Парламентът прие на първо четене почти единодушно промени в Закона за висшето образование, според които стипендии от централния бюджет ще получават само студентите в редовна форма на обучение, приети по държавна поръчка. Законопроектът беше подкрепен от 134 депутати, а 23 се въздържаха — 10 от ГЕРБ, както и присъстващите петима представители на „Продължаваме промяната“ и осмина от „Демократична България“.

Промените предвиждат минималният размер на таксите за платено обучение в държавните висши училища да бъде намален от 60 на 50 процента от средствата за издръжка на обучението. За целия период на обучение таксата няма да може да се увеличава с повече от 20 процента спрямо размера, определен през първата година. Новото правило ще важи и за студентите, приети през учебната 2025/2026 година.

Предложенията преди второто четене ще се събират в съкратен тридневен срок по предложение на председателя на образователната комисия Димитър Здравков от „Прогресивна България“. Законопроектът се внася спешно, за да може промените да действат още през предстоящата учебна година.

Досега държавните висши училища трябваше да определят таксите за платено обучение на равнище най-малко 60 процента от средствата за издръжка, които държавата осигурява за студентите по държавна поръчка. На практика всяко допълнително бюджетно финансиране за издръжка в отделни професионални направления водеше и до увеличение на таксите за студентите в платена форма.

Заместник-председателят на „Продължаваме промяната“ акад. Николай Денков заяви, че част от предложенията са полезни и могат да бъдат подкрепени на второ четене. Той каза, че партията ще се въздържи на първо четене, но би подкрепила мерки, които улесняват студентите при извършването на справки. По думите му ограничаването на стипендиите само до редовни студенти по държавна поръчка е форма на дискриминация, противоречи на Конституцията и няма да бъде подкрепено. Денков поиска и обяснение защо за долна граница на таксите е избран точно процентът от 50.

Павел Попов от „Демократична България“ също заяви, че няма да подкрепи текстовете, тъй като те противоречат на принципите на справедливостта. Той каза, че с тях се узаконява разделение между „първа и втора категория студенти“ — тези на държавно субсидиране и всички останали. Попов посочи и противоречие с решение на Върховния административен съд от октомври 2025 г., според което ограничаването на стипендиите до редовни студенти по държавна поръчка представлява нееднакво третиране спрямо студентите в платена форма.

Доскорошният министър на образованието, а сега депутат от ГЕРБ, Красимир Вълчев обясни, че ограничението на таксите се обсъжда заради увеличаването през 2024–2025 г. на средствата за издръжка на студентите с държавно субсидиране. Тези средства са свързани с таксите за платено обучение. Вълчев подчерта, че от създаването на Закона за висшето образование стипендиите винаги са били насочени към студентите на държавно субсидиране. Той определи като абсурдно твърдението за дискриминация и заяви, че държавата не е длъжна да финансира обучението на всички студенти.

Ангел Янчев от „Възраждане“ подкрепи принципно текстовете, но каза, че партията ще внесе свои предложения преди второто четене. Според него държавният бюджет трябва да финансира стипендиите единствено на студентите в държавните висши училища, приети по държавна поръчка. Той обаче определи като неустойчиво намаляването на таксите за платено обучение в държавните университети и попита докога държавата трябва да пази пазарния дял на частните висши училища. Янчев предложи отговорността за таксите да бъде на самите университети, а не на Министерския съвет. Той отбеляза, че някои частни университети се справят много добре, докато други имат нужда от „държавно изкуствено дишане“.

Фатима Йълдъс от ДПС подкрепи промените. По думите ѝ те въвеждат социална предвидимост и модернизация на администрацията. Тя подчерта, че намаляването на процента за издръжка и ограничаването на увеличенията на таксите ще помогнат на студентите с по-ниски доходи.