Кардиналите, които пътуваха до Рим, за да изберат следващия папа на конклав следващата седмица, понякога изглеждат толкова идеологически поляризирани, колкото и много светски избиратели по света, пише The New York Times.

На пръв поглед те изглеждат разделени по линиите ляво-дясно, които характеризират политическите състезания другаде. Много консервативни лидери на Римокатолическата църква не бяха съгласни с папа Франциск, който често беше любимец на либералите по света.

Но типичните разделения между прогресисти и консерватори не съответстват толкова точно на идеологическите битки във Ватикана и по-широката църква. Въпреки че има някои изключения сред кардиналите, въпросът, който най-последователно бележи Франциск като либерал - неговата яростна защита на мигрантите и бедните - не го отличава непременно, защото Католическата църква е превърнала евангелския призив да се приютяват и хранят непознати в основен принцип.

В крайна сметка изборът на кардиналите ще се сведе до референдум за това дали да се разшири наследството на Франциск за приобщаване и отвореност към промяна. .

Повече от всеки отделен въпрос, изборът на следващия папа ще бъде доминиран от философски въпрос: Кой заслужава думата при определянето на бъдещето на Католическата църква?

Вземане на решения

Франциск често твърдеше, че редовно практикуващите католици - включително жени и ЛГБТ хора - трябва да бъдат питани относно посоката на църквата. Той покани миряни да седят с епископите, за да обсъждат спорни въпроси на ватиканските срещи, наречени синоди.

С тази си идея той срещна противопоставяне от по-консервативни лидери, които може би са склонни да се върнат към централизираното вземане на решения. 

Друго ключово разделение е между онези, които вярват, че църквата трябва да приветства всички - включително тези, чийто живот не съответства на традиционните църковни учения - и онези, които смятат, че само онези, които са отдадени на непоколебимата католическа доктрина, трябва да бъдат приемани в лоното на църквата.

"Именно тази широкообхватна визия за църквата понякога е източник на напрежение и безпокойство", каза преподобният Агбонкианмеге Е. Оробатор, декан на Йезуитското богословско училище в университета Санта Клара. "Много е различно, когато мислите за църквата като за перфектно общество или затворено общество, където членството се определя от доктринална вярност или ортодоксалност."

Нуждата от ясен ред за оттегляне на папа

В съвременната история на Църквата има само един прецедент на папска оставка - тази на Бенедикт XVI. Но неговият акт остана канонично неуреден. Папа Франциск не създаде ясен протокол за бъдещи случаи - какви условия позволяват оставка, какви права и задължения има пенсионираният папа, как се гарантира институционалната стабилност на Църквата в такъв момент.

Жените в църквата

Преди две години Франциск за първи път позволи на жените да гласуват на значима среща на епископите. Миналата година той се усъмни в решението дали жени могат да бъдат ръкоположени за дякони, които могат да проповядват и да водят сватби, погребения и кръщения.

Франциск ясно заяви, че иска на жените да се предоставят повече възможности от "олтарните момичета или президенти на благотворителна организация", но се противопостави на идеята, че те трябва да участват в църковната йерархия. На много места с недостиг на свещеници жените все по-често вършат работата по служене на вярващите така или иначе.

Папа Франциск направи значими стъпки в посока по-голяма видимост на жените, като назначи монахини на ръководни постове във Ватикана, включително сестра Симона Брамбила в Дикастерията за богопосветения живот. Но правомощията и ролята ѝ останаха неясни, особено на фона на авторитетната позиция на кардинал Анхел Фернадес Артайме, който формално е неин подчинен, но реално по ранг и сан е над нея. Това поражда усещане за символичност без реална власт и допринася за продължаващото напрежение около мястото на жените в йерархията на Църквата.

Консерваторите казват, че разрешаването на жените да бъдат дякони би създало път за тях в крайна сметка да станат свещеници. Те твърдят, че това би нарушило 2000 години църковна доктрина, въпреки това, което някои експерти наричат ​​исторически доказателства, че жените са действали като дякони в ранната църква.

Дори ръкополагането на жени да остане спорно сред кардиналите, би било трудно да се задуши напълно дебатът поради натиск от страна на жени католически активистки.

Кардинал Тарчизио Исао Кикучи, архиепископът на Токио, заяви в интервю миналия месец, че не вижда "нищо лошо в ръкополагането на жени за дякони". Но той каза: "Все още има много проблеми, които трябва да бъдат преодолени".

Женени свещеници

Църквата има недостиг на свещеници в много страни. През 2019 г. среща на върха на римокатолическите епископи препоръча Франциск да позволи на женени мъже да служат като свещеници в отдалечения регион на Амазония, където недостигът е особено остър.

Година по-късно Франциск каза, че се нуждае от повече време, за да обмисли забележителното предложение, решавайки, че църквата все още не е готова да премахне приблизително 1000-годишното си ограничение, изискващо свещениците да бъдат неженени, безбрачни мъже. Много от неговите поддръжници, които очакваха той да бъде папа на радикалната промяна са се почувствали разочаровани.

Отношение към разведените

По въпроса за разведените и повторно женени католици, Франциск призова свещениците да не се отнасят с тях като с парии и да ги посрещнат с "широко отворени врати".

Франциск откри дебата дали да се позволи на разведените и повторно женени католици да приемат причастие, дори ако предишните им бракове не са били анулирани от църковен трибунал. Но в крайна сметка той се отказа от всякаква промяна в църковното право и просто насърчи свещениците да бъдат гостоприемни към разведените и повторно женени католици.

"Хората, които са започнали нов съюз след провала на тайнството им на брака, изобщо не са отлъчени и абсолютно не трябва да бъдат третирани по този начин", каза Франциск. "Въпреки че техните съюзи противоречат на тайнството на брака, църквата, като майка, търси доброто и спасението на всички свои деца."

Сексуална ориентация

Папа Франциск въведе нова ера за ЛГБТ католиците, когато през 2023 г. позволи на свещениците да благославят еднополови двойки. Той ясно заяви, че бракът е запазен за връзки между жена и мъж, но промените му все пак предизвикаха гнева на консерваторите, особено в Африка и Северна Америка.

В страни от Африка и други региони, където хомосексуалността е престъпление, Франциск изрично осъди криминализирането, но позволи на епископите в Африка да забранят на свещениците да благославят еднополови двойки поради опасността за тях, ако бъдат разкрити. В култури, които стигматизират гей връзките, на духовенството ще бъде даден "удължен период на пастирско размишление", за да приеме новия път, за който Франциск винаги е твърдял, че не противоречи на църковните учения.

В публичните си изказвания папа Франциск многократно демонстрира пастирска доброжелателност към ЛГБТ католиците. Но в закрита среща с италиански епископи, както съобщиха няколко източника, той използва грубо и обидно определение - "frociaggine" - по отношение на гей хора в семинариите. Тази двойственост поставя въпроси за последователността, искреността и посланието на Църквата към уязвимите общности.

Сексуално насилие

Някои от църковната йерархия може би искат да обявят кризата със сексуалното насилие от католически свещеници за приключила. Но оцелелите от насилие и активисти предупреждават, че практиките и манталитетът в местните енории не са се променили достатъчно, за да предотвратят бъдещи случаи или да се справят с болката от съществуващите.

В изявление на пресслужбата на Ватикана от петък се казва, че кардиналите обсъждат сексуалното насилие в църквата като "рана", която трябва да се държи "отворена", за да може осъзнаването на проблема да остане живо и да се идентифицират конкретни пътища за неговото изцеление.

Най-големите разкрития са концентрирани в Съединените щати, Австралия и Европа. Но в по-голямата част от Азия, Африка и Латинска Америка "много неща все още не са излезли наяве, така че това ще продължи да се натрупва", каза Майлс Патенден, историк, който изучава Католическата църква в Оксфордския университет.

Глобалният Юг

Най-големите области на растеж за Католическата църква са в Африка и Азия. Кардиналите, които избират следващия папа, със сигурност обсъждат дали да изберат някой от един от тези региони. Който и да изберат, ще трябва да се съобрази с разпространението на култури и традиции, както и с духовното наследство, сред новите последователи. Някои може да дойдат с различни очаквания за това каква роля играе вярата в живота им и как трябва да се съобразят с нейните правила.

Независимо дали новият папа идва от тези региони, той "трябва да е готов да говори за несправедливостите, които съществуват в отношенията между глобалния север и глобалния юг в международната политика", каза Нора Кофогнотера Нонтера, теолог по етика в Университета за наука и технологии "Кваме Нкрума" в Гана. "Папата не може да избяга от това през 21-ви век."

Докато църквата набира нови последователи, тя ще трябва да намери начин да говори и с най-младите си членове. "Младите хора вече не се интересуват от приемане на директиви и работа с директиви", каза д-р Нонтера. "Те искат да задават въпроси и искат да им бъдат задавани въпроси."