Когато на 4 юли 1776 г. тринадесет британски колонии обявяват своята независимост и поставят началото на Съединените американски щати, България все още не съществува като модерна държава на политическата карта. Българските земи са част от Османската империя, а идеята за възстановяване на българската държавност още е в зародиш.

Днес - 250 години след обявяването на независимостта на САЩ, българо-американските отношения имат над 120-годишна дипломатическа история. От първите български преселници в края на XIX век до днес десетки хиляди българи са изградили общности в САЩ, а хора като Джон Атанасов, Дан Колов и поколения учени и предприемачи са оставили трайна следа в американското общество.

Първи дипломатически стъпки

След Освобождението през 1878 г. България започва постепенно да изгражда своите международни връзки. САЩ са заинтригувани от новата балканска държава и установяват дипломатически отношения с нея на 19 септември 1903 г.

Американската дипломация проявява интерес към Балканите както заради стратегическото положение на региона, така и заради развитието на търговските и културните връзки. В първите години отношенията са ограничени именно до тези сфери, но постепенно се разширяват.

Един от важните канали за сближаване между двете страни е образованието. В началото на миналия век много български студенти заминават за американски университети, а американски мисионери и преподаватели допринасят за развитието на модерното образование у нас още през XIX век. Сред тях особено важна роля има Американският колеж в София, основан през 1860 г., който е сред най-старите американски образователни институции извън САЩ.

Първите българи отвъд океана

Още преди България и САЩ да установят официални дипломатически отношения, отделни българи заминават за Северна Америка. Първите по-значими вълни на българска миграция са от края на XIX и началото на XX век - период, когато много наши сънародници напускат Османската империя и новосъздаденото Княжество България в търсене на икономически възможности.

Сред първите заселници има работници от Македония, Тракия и други български земи, които се установяват главно в индустриалните центрове на САЩ - Пенсилвания, Охайо, Илинойс, Мичиган и Ню Йорк. Мнозина работят в мините, металургията, железниците и фабриките, където се включват в голямата имигрантска работна сила, изграждаща индустриалната мощ на Америка.

В началото българските общности са малки, но постепенно създават свои църковни и културни организации. Градове като Чикаго се превръщат в едни от най-големите центрове на българската диаспора. През 1909 г. пък в Мадисън, Илинойс, е създадена една от първите български православни общности в САЩ. Българските църкви се превръщат не само в религиозни центрове, но и в места за запазване на езика и националната идентичност.

Българска следа в Америка

Сред най-ярките символи на ранната българска емиграция е Дан Колов.

Роден като Дончо Колев през 1892 г. в село Сенник, той заминава за Америка на млада възраст. Там първоначално работи тежка физическа работа - в железопътното строителство, но силата и спортният му талант го превръщат в световноизвестен борец.

През 20-те и 30-те години на XX век Колов се превръща в една от големите звезди на професионалната борба. Той се състезава пред огромни публики в САЩ и става пример за успеха на български имигрант, който от тежък труд достига до световната слава. Историята му остава символ на българската воля и способността на емигрантите да успяват в нова среда.

Друг пример е Джон Атанасов - американски учен от български произход, роден в Ню Йорк през 1903 г. Баща му Иван Атанасов е български имигрант.

Джон Атанасов става един от пионерите на компютърната ера. Заедно с Клифърд Бери той разработва машината Atanasoff-Berry Computer (ABC), смятана за един от предшествениците на съвременните електронни компютри.

Българин, оставил видима следа в американската индустрия, е и Асен Йорданов (1896-1967) - един от пионерите на авиацията в България, а впоследствие и ключова фигура в американското самолетостроене.

Роден в София, Йорданов създава първия български самолет "Йорданов-1" през 1915 г., а след Първата световна война заминава за САЩ, където се утвърждава като авиоконструктор, летец-изпитател и преподавател. Работи и сътрудничи с едни от най-големите имена в американската авиационна индустрия - Boeing, Lockheed, Douglas Aircraft Company и други.

Българското присъствие в САЩ обаче не се измерва само с наука и спорт. Художникът Христо Явашев - Кристо - превръща мащабните си арт проекти в световни събития. Той създава произведения, които привличат милиони хора по света, включително в Щатите. Един от най-известните му проекти е The Gates в Ню Йорк.

От военни противници до стратегически партньори

В политически план обаче отношенията между България и САЩ невинаги са били лесни.

Първата световна война поставя двете страни в различни лагери. България се присъединява към Централните сили през 1915 г., докато САЩ влизат във войната на страната на Антантата през 1917 г. Това води до прекъсване на дипломатическите връзки.

След края на войната отношенията им постепенно се възстановяват, като американската помощ за следвоенна Европа достига и до България чрез хуманитарни инициативи.

Втората световна война обаче отново поставя двете страни в противникови позиции. България е съюзник на Германия и през 1941 г. обявява война на САЩ и Великобритания. В резултат на това американската авиация извършва бомбардировки над София и други български градове през 1943-1944 г. Тези събития остават един от най-тежките моменти в двустранната история.

Любопитен факт е, че по време на войната част от американските пилоти, участвали в операциите над България, попадат в плен и са интернирани в страната. След политическите промени в края на XX век някои от тях посещават България и се срещат с хора, преживели бомбардировките.

След 1944 г. България попада в съветската сфера на влияние. През социалистическия период отношенията със САЩ са силно ограничени и са пречупени през призмата на глобалното противопоставяне между Вашингтон и Москва.

Въпреки че дипломатическите отношения не са напълно прекъснати, контактите са минимални - търговията е ограничена, пътуванията са трудни, а политическото недоверие е основен фактор.

Независимо от това връзките между хората не изчезват. Български емигранти в САЩ продължават да поддържат организации, църкви и културни центрове. След 1989 г. тези общности се превръщат в естествен канал за възстановяване на контактите между двете държави.

Падането на комунистическия режим променя изцяло отношенията между България и САЩ. Вашингтон подкрепя демократичните реформи, пазарната икономика и интеграцията на България в евроатлантическите структури.

Ключов момент е присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. Членството превръща България от периферен партньор в съюзник със споделени ангажименти в областта на сигурността.

Български военнослужещи участват в мисии заедно със САЩ и други съюзници, включително във войната в Афганистан и операции в Ирак.

През последните години американското военно присъствие у нас се развива чрез общи учения и използване на съвместни бази, като военновъздушната база "Граф Игнатиево" и военния полигон "Ново село".

Търговия, инвестиции и технологии

Икономическите отношения между двете страни също се променят значително след 1990 г., като САЩ се превръщат в един от важните инвеститори в България.

Американски компании участват в енергетиката, производството, информационните технологии и услугите.

Технологичният сектор е една от най-бързо развиващите се области. България постепенно се утвърди като регионален център за разработка на софтуер и инженерни услуги, а редица световни американски компании създават развойни центрове и офиси в София. Сред тях са Microsoft, IBM, Oracle, VMware, HP Enterprise, Cisco, DXC Technology и други, които наемат хиляди български специалисти в сферата на софтуерното инженерство, киберсигурността, облачните технологии и изкуствения интелект. Български компании също работят като партньори и доставчици на решения за американския пазар, а все повече български стартъпи успяват да привлекат финансиране от американски инвестиционни фондове.

През последните години стокообменът между двете държави устойчиво надхвърля 1,5 млрд. щатски долара годишно, а ако се включат и услугите, общият двустранен обмен достига близо 3,5 млрд. долара през 2024 г. По данни на американското Бюро за икономически анализ (BEA), през 2024 г. общата търговия със стоки и услуги между двете страни възлиза на 3,46 млрд. долара, което е най-високото равнище в историята на двустранните икономически отношения.

В хода на времето се променя и структурата на българския износ. Ако в миналото той се състои основно от суровини и стоки с ниска степен на преработка, днес износът ни за американския пазар е съставен предимно от електроника, електротехническо оборудване, машини, индустриални компоненти, медицински изделия, фармацевтични продукти и високотехнологична продукция.

От американска страна България внася предимно машини, индустриално оборудване, специализирана техника, софтуерни решения, авиационни компоненти, медицинска апаратура и услуги с висока добавена стойност. Все по-голям дял в обмена заемат именно услугите - инженеринг, информационни технологии, финансови и бизнес услуги.

Наред с търговията, американските инвестиции имат осезаем принос за модернизацията на българската икономика.

В последните години сътрудничеството се разширява и в стратегически области като енергетиката, ядрените технологии, отбранителната индустрия, цифровата инфраструктура и иновациите.

Българската общност в САЩ днес

Днес българската общност в Съединените щати е една от най-активните български диаспори извън Европа. Според данни от различни преброявания между 250 000 и 300 000 души в САЩ са наши сънародници или имат български произход. За разлика от първите преселници обаче, днешните българи все по-често се реализират в професии с висока добавена стойност - информационни технологии, инженерство, медицина, финанси, университетско образование, научни изследвания и предприемачество.

Най-големите български общности са съсредоточени в районите на Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Лос Анджелис, Сан Франциско, Лас Вегас, Маями, Сиатъл и Чикаго - често наричан "малката българска столица зад океана". Смята се, че в града и околностите му живеят над 100 000 българи и хора с български произход, което го прави най-големият център на българската диаспора извън страната.

Заедно с нарастването на общността се развива и нейната инфраструктура. В САЩ днес функционират десетки български неделни училища, финансирани и с подкрепата на българската държава, в които всяка година хиляди деца изучават български език, литература, история и география. По данни на Министерството на образованието българските училища зад граница вече са над 400 в повече от 40 държави, като значителна част от тях са именно в САЩ.

Освен училищата българската общност поддържа десетки православни църкви, културни центрове, фолклорни ансамбли, медии и професионални организации. В почти всички големи американски градове се организират чествания на 3 март и 24 май.

Особено силно е присъствието на българите в сектора на високите технологии. Хиляди български инженери, програмисти и учени работят в едни от най-големите американски компании - Google, Microsoft, Apple, Amazon, Meta, NVIDIA, Tesla и др.

Образованието също остава важен мост между двете страни. Всяка година хиляди български студенти участват в американски образователни програми, а само по програмите Work and Travel USA през 2023 г. са заминали около 4000 български студенти. Немалка част от тях впоследствие продължават обучението си или изграждат професионална кариера в САЩ.

Същевременно българската диаспора все по-често играе ролята на икономически посредник между двете държави. Български предприемачи в САЩ инвестират в компании у нас, подпомагат развитието на стартъпи, участват във фондове за рисков капитал и създават професионални мрежи между американски и български университети, изследователски центрове и технологични компании. Все повече успешни специалисти избират да работят между двете държави, развивайки бизнес едновременно в България и САЩ или пренасяйки американски управленски и технологичен опит в българската икономика.