Германският канцлер Фридрих Мерц ще събере в Берлин лидерите на Нидерландия, Финландия, Австрия, Дания и Швеция, за да обсъдят настояването си за значително намаляване на бюджета на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. Шестте правителства искат от следващата седемгодишна финансова рамка да бъдат орязани стотици милиарди евро.

Срещата се провежда, докато председателят на Европейския съвет Антонио Коща обикаля страните от блока в търсене на компромис. Той вече е посетил Братислава, Талин, Рига и Вилнюс, а в момента е в Прага. През следващите две седмици са планирани по-политически значими срещи в Берлин, Париж и Рим.

Мерц отхвърли предложението на Европейската комисия за бюджет от близо 2 трилиона евро за 2028–2034 г. Натискът върху него в Германия се засилва, тъй като е все по-непопулярен и е изправен пред опасност да загуби ключови регионални избори от крайната десница. Германия е най-големият нетен вносител в бюджета на ЕС и осигурява приблизително една четвърт от средствата в него.

„Общият бюджет трябва да бъде значително намален — със стотици милиарди евро“, заяви австрийският канцлер Кристиан Щокер. Той повтори позицията на Мерц, че е неприемливо Брюксел да обсъжда най-големия бюджет в историята, докато държавите членки трябва да ограничават разходите си.

Шестте държави не настояват само за по-малък общ бюджет. Те искат и промяна в разпределението на средствата — с пренасочване на финансиране от земеделието към отбраната и сигурността. Сред предложенията е и въвеждането на условия, които да спират европейското финансиране за държави, нарушаващи демократичните стандарти.

Очаква се срещата в Берлин да не завърши с конкретни суми, а с обща позиция за предстоящите преговори. Ирландия, която ръководи бюджетния процес по време на шестмесечното си председателство на Съвета на ЕС, трябва да представи нови компромисни предложения през октомври. По-късно същия месец ще се срещнат европейските лидери.

Финландският премиер Петери Орпо заяви, че основните приоритети на предложението съответстват на целите на страната му, но общият размер на финансовата рамка е прекалено висок. Испания е сред държавите, които смятат, че Комисията не трябва да намалява предложения бюджет и се противопоставят на прехвърлянето на средства от земеделието.

Според високопоставен представител на ЕС Коща смята, че правителствата не са толкова далеч едно от друго, колкото показват публичните им изявления. Всички изглежда са ангажирани с постигане на споразумение до края на годината, но непосредственият въпрос е дали срещата в Берлин ще доведе до нещо повече от общ призив за съкращения.

Държавите са получили подробната разбивка на предложението — включително разпределението и конкретните суми — едва през юни. Същинските бюджетни преговори могат да започнат, когато страните представят конкретните си финансови искания. „Засега никой не разкрива картите си“, заяви дипломат от ЕС. По думите му истинското пазарене ще започне с наближаването на октомврийската среща.

Липсата на конкретика от страна на Мерц за това кои програми и с колко трябва да бъдат съкратени може да означава, че реалните му искания не са толкова сериозни, колкото подсказва реториката му. Канцлерът е под натиск и от крайнодясната, евроскептична „Алтернатива за Германия“, която се очаква да спечели регионалните избори в Саксония-Анхалт на 6 септември. Парламентарните избори в Швеция на 13 септември също могат да повлияят на разговорите.

В същото време Мерц иска Германия да поеме водеща роля в Европа по въпросите на отбраната, конкурентоспособността и стратегическата автономия — области, които изискват значително финансиране. Литовският президент Гитанас Науседа заяви, че за определени разходи са нужни съответни финансови ресурси.

Това поставя новите източници на приходи сред основните теми на преговорите. Коща посочи, че ако разходите за земеделие и политиката на сближаване не бъдат сериозно съкратени, а едновременно се увеличат средствата за отбрана, миграция и евентуално разширяване на ЕС, ще са нужни допълнителни постъпления. Той посочи два варианта — по-високи национални вноски или собствени ресурси на ЕС, тоест нови европейски данъци.

Науседа даде сигнал, че Литва може да смекчи традиционния си скептицизъм към новите европейски налози, ако бюджетът осигури достатъчно средства за отбрана, сигурност и регионално развитие. Естонският премиер Кристен Михал също допусна нови данъци на ЕС, ако те носят реална европейска добавена стойност и не създават непропорционална тежест за държавите членки.

В предложението си от юли Европейската комисия включи налози върху емисиите, вноса на въглеродно интензивни стоки, нерециклираните електронни отпадъци и тютюневите изделия, както и годишна фиксирана вноска от големите компании. През пролетта Европейският парламент предложи и данъци върху дигиталните услуги, онлайн хазарта и криптоактивите.

Всеки нов приход трябва да бъде стабилен и предвидим през целия седемгодишен период, юридически и технически приложим и да влезе в сила до 1 януари 2028 г. или близо до тази дата. Освен това е необходимо единодушното одобрение на всички държави от ЕС. Обиколката на Коща има за цел да очертае възможната зона за компромис преди решаващите етапи на преговорите.