Европа навлиза в период на продължителен слаб икономически растеж. Високият държавен дълг, застаряващото население, ниската производителност, трайно високите енергийни разходи и геополитическата несигурност ще ограничават развитието на континента до края на десетилетието.

Според последната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ) икономиката на еврозоната ще расте средно с едва 1,2% годишно в периода 2027-2031 г. Най-силната година се очаква да бъде 2028 г., когато ръстът може да достигне около 1,4%.

Европейският съюз като цяло се представя малко по-добре - с прогнозен средногодишен растеж от 1,4%, като максимумът отново се очаква през 2028 г. - около 1,6%.

Това остава скромно представяне на фона на световната икономика. За сравнение, глобалният икономически растеж се очаква да бъде около 3,2% годишно през същия период. Развиваща се Азия ще расте средно с 4,6%, Индия - с впечатляващите 6,5%, а дори Субсахарска Африка се очаква да достигне около 4,6% годишен ръст.

На този фон няколко по-малки европейски икономики - от Средиземноморието до Западните Балкани и Източна Европа - се очертават като най-бързо развиващите се на континента. Част от тях се очаква да растат повече от два пъти по-бързо от еврозоната през следващите пет години, пише Euronews.

 5. Молдова: Eвропейската интеграция като двигател на възстановяването

Молдова се очаква да отбележи среден годишен икономически ръст от около 3,5% между 2027 и 2031 г., като най-силната година се прогнозира да бъде 2028 г. с растеж от близо 3,7%.

Страната излиза от тежък период, белязан от войната в съседна Украйна, енергийна криза и суша, които почти спряха икономическия растеж през 2024 г.

Основен фактор за възстановяването са европейските средства и реформите по пътя към членство в ЕС. Брюксел даде на Молдова статут на страна кандидат през 2022 г., а през 2024 г. започнаха официалните преговори за присъединяване.

Европейският план за растеж насочва средства към публични инвестиции, инфраструктура и модернизация на икономиката.

Потреблението на домакинствата също играе важна роля. То се подкрепя от увеличаващи се реални доходи и парични преводи от чужбина, които представляват около 10% от БВП на страната.

Секторът на информационните технологии и услугите е сред основните двигатели на икономиката.

МВФ определя възстановяването като резултат от добра реколта, силно вътрешно търсене и значително европейско финансиране. Основните рискове обаче остават свързани с войната в Украйна и евентуално забавяне на реформите, свързани с ЕС.

 4. Сърбия: Инвестиционен бум и подготовка за Expo 2027

Сърбия се нарежда малко пред Молдова с очакван среден годишен растеж от около 3,52% между 2027 и 2031 г.

За разлика от други икономики, при които основният двигател е потреблението, сръбският модел се основава предимно на публични инвестиции и инфраструктурни проекти.

Ключов момент ще бъде 2027 г., когато Белград ще бъде домакин на световното изложение Expo 2027. Подготовката за събитието стимулира мащабно строителство - магистрали, железопътна инфраструктура, градско обновяване и нови обществени пространства.

Към това се добавят разширяващото се промишлено производство, износът и значителните китайски инвестиции, особено в добива на мед.

МВФ отчита, че Сърбия е успяла да изгради стабилни икономически буфери чрез ограничаване на инфлацията и запазване на финансова дисциплина.

Предизвикателството пред страната ще бъде да превърне временния инвестиционен подем в дългосрочно повишаване на производителността.

 3. Украйна: Възстановяването може да се превърне в икономически двигател

МВФ прогнозира среден годишен растеж за Украйна от около 3,8%, като през 2028 г. икономиката може да достигне ръст от около 4,2%.

Тази прогноза обаче е пряко свързана с изхода от войната. Очакванията са конфликтът постепенно да приключи и да започне мащабен процес на възстановяване.

Според оценките на Световната банка възстановяването на страната ще изисква инвестиции от близо 600 млрд. долара.

Именно реконструкцията - възстановяване на инфраструктура, жилища, енергийна система и производствени мощности - се очаква да бъде основният двигател на растежа.

Ако обаче военните действия продължат, прогнозата се променя драматично. При негативен сценарий МВФ очаква икономическият растеж през 2027 г. да бъде едва около 1%.

"Перспективите остават изключително несигурни, тъй като войната продължава да оказва тежко влияние върху населението и икономиката", посочва фондът.

 2. Косово: Младо население и силно вътрешно търсене

Косово се очертава като една от най-бързо растящите икономики в Европа, въпреки малкия си размер.

Очаква се икономическият растеж постепенно да достигне около 4% годишно, подкрепен от потреблението на домакинствата, публичните инвестиции, парите от емигранти и младата работна сила.

Голям фактор са финансовите потоци от косовската диаспора, основно в Германия и Швейцария. Те подкрепят както потреблението, така и развитието на малкия бизнес.

Допълнителен стимул може да бъде прилагането на новия План за растеж на ЕС за Западните Балкани.

Основната слабост на икономическия модел обаче остава зависимостта от вътрешното търсене. Косово все още няма достатъчно силна експортна база и икономиката му е силно зависима от вноса.

1. Малта: Най-бързо растящата икономика в Европа

Малта оглавява класацията на МВФ за икономически растеж в Европа. Очаква се островната държава да расте с близо 4% годишно през следващите пет години.

През последното десетилетие Малта постигна впечатляващ среден растеж от около 7% годишно, благодарение на туризма, онлайн индустриите, професионалните услуги и финансовия сектор.

Моделът обаче започва да достига своите граници. Безработицата е близо до рекордно ниски нива, а недостигът на работна сила се увеличава.

Притокът на чуждестранни работници помогна за икономическия подем, но създаде допълнителен натиск върху инфраструктурата и обществените услуги.

Според МВФ следващият етап от развитието на Малта трябва да бъде основан не толкова на увеличаване на броя на работниците, а на повишаване на производителността.

За целта страната ще трябва да инвестира повече в образование, иновации, инфраструктура и стабилни публични финанси.