Ученическото недоволство във Франция се разпространи из цялата страна

Протестите на ученици във Франция, започнали заради лошото състояние на училищата, прераснаха в по-широка криза, свързана с финансовото положение на страната, отслабването на политическия център и намесата на радикални движения. Демонстрациите започнаха през септември в района на Париж, а впоследствие се разпространиха и в други градове.

Учениците протестират срещу препълнени класове, недостиг на учители, остарели сгради, проблеми с отоплението и охлаждането, неподходящи учебни графици и липсата на заместващи преподаватели при отсъствия. Горещите вълни през годината допълнително изостриха недоволството заради прегряването на класните стаи.

Симон Родан-Бензакен, старши пратеник за Европа на фондацията „Фондация за защита на демокрациите“, заяви, че първоначалните оплаквания са били основателни, но политически сили са започнали да използват напрежението за конфронтация с държавата. По думите ѝ гневът е реален, но насилието е организирано, а разрушаването на училища няма да подобри образователната система.

Данните на френското Министерство на образованието за 2026 г. показват, че 72% от разходите за образование отиват за заплати, социални осигуровки и пенсии на преподаватели и непреподавателски персонал. Само 8,5% са предназначени за инвестиции, включително инфраструктура и оборудване. Показателите обхващат цялата образователна система, а не само гимназиите.

Харви Файгенбаум, професор по политически науки и международни отношения в университета „Джордж Вашингтон“ и специалист по френска политика, свързва кризата с противоречието между скъпите социални ангажименти, слабия икономически растеж и необходимостта от съкращаване на разходите. Той заяви, че Франция е дълбоко задлъжняла и иска да намали разходите си, докато години на финансов натиск и занемарени училищни сгради са натрупали недоволство.

Публичният дълг на Франция е достигнал 117,6% от брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2026 г. Това е третото най-високо съотношение в Европейския съюз след Гърция и Италия. По-високите разходи по заемите и тревогите на инвеститорите ограничават възможността на правителството да потушава протести чрез нови разходи — подход, използван при предишни вълни на недоволство.

Финансовият натиск се сблъсква с все по-разпокъсана политическа система. Когато Еманюел Макрон спечели президентските избори през 2017 г., той обеща да преодолее традиционното разделение между левица и десница чрез центристко движение. Файгенбаум смята, че тази стратегия е отслабила утвърдените умерени партии, без да създаде стабилна управляваща коалиция на тяхно място.

По думите му Макрон е привлякъл умерените избиратели от традиционната левоцентристка и дясноцентристка политика, но в резултат е разрушил позициите на тези партии. Така се е освободило пространство за по-поляризирани движения. Професорът определи Макрон като умен човек, но слаб политик.

Пенсионната реформа е пример за трудностите пред опитите французите да приемат съкращения на дългогодишни социални придобивки. Промените предизвикаха масови протести, а прилагането им впоследствие беше замразено до 2028 г. След свикани от Макрон предсрочни парламентарни избори през 2024 г. Националното събрание остана дълбоко разделено и без управляващо мнозинство.

Файгенбаум заяви, че дори правителството да иска да предприеме последователни действия, то няма необходимите гласове. Премиерът Себастиен Льокорню трябва да се справя с непосредствените протести, докато Макрон е изправен пред въпроси за стабилността на политическия модел, който е помогнал да се изгради.

Отговорността за сградите и оборудването на държавните гимназии е на регионалните власти, докато националното правителство контролира голяма част от системата, включително назначаването на учители. Според Файгенбаум тази централизирана структура превръща националните лидери в основна мишена на общественото недоволство, когато училищата не предоставят очакваните услуги.

Министърът на образованието Едуар Жефре обяви извънреден план за изпращане на 3000 квалифицирани преподаватели в най-тежко засегнатите училища. Мярката ще струва няколко десетки милиона евро. Ученическите синдикати приветстваха решението като първоначална победа, но заявиха, че ще продължат демонстрациите.

Според данните за разходите обаче остава въпросът дали финансовите и политическите приоритети на Франция осигуряват достатъчно средства за поддръжката на училищната инфраструктура и за нуждите на учениците. Тези показатели сами по себе си не доказват, че учителски синдикати или други организирани групи неправомерно са отклонявали средства.

С разрастването на протестите все по-спорна стана ролята на крайнолявата партия „Непокорна Франция“ (LFI), ръководена от Жан-Люк Меланшон. Френски разузнавателни служби са заявили пред кризисна среща на правителството, че партията и свързани с нея активисти са допринесли за разпалването на безредиците. Министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес също съобщи за агитатори, които се придвижват между училищата и насърчават насилие.

LFI отхвърля отговорността и обвинява властите, че с реакцията си засилват напрежението. Родан-Бензакен твърди, че крайнолеви движения използват разочарованието на учениците и се опитват да насочат част от протестиращите към насилие. Тя свързва това с политическата стратегия на Меланшон преди президентските избори във Франция през 2027 г.

Според нея тази стратегия има две цели — да изплаши десните и крайнодесните избиратели, които след това да гласуват за крайната десница, и едновременно да мобилизира собствения лагер на Меланшон. Тя смята, че задълбочаването на конфронтацията може да му помогне да консолидира подкрепата сред младите хора и имигрантските общности, като представя крайната десница като все по-сериозна заплаха.

Има доказателства за участие на политици от LFI, но остава спорно дали партията е помогнала да започнат демонстрациите, или се е включила след началото им. Полицейска оценка е описала активност на радикални леви групи около училища в департамента Сен-Сен-Дени, но е поставен въпросът дали доказателствата показват политическа организация на цялото движение.

Файгенбаум предлага по-предпазлива оценка. Според него част от извършителите на насилие са маргинални провокатори, които се възползват от по-широките демонстрации, без непременно да ги ръководят. Той заяви, че доколкото е известно, протестите не се организират от един национален ръководител или „таен мозък“.

Демонстрациите породиха и въпроси за опити на ислямистки групи и пропалестински активисти да използват безредиците за по-широки идеологически цели. Родан-Бензакен посочи, че акцентът на Меланшон върху Газа и палестинската кауза е помогнал да се сближат крайнолеви, ислямистки и пропалестински движения. Палестински знамена са се появявали по време на протестите, което според нея показва отдалечаване от първоначалните образователни искания.

Тя предупреди, че ислямистки елементи се опитват да се възползват от хаоса, но подчерта, че кризата не бива да се свежда само до имиграцията, религията или ислямизма.

Недоволството не приключи след правителствените отстъпки. Остават затворени 141 училища, а учениците продължават да настояват за по-широки реформи. Почти 10% от учебните часове в държавните гимназии са останали без преподавател.

Родан-Бензакен определи като една от най-големите опасности факта, че протестите отразяват общество, разделено на конкуриращи се политически реалности. Тя разказа, че нейният 17-годишен син е създал отделни профили в Instagram за леви и десни гледни точки и е виждал напълно различни представи за едни и същи събития — едната, съсредоточена върху полицейското насилие, а другата, върху насилието на протестиращите.

Според нея, когато хората живеят в две радикално различни реалности, става много трудно да се постигнат диалог и съгласие. Тя предупреди, че социалните мрежи задълбочават разделенията и позволяват конфронтациите да ескалират бързо.

Файгенбаум вижда и структурен риск: правителство, натоварено с натрупани финансови задължения и лишено от политическия консенсус, необходим за реформи. В резултат Франция харчи значителни средства за поддържането на публичните институции, но трудно осигурява услугите, които гражданите очакват. Протестите, започнали като бунт срещу занемарените класни стаи, се превърнаха в изпитание за способността на страната да съчетае скъпите си социални обещания с финансовата си реалност. /foxnews.com