплаха, дори и да не съществуваше, трябваше да бъде създадена, защото тя позволи на Европа, заедно с вирусите, да ограничи свободите и да подготви атмосфера на хиперконтрол на обществото, ремилитаризиране на обществото и  преминаване към федерален скок. Това е единственото нещо, което позволява на Европа да разруши нациите, онова, което е останало от суверенитета, да смаже народите, да ги накара да замълчат, да създаде нови закони, които намаляват свободата на изразяване на европейско ниво в последно време, Digital Acte (Законодателен акт за цифровите услуги) за контрол на словото в интернет и т.н. Вирусите позволяват да се ограничи свободата на движение и изразяване, както и руската заплаха.

Има няколко форми на мондиализъм и европеизмът е мондиализъм в европейски мащаб, който има за цел един ден да стигне до Русия. Екзистенциално европеисткият мондиализъм, т.е. европейският федерализъм, е призван един ден да разруши антимондиалистката пречка, която е Русия. Русия е последният бял народ, който има най-голямата територия, която пречи Евразия да бъде тотално доминирана от англосаксонските сили и от западната мондиалистка идеология. Следователно Русия никога няма да бъде призната като актьор, който има легитимни тревоги за сигурността си. Моят най-вероятен сценарий, за съжаление, е нетраен мир през 2026 г., Европа се подготвя, тя се превъоръжава, вижте Германия как масивно се превъоръжава, 100 милиарда са сложени на масата, 500 за няколко години плюс 600 милиарда на структурно индустриално ниво, т.е. планът за превъоръжаване на Германия е приблизително за 1100 милиарда, колкото е американският бюджет. За една европейска държава това е огромна сума, в сътрудничество с поляците и балтийците и, разбира се, американците зад тях, защото американците са лукави. Те ще се разберат с руснаците, докато ни прехвърлят войната с руснаците. Американският план е да ни прехвърлят скрита война с руснаците, която да ги изтощи, това е т.нар. стратегия на bloodletting (кръвопускане) - да изтощат руснака чрез украинеца, утре чрез балтиеца или поляка, последните, които са толкова антируски настроени, че са готови да се бият. Западноевропейците няма да отидат да се бият, ще изпратят славяни или балтийци, или румънци. Балтийците и румънците не са славяни, но ще изпратят тези бивши съветски русофобски страни да се бият и мисля, че мирът ще бъде нетраен, за 4-5-6 години.

Интервюирах за книгата си Оливие Крон, голям френски военен, който е бил в специалните сили и е голям анализатор. Той самият ми каза: “Ако има мир с руснаците, основан на подялба на територии и поглъщането на територия в ущърб на украинския суверенитет, Европа няма го да допусне, тя ще направи всичко Украйна да си върне тези територии в периода след Путин”. А на вътрешно ниво, една от украинските ми студентки ми каза: “Аз съм за мир, но не виждам как националистите и военните в моята страна ще признаят, че са умирали за нищо”. Защото можеха от самото начало да им кажат “Да оставим 20% на руснаците”. Казали са им да се бият, защото няма да оставят 20%. Тя ми каза: “Ако кажат на тези войници “Вие сте ранени, еднокраки, без ръка или очи, за нищо, загубили сте живота си или децата си за нищо, това ще предизвика гражданска война в Украйна”. Поради вътрешни причини, независимо дали е Зеленски или не, ветераните винаги са голям проблем - вижте войната от 1914 г., ветераните изиграват голяма роля във Франция, Огнените кръстове, ветераните са изключително мощно лоби. Те ще имат значение, ще потърсят сметка и може би ще го убият, със съучастието на украинската крайна десница от западната част, Азовците и компания, и това не е за да ги демонизирам, то е факт. Твърдолинейните няма да приемат подялба на територия след всички тези жертви, те ще се превъоръжат, ще подготвят реванша, донякъде като Франция срещу Германия между 1914 и 1945 г. Така че ще има мир през 2026 г., но той ще бъде нетраен, защото в Украйна ще бъде много трудно да го преглътнат, особено твърдолинейните, националистите на запад, които вече няколко пъти заплашиха Зеленски да го убият…

- От началото на войната.

- От началото на войната Зеленски, който беше човек на мира с Русия, рускоговорящ…

- Той научи украински след това.

- Той дори правеше видеоклипове на Червения площад, казвайки, че Русия е супер и т.н., трябва да се покажат видеата на тези войнолюбци. Ситуация е изключително тревожна, защото нищо не показва, че европейците са разбрали възникването на войната. Има лоши причини, но има и разбираеми причини, няма само добро или лошо в геополитиката. Има лоши причини, които могат да бъдат, например, империализмът, волята за власт, личната власт, но има също основателни причини. Горбачов, който изобщо не беше путинист, в последния филм, който направи за своята фондация Green Cross, казваше: “Няма нищо по-опасно от разширяването на НАТО и американските бази или западни войски на Изток, защото това ще предизвика в Русия вътрешен процес на политическа радикализация като реакция на чувството за обкръжение”. Това казваше и Кисинджър, това казваше и Миършаймър, това казваше и Джордж Кенан, авторът на концепцията за сдържането по време на Студената война. Всички тези хора не могат да бъдат обвинени, че са путинисти. Един поляк ще ми отговори “Не ни интересува дали руснаците имат психологически проблеми заради чувството си за обкръжение”. Да, но това се наричат представи в геополитиката. Винаги трябва да приемаме сериозно представите, независимо дали ни се струват основателни или не, дори най-лудата, дори тази, която ни се струва глупава. Например, често ми казват, че страните от Изтока имат право да избират своите съюзи. Да, това е легитимна представа, но изпълнима ли е? Ще ми кажат “Да, изпълнима е, доказатеството е, че много страни от Източна Европа от бившия Съветския съюз се присъединаха към НАТО”. Само че тези, които бяха “червената линия” - Грузия и Украйна, не чуха “червената линия”, когато Путин казваше през 2006—2007 г., до речта в Мюнхен, “Няма да приемем натовизацията на някои страни. Дори няма да им позволим да го направят. Позволихме го за Полша, за съжаление, но го преглътнахме. Няма да го позволим за Украйна”. Беше достатъчно да го чуят и да проявят въздържаност. Това, което се нарича “дилема на сигурността” в американската реалистична школа, е да знам в кой момент да изпратя послание на врага си, че моята оръжейна система, движенията ми не целят да го поставят в опасност. Това е, за да се защитя. Това се нарича “дилема на сигурността”, защото трябва да се въоръжа, за да не нахлуят у дома, но трябва да дам знаци, че моето свръхвъоръжаване не цели да нападне другия в неговите легитимни съображения за сигурност. И това изисква въздържаност, balance or power, както казваше Кисинджър.

- Много благодаря, Александър дел Вал, че дойдохте във “Френско-руски диалог” и дискутирахте с нас!

- Благодаря!

Превод от френски: Галя Дачкова