Единадесет държави от Европейския съюз се обединиха около искане да бъде проучена възможността за преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство във външната политика. Австрия, Дания, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Румъния, Испания и Швеция настояват да бъде ограничено използването на ветото, което според тях през последните години е възпрепятствало общите действия на блока.

Позицията е изложена в писмо до върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас. Подписалите го държави посочват, че културата на консенсус е важна за легитимността на съюза и че консенсусът трябва да остава цел, когато е възможен. Те обаче предупреждават, че той трябва да насърчава общите действия, а не да ги блокира — иначе ЕС би имал легитимност, но не и сила.

Германия, най-голямата държава членка, ръководи призивите за промяна. В писмото се казва, че външната политика на ЕС се развива в коренно променена среда, белязана от стратегическа конкуренция, растяща нестабилност и опити за подкопаване на международния ред, основан на правила. Според държавите способността на ЕС да защитава ценностите и интересите си зависи от това дали може бързо да обедини политическата, икономическата и дипломатическата си тежест.

По действащите правила решенията във външната политика се приемат единодушно. Така всяка една от 27-те държави може да блокира решение на останалите. Този механизъм многократно е предизвиквал спорове по време на 16-годишното управление на унгарския премиер Виктор Орбан. Преди да загуби властта през април, той често използваше ветото, за да издейства отстъпки и да защити собствените си интереси.

По-рано през годината Орбан предизвика криза, след като блокира заем от 90 млрд. евро за Украйна, договорен от лидерите на ЕС. Причината е била спор с Киев по друг въпрос, свързан с петролопровода „Дружба“.

В текста е посочен и случай от България. През юни премиерът Румен Радев обяви, че ще наложи вето върху 21-ия пакет санкции срещу Москва заради три предложения — мерки срещу руския патриарх Кирил, собственика на „Лукойл“ Вагит Алекперов и доставчика на части за софийското метро Искандар Махмудов. Впоследствие Европейската комисия се отказа от включването на Кирил и Алекперов и остави в списъка 32 руски банки, платформи за криптовалути и платформи за търговия с петрол.

Според Радев тази политика е довела до споразумение с „Литаско“, което е позволило на „Лукойл Нефтохим Бургас“ да продължи да купува петрол без ограничения. България в крайна сметка не блокира пакета, а правителството прие позиция с резерви по три въпроса, включително за включването на патриарх Кирил и Алекперов в санкционния списък.

В писмото са очертани пет принципа за подобряване на общата външна политика на ЕС: спазване на лоялното сътрудничество и взаимната солидарност; по-широко използване на конструктивното въздържане като алтернатива на ветото; избягване на свързването на външнополитически решения с „съществено несвързани“ въпроси; проучване на възможностите за преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство в рамките на договорите на ЕС; и изискване на „обосновани жизненоважни причини“, когато държава иска да блокира такава промяна.

„Правната рамка и за петте принципа вече е налице. Единствено от нас зависи да ги приложим на практика и по този начин да развием външната си политика“, се посочва в документа.

Идеята за използване на т.нар. „пасарелна клауза“ по член 31 от Договора за Европейския съюз отдавна се обсъжда в Брюксел. Тя позволява преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство. Темата стана особено актуална след началото на руската война в Украйна.

Промяната може да се въвежда поотделно за конкретни въпроси, вместо да обхваща цялата външна политика. Германия например се противопоставя на използването на единодушие при търговски въпроси, свързани с израелските селища.

Поддръжниците на реформата смятат, че тя ще ускори вземането на решения и ще предотврати ненужни вета. Противниците предупреждават, че това може да отслаби демократичната легитимност. Малките държави членки виждат в правото на вето инструмент от последна инстанция за защита на позициите си спрямо по-влиятелните страни. Нито една от балтийските държави не се е присъединила към инициативата.

„Пасарелната клауза“ често е наричана своеобразен „Параграф 22“, тъй като самото преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство би изисквало единодушно решение. Това дава възможност на противниците на промяната да я блокират. В съвместното писмо обаче се настоява за „съществени“ консултации, които да помогнат за разрешаване на споровете и постигане на компромис.

Натискът за реформа се засили след поражението на Орбан — момент, който мнозина определят като възможност за промяна. Тя обаче може да се затвори, ако Марин льо Пен, описана като твърда евроскептичка, спечели френските президентски избори през следващата година.

Германия и Франция вече са представили идея за укрепване на ролята на Кая Калас като върховен представител на ЕС. Предвижда се едновременно с това тя да бъде поставена под прякото ръководство на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.