Френското Национално събрание отхвърли категорично приходната част на проектобюджета за 2027 г. с 458 гласа "против", нито един "за" и 2-ма въздържали се. Срещу предложенията на правителството гласуваха всички политически групи, включително формациите, които го подкрепят. Така политическата безизходица около държавните финанси на Франция се задълбочава само няколко месеца преди президентските избори, съобщава Франс прес, цитирана от БТА.

Отхвърлянето дойде след около 10 дни дебати, през които опозиционните депутати се противопоставиха на правителствените предложения, а представители на управляващите изразиха недоволство от мащабното преработване на първоначалния проект.

Поредният неуспех в бюджетната процедура е следствие от липсата на парламентарно мнозинство в Националното събрание след решението на президента Еманюел Макрон да разпусне парламента през 2024 г. След гласуването целият проектобюджет се връща в първоначалния си вариант за разглеждане в Сената. Дебатите там трябва да започнат на 20 ноември.

От канцеларията на премиера се опитаха да успокоят ситуацията с аргумента, че възможност за компромис все още има. Като възможен срок за договаряне на общ вариант между правителството и Сената или при повторното разглеждане в Националното събрание беше посочен декември.

Проектобюджетът за 2027 г. е последният в рамките на президентския мандат на Макрон. Основната му цел е бюджетният дефицит да бъде сведен до 5% от БВП през следващата година. Франция обаче продължава да е сред държавите с най-високи равнища на държавен дълг и бюджетен дефицит в Европа.

В хода на парламентарните дебати депутатите премахнаха редица от заложените мерки за икономии. Сред тях са промените в данъчните облекчения за пенсионерите, ограниченията за местните власти и допълнителният данък върху големите компании.

Междувременно икономическата картина се влошава. Френската икономика е отчела ново свиване на БВП с 0,1% през третото тримесечие. Според делегирания министър по бюджета Давид Амиел това може да наложи по-големи съкращения на разходите от първоначално предвидените около 43 млрд. евро, ако страната иска да изпълни целта си за дефицита.

Допълнително притеснение за правителството е поскъпването на обслужването на държавния дълг през последните седмици. Инвеститорските опасения за устойчивостта на публичните финанси се засилват на фона на политическите и социалните конфликти в страната.

Част от депутатите подозират, че правителството умишлено забавя бюджетната процедура. От 18 декември кабинетът би могъл да използва механизъм, който позволява приемането на бюджета без обичайното гласуване в парламента.

Натискът върху правителството не идва само от финансовите пазари и политическите сили. В продължение на седмици Франция е обхваната от общонационални протести срещу високите разходи за живот. Недоволството първоначално беше провокирано от ученически демонстрации заради лошото състояние на училищната инфраструктура и недостига на учители.

Френските синдикати призоваха за нови демонстрации и обща стачка с искания за по-високи заплати и срещу съкращаването на социалните разходи. Властите очакват в протестните действия да се включат няколкостотин хиляди души.

Така правителството е изправено едновременно пред необходимостта да ограничи бюджетния дефицит, да овладее растящите разходи по дълга и да намери политическа подкрепа за мерките си в условията на засилващо се обществено недоволство.