Не искам да воювам срещу Украйна - казват редица млади мъже в Беларус. Мнозина преминават през границата към съседна Литва, защото не желаят да бъдат мобилизирани в армията на агресора.

"Дойче веле" разговаря с някои от тях.

Войната в Украйна предизвика поредната вълна на емиграция от Беларус, който в тази война е съюзник на Русия. В съседна Литва например в последните дни влизат 30% повече беларуси от обичайното. Става дума предимно за мъже, които се опасяват, че ще ги вземат в армията и ще ги пратят да се бият против Украйна. 

"Много добре разбирам какво я очаква Русия, а след това и Беларус"

На 24 февруари животът на Юри* и неговото семейство изцяло се променя. Лингвистът от Минск не желае да го вкарат в армията, не желае и да воюва срещу Украйна, поради което в началото на март заедно със семейството си заминава за съседна Литва. „Уплаши се най-вече жена ми. Нейният живот и без това е труден, затова аз не се противопоставих“, разказва Юри.

Той самият няма никакъв военен опит, но понеже по време на следването си слушал и някои военни лекции, му присвоили званието „лейтенант от запаса“ със специалност „военен преводач“. „Досега не са ме викали запас. То по принцип с моята специалност това се случва само по време на война. И след началото на войната не съм получавал повиквателни, но в „Телеграм“ се въртят такива слухове“, обяснява той.

„Както всеки друг адекватен човек“ – казва Юри в отговор на въпроса как се отнася към войната. „И преди сме мислили да напуснем Беларус, но сега Владимир Путин ни даде повод: войната беше последната капка. Много добре разбирам какво я очаква след това Русия, а по инерция – и Беларус“, добавя той и разказва, че войната се отразила зле и на работата му. „Аз съм преводач, при мен всичко зависи от големите чуждестранни компании. А сега всички те бягат от страната, бизнесът е замразен до настъпването на по-добри времена.“

Юри и семейството му не смятат да се връщат в страната, докато не възникне един „нов Беларус“, както се изразява той. „Иска ни се това да стане по-скоро, разбира се. Но колко ще трае – никой не знае. С тази война обаче моментът сякаш бързо наближава“, вярва Юри.

"Край, почна се. Първо прибират тях, аз съм следващият."

За Иля алармата се включила в мига, когато чул новината, че 150 офицери от запаса под 27-годишна възраст са призовани отново в армията. Тъкмо тогава 40-годишният мениджър решил да бяга от Беларус. „Казах си: край, почна се. Сега ще ме вземат в армията, за да воювам. Първо прибират тях, аз съм следващият. Завършил съм Военната катедра, дадоха ми звание „лейтенант от запаса“, специалност „свързочник“. След като се дипломирах, три пъти ме викаха запас, но аз все успявах да се отърва с аргумента, че не мога да се откъсвам от работата си“, разказва Иля.

Повиквателна той още не е получавал, но допуска, че тя може да е пристигнала на служебния му адрес – а заради работата от вкъщи няма как да знае. „Внимателно следя новините. Реших да бягам сега, защото много ме е страх, че в Беларус могат да въведат военно или извънредно положение и да забранят на мъжете да напускат страната“, обяснява още той.

Иля изобщо не ще да се бие, защото това противоречи на личните му убеждения. „Официалните власти на Беларус подкрепят руската агресия, а аз нямам никакво желание да се бия срещу украинците. Тръгнах си, защото не исках да ме натикат в една армия, в която не желая да служа – армията на агресора и неговия съюзник,“ казва Иля, който в момента временно се е установил в Литва. „След месец така или иначе трябваше да идвам по важна служебна работа, но тръгнах по-рано, докато границата още е отворена. Ще се огледам месец-два, ще видя как се развиват нещата и чак тогава ще взема окончателно решение. Освен всичко друго, компанията, в която работя, обмисля планове да измести бизнеса си. Ако ми предложат такъв вариант, аз едва ли ще се прибера у дома“, казва в интервю за ДВ мениджърът Иля.

"Ако някой ми беше казал, че ще има истинска война, щях да го помисля за невменяем"

След нападението на Русия срещу Украйна от Беларус си тръгна и IT-специалистът Михаил. Но за това решение имало комплексни причини. „Събраха се няколко неща. Компанията реши да се изнесе от Минск, ширят се и страхове, че в страната може да бъде обявена военна мобилизация“, обяснява той.

И в случая с Михаил опасността да го вземат в армията най-много подплашила съпругата му. Двамата сложили на кантар всички аргументи и накрая решили да напуснат страната. „Като имаме предвид, че хората тук хич на обичат IT-специалистите, аз се опасявах, че може да ми скроят клопка и да ме пратят да закривам амбразурата“, добавя той. В казармата Михаил не е ходил, защото след университета записал и магистратура. Военна книжка му връчили, чак когато бил на 27 години – като „оператор на ЕИМ“.

Михаил не одобрява нападението на Русия срещу Украйна и смята, че за войната няма никакво оправдание. „Всички разбират ситуацията в Русия и в Беларус, всички разбират какво е политическото положение. Абсурд е, като имаме предвид, че сме преживели Великата отечествена война. Ако преди няколко години някой ми беше казал, че ще има война между Русия, Беларус и Украйна с истински бойни действия, аз щях го помисля за невменяем. Нашите хора не са подготвени за война, те никога няма да я одобрят“, смята Михаил./Дойче веле