1953-1964 г. - годините на Студената война, ЦРУ работи върху тайна изследователска програма, за която се оказва, че знаят само няколко души. Целта е да се постигне възможнст за контрол върху съзнанието.

Централното разузнавателно управление провежда експерименти с високи дози LSD и други наркотици, с хипноза, електрошокова терапия и сензорна депривация върху хора, които често дори не подозират, че участват в тайно изпитание. Крайната цел е да се открие начин за заличаване на паметта и последващ контрол над съзнанието като средство за водене на Студената война.

В книгата си Poisoner in Chief: Sidney Gottlieb and the CIA Search for Mind Control („Главният отровител: Сидни Готлиб и търсенето на ЦРУ на начин за контрол над съзнанието“) авторът и журналист Стивън Кинзър определя програмата като „продължение на дейност, започнала в японските и нацистките концентрационни лагери“. Една от причините за това е, че нацистки лекари и други хора, работили в тези среди, са привлечени да продължат изследванията си като част от програмата.

Какво представлява LSD и как действа

От страх да не бъде разкрито ЦРУ унищожава по-голямата част от документите за експериментите през 1973 г., но подробности за програмата по-късно излизат наяве благодарение на разследване на Конгреса и журналистически проучвания по темата.

Началото на програмата

"Корените" на MK-ULTRA водят началото си от управлението на президента на САЩ Хари Труман. Тогава ЦРУ стартира проекта „Синя птица“ (Project Bluebird) - първоначалната програма за контрол над съзнанието. Алън Дълес, който през 1951 г. оглавява тайните операции на ЦРУ, проявява особен интерес към Bluebird. Той изпраща информция до Франк Уизнър, който е високопоставен служител и помага за надзора на програмата, в която заявява, че иска да проучи възможността за „допълване на обичайните методи за разпит чрез използването на наркотици, хипноза, шок и т.н.“.

Под ръководството на Дълес ЦРУ започва да открива собствени тайни затвори в Западна Германия и Япония, където провежда експерименти върху затворници без какъвто и да било надзор. Такива затвори има и във Филипините, които по това време - в началото на 50-те, до голяма степен са под американски контрол.

Консултант на тези изследвания е генерал Валтер Шрайбер - бивш главен хирург на нацистката армия, който е одобрявал експерименти в концентрационните лагери "Аушвиц" и "Дахау". 

Служители на ЦРУ в Европа и Азия залавят вражески агенти и други лица, които наричат "разходни", хвърлят ги в килиите, а след това тестват върху тях всякакви наркотици и техники като електрошок, екстремни температури, сензорна изолация. През цялото време ги "бомбардират" с въпроси, опитвайки се да видят дали могат да пречупят съпротивата и да намерят начин да унищожат човека в тях. 

Дълес е убеден, че Съветският съюз вече е разработил методи за контрол над съзнанието. Появяват се слухове, че СССР може да програмира хора да правят фалшиви самопризнания и дори да ги обучава да убиват по команда. Дълес смята, че изследванията по проекта „Синя птица“ стават все по-неотложни и през август 1951 г. нарежда програмата да бъде разширена и засилена. Той я преименува на „Артишок“.

Сидни Готлиб е химик, който наскоро се е присъединил към ЦРУ като водещ експерт на агенцията по наркотични вещества. Той получава задачата да ръководи изследванията.

Готлиб и колегите му започват да търсят вещество, което да действа като „серум на истината“ при разпити и да позволява хората да бъдат "препрограмирани", а след това спомените им да бъдат напълно заличени.

Експерименти с LSD 

Готлиб научава, че кокаинът, хероинът и мескалинът не са дали резултат при предишни правителствени експерименти, затова насочва вниманието си към LSD. През 1953 г. той урежда ЦРУ да похарчи 240 000 долара, за да закупи цялото количество от наркотика, налично в света. По-късно агенцията договаря с фармацевтичен гигант да възпроизведе формулата, така че да разполага с неограничени количества.

Готлиб разпространява LSD в болници, клиники и други институции, като настоява да го дават на пациенти и да наблюдават реакциите им. Той прави това чрез фиктивни фондации, поради което много от институциите, провеждащи експериментите, изобщо не знаят, че работят за ЦРУ. Сред участниците в тези опити има и редица известни личности от контракултурните движения през 50-те и 60-те години на XX век. Сред тях са авторът на "Полет над кукувиче гнездо" - писателят Кен Киси, поетът Алън Гинсбърг и членове на групата Grateful Dead.

LSD се използва широко и върху затворници, хора с психични заболявания и такива, които страдат от зависимости. Т.е. „хора, които не можеха да се съпротивляват“, както се изразява служител на ЦРУ.

През април 1953 г. програмата за контрол над съзнанието отново е разширена и засилена и получава името MK-ULTRA. 

През 1957 г. известният гангстер Уайти Бълджър е изпратен във федералния затвор в Атланта, след като е осъден за отвличане на камион и въоръжен грабеж.

По-късно Бълджър става популярен като един от водещите босове на организираната престъпност в Бостън. В края на 50-те години обаче той се съгласява да участва в експеримент, за който му казват, че има за цел да лекува шизофрения. В замяна на участието си той и други затворници трябва да получат намаляване на присъдите си. В рамките на експеримента участниците получават LSD почти всеки ден в продължение на 15 месеца. Резултатите, по описанието на самия Бълджър, са ужасяващи:

„Осем затворници в състояние на паника и параноя. Пълна загуба на апетит. Халюцинации. Стаята променяше формата си. Часове наред изпитвахме параноя и усещане за насилие. Преживяхме ужасяващи периоди, в които сякаш живеехме в кошмари, а дори от стените течеше кръв. Пред очите ми хората се превръщаха в скелети".

„Бях в затвора за извършване на престъпление, но те извършиха още по-голямо престъпление върху мен", пише още Блъджър. Към края на живота си той осъзнава истината за случилото се с него. Дори казва на приятелите си, че ще намери онзи лекар в Атланта, който е ръководител на експерименталната програма в затвора, и ще го убие.

Интересно е да се отбележи, че Уайти Блъджър е обект и на попкултурата. През 2015 година излиза филмът "Черна служба", в който ролята на мафиота е поверена на Джони Деп, а в лентата участват още Джоуел Едгъртън, Бенедикт Къмбърбач и други.

През следващото десетилетие програмата за контрол на съзнанието се разраства и обхваща 149 подпроекта. В различна степен в нея участват най-малко 80 институции, 44 университета и колежа и 185 изследователи.

Методи и резултати от изследванията

Въпреки мащаба си, програмата се осъществява при изключителна секретност. През целия период на съществуването за нея знаят по-малко от шестима ръководители на агенцията. Това означава, че властта на Готлиб на практика остава без контрол. Позволено му е да привлича към нея затворници от САЩ и от различни части на света и да ги подлага на изтезания и други експерименти. От него никога не се изисква официално да докладва за работата си.

Ето какво още пише Кинзър: "Готлиб искаше да намери начин да установи контрол над съзнанието на хората и осъзна, че това е процес в две стъпки. Първо, трябваше да бъде унищожено съществуващото съзнание. Второ, трябваше да се намери начин на мястото на образувалата се празнота да бъде внедрено ново съзнание". По втората задача напредъкът не е голям, но по първата Готлиб постига резултати.

Кинзър отбелязва, че свръхсекретният характер на работата на Готлиб прави невъзможно да се оцени човешката цена на експериментите му. „Не знаем колко души са загинали, но има такива случаи, а много човешки животи са били съсипани завинаги“, казва той.

Изследванията обаче така и не дават резултатите, на които Готлиб, Дълес и останалите се надяват. В началото на 60-те години Готлиб започва да се отказва от програмата. През 1960 г. той пише, че „не е известно да съществува ефективно хапче за приспиване, серум на истината, афродизиак или хапче за вербуване“. Готлиб установява, че чрез наркотици, електрошок, сензорна депривация и други форми на насилие е възможно човешкото съзнание да бъде унищожено, но не и „заличеното съзнание да бъде отворено за контрол от външен човек“, пише Кинзър.

Програмата постепенно е прекратена през 1963 г., а през 1964 г. е заменена с по-умерен проект, наречен MK-SEARCH. В крайна сметка Готлиб стига до заключението, че контролът над съзнанието е невъзможен. След прекратяването на MK-ULTRA той оглавява програма на ЦРУ, в рамките на която са разработвани отрови и високотехнологични устройства за шпиони.

Унищожаване на доказателствата

Девет години по-късно повечето документи по програмата са унищожени. В края на 1972 г. президентът на САЩ Ричард Никсън съобщава на директора на ЦРУ Ричард Хелмс, че след предстоящата церемония по встъпване в длъжност ще бъде заменен. Преди да напусне поста си, Хелмс свиква среща с Готлиб. Двамата се договарят досиетата по MK-ULTRA да бъдат прочистени, за да се избегне общественото възмущение и вероятно да се гарантира, че никой няма да бъде подведен под наказателна отговорност.

Ръководителят на архивния център на ЦРУ се противопоставя на нареждането на Хелмс за унищожаване на документите, затова Готлиб лично отива в съоръжението. В крайна сметка са унищожени седем кутии с доклади за напредъка по MK-ULTRA.

По-късно обаче са открити други документи, свързани с програмата. През 1974 г. журналистът Сиймур Хърш разкрива съществуването на MK-ULTRA в публикация в The New York Times. Последват три правителствени разследвания, но работата им е затруднена от унищожаването на документите. Срещу нито един от изследователите не е започнало федерално разследване.

Програмата също става част от попкултурата. През 2022 г. излиза филма MK ULTRA от 2022 под режисурата на Джоузеф Сорентино.