При вандалските прояви бяха счупени прозорците на офисите на CNews и Europe 1 в западната част на града

Протестиращи и полиция се сблъскаха в Париж и други френски градове по време на мащабни национални протести срещу високите цени и проблемите в образователната система, организирани близо до предстоящите президентски избори, пише AFP.

Един от най-сериозните инциденти бе регистриран във втория по големина френски град Марсилия, където протестиращи щурмуваха сградата на кметството. Маскирани демонстранти разбиха вратите с помоща на защитни бариери, а един от участниците извика "Щурмуваме Бастилията“.

След като няколко души нахлуха във фоайето и изрисуваха анархисткия символ "А“ върху вътрешна стена, полицейските сили се намесиха и ги разпръснаха.

В столицата Париж полицията бе принудена да използва водни оръдия и сълзотворен газ, след като стотици маскирани протестиращи хвърляха фойерверки и предмети по органите на реда.

При вандалските прояви бяха счупени прозорците на офисите на френските медии CNews и Europe 1 в западната част на града.

Хиляди демонстранти блокираха основни пътни артерии, което наложи затварянето на редица метростанции в централната част на столицата.

Протестите засилват силно обществено-политическото напрежение около президента Еманюел Макрон и неговото правителство след седмици на ученически демонстрации, прераснали на места във сблъсъци. В обществото се засилват и критиките срещу полицията поради обвинения в непропорционално използвана сила.

По данни на Министерството на вътрешните работи над 32 000 души са участвали в около 140 протестни акции в цялата страна извън Париж. По време на безредките полицията е задържала над 160 души.

В западния град Рен демонстранти издигнаха барикади от кофи за боклук и палети близо до търговски център.

Френският президент призова за "спокойствие и уважение“, като подчерта, че правото на протест върви ръка за ръка с "уважение към хората и собствеността“.

Протестите продължават повече от месец с искания за по-високи заплати и по-добри условия на обучение, а служителите на TotalEnergies блокираха и доставките на гориво от ключови рафинерии.

"Борим се, защото животът е прекалено скъп, защото цената на горивата е прекалено висока, защото гимназисти в цялата страна са нападани и ранявани, само защото се опитват да протестират и да поискат повече учители и достойни условия за обучение", заяви пред Ройтерс 19-годишна участничка в Париж, представила се като Лола.

Към недоволството на гимназистите се присъединяват синдикалисти, земеделци и представители на „жълтите жилетки“.

Мобилизацията обединява различни групи около недоволството от поскъпването на живота и състоянието на обществените услуги. Сред участниците са гимназисти, студенти, „жълти жилетки“, земеделци, климатични активисти и шофьори, работещи чрез платформи за превоз. Синдикатът CGT също подкрепя протестите.

Според обявените предварително данни на вътрешното министерство се подготвят около 500 акции и над 90 демонстрации, включително блокади и спонтанни събирания.

Правителството изпитва затруднения в справянето с протестите, които премиерът Себастиен Льокорню определи като "градско насилие" и изрази надежда те да отслабнат около двуседмичната училищна ваканция, която започна на 16 октомври.

Правителството защити действията на органите на реда по време на ученическите протести въпреки многобройните обвинения в полицейска бруталност - включително случаи, при които един младеж е загубил ръката си, а друг е ослепял с едното око.

Вътрешният министър Лоран Нюнес заяви, че за днешните протести е разрешено използването на "зашеметяващи гранати", след като преди това бе наложена временна забрана за употребата им срещу учениците.

Докато крайнолевият кандидат за президент Жан-Люк Меланшон подкрепя протестиращите, лидерът на крайната десница Жордан Бардела изрази подкрепа за полицията.

Меланшон разкритикува медиите, че показват единствено насилствените сблъсъци, при положение че "всичко протича мирно, с участието на десетки хиляди хора, които протестират спокойно".

От своя страна Бардела заяви, че протестите са съставени единствено от "професионалисти в създаването на хаос". "Както вече казахме, работеща Франция - която понася най-тежкия удар от инфлацията и трудностите, свързани с издръжката на живота - днес не излезе на улицата", по думите му.

Протестната вълна започна през септември в гимназии в бедните северни предградия на Париж. Първоначалното недоволство от отсъстващи преподаватели и лоша учебна база постепенно прерасна в по-широко движение срещу неравенството, недостатъчното публично финансиране и влошаването на условията на живот. Сега към тези искания се добавят настоявания за по-високи заплати и пенсии, по-ниски потребителски цени и по-добре работещи обществени услуги.

Социалните мрежи играят съществена роля за сближаването на младежкото движение с „жълтите жилетки“.

Според „Монд“ призивите за обща мобилизация се разпространяват под названието „Gilets Jeunes“ - игра на думи между „жълти жилетки“ и „млади жилетки“. Познати фигури от протестите през 2018–2019 г., включително Максим Никол и Жером Родригес, са подкрепили инициативата.

Паралелно се засилват критиките срещу действията на силите на реда. Вътрешният министър Лоран Нюнес съобщи пред Сената за 36 разследвания на предполагаемо полицейско насилие по време на ученическите протести.

Проверяват се и случаи на тежки наранявания на непълнолетни. След инцидент, при който 14-годишно момче е загубило ръката си, след като според съобщенията е вдигнало полицейска зашеметяваща граната, употребата на определени видове такива гранати беше временно спряна. Нюнес обаче заяви, че те могат да бъдат използвани при тежки безредици на 17 октомври.

Президентът Еманюел Макрон призова за спокойствие и зачитане на хората и собствеността. По-рано през седмицата той призна, че исканията на гимназистите са основателни, но според правителствената говорителка Мод Брьожон смята, че политически сили използват недоволството им. Президентът е поискал от правителството конкретни отговори на проблемите в следващите седмици.

Протестите поставят правителството под допълнителен натиск в момент, когато то се опитва да прокара бюджет с мерки за икономии през парламент без ясно мнозинство. Разрастването на недоволството отвъд училищата превръща образованието, покупателната способност и обществените услуги в общ фронт на протестите месеци преди президентските избори през 2027 г.

Френското правителство обеща да вземе предвид оплакванията на учениците и студентите, но няма възможност да увеличи значително бюджета за образование.

Докато в Националното събрание продължават дебатите, премиерът Себастиен Льокорню се опитва да осигури парламентарна подкрепа за рязко ограничаване на разходите и намаляване на бюджетния дефицит до 5% от брутния вътрешен продукт през 2027 г. Това е целта, която страната не успя да постигне през настоящата година.

Опозиционните групи, които два пъти са сваляли премиери заради бюджетни планове през последните две години, не са склонни на компромиси. До президентските избори остават по-малко от седем месеца.