Мицкоски отново обвини предишното управление на СДСМ и Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) за поетите ангажименти по европейската интеграция.

Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че позицията на правителството за конституционните промени остава непроменена, въпреки категоричното послание на Европейската комисия, че без вписването на българите в основния закон страната няма да постигне напредък в преговорите за членство в ЕС.

Мицкоски отново обвини предишното управление на СДСМ и Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) за поетите ангажименти по европейската интеграция. Той изрази надежда, че диалогът с България ще доведе до резултат, който ще позволи започването на същинските преговори с Брюксел.

В отговор на журналистически въпрос за годишния доклад на Европейската комисия и оценката на посланика на ЕС в Скопие Михалис Рокас премиерът подчерта, че правителството му очаква още по-положителна оценка през следващата година.

„Самият посланик вчера заяви на пресконференцията, че в сравнение с миналогодишния доклад тази година имаме значителен напредък. Но също толкова важно е да се отбележи, че отчетният период не обхваща реформите, които вече са осъществени междувременно и които ще бъдат реализирани до края на годината, особено когато става въпрос за борбата с корупцията и върховенството на закона.

Отчетният период приключва на 31 август, а в рамките на програмата за реформи ние осъществихме много промени, които също са част от важните въпроси, включени в докладите на Европейския съюз. Затова очаквам следващата година да получим още по-положителен доклад, който ще потвърди усилията на това правителство и амбицията му действително да бъде реформаторско“, заяви Мицкоски.

По отношение на конституционните промени, необходими за продължаване на европейската интеграция на Северна Македония, премиерът подчерта, че правителството няма намерение да променя позицията си.

„Що се отнася до конституционните промени, нашата позиция като правителство е ясна и остава непроменена. За съжаление, заради авантюрите и антидържавната политика на предишното правителство на СДСМ и Демократичния съюз за интеграция, сега сме изправени пред политическо условие, а именно конституционните промени. Макар че тогава многократно предупреждавахме, когато бяхме в опозиция, да не се впускат в подобни авантюри, за съжаление, не ни послушаха. И сега може би сме единственият пример за държава, която освен съществените реформи, които трябва да осъществи, има и политически условия. Но положението е такова, каквото е.

Ние водим диалог с нашия източен съсед. Надявам се, че в крайна сметка този диалог ще даде резултат и ще можем да говорим за процес, при който най-накрая, 21 години след получаването на статут на страна кандидатка и 26 години след подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, ще можем да започнем преговорния процес“, заяви Мицкоски.

Ден по-рано посланикът на ЕС в Северна Македония Михалис Рокас връчи на премиера годишния доклад на Европейската комисия за 2026 г. Брюксел отново подчерта, че конституционните промени, предвиждащи вписването на българите, остават задължително условие за напредъка на страната към ЕС.

В документа Европейската комисия отчита значителен напредък в изпълнението на Програмата за реформи, но констатира, че Скопие не е предприело действия за приемане на конституционните изменения, предвидени в заключенията от 2022 г. Те включват вписването в Конституцията на гражданите, принадлежащи към други народи, включително българите.

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос подчерта, че целта на Комисията остава отварянето на първия преговорен клъстер веднага след изпълнението на необходимите условия.

„Сега това зависи от Северна Македония“, заяви Кос.

Докладът съдържа сериозни критики към състоянието на съдебната система, борбата с корупцията и свободата на медиите. Въпреки известния напредък в съдебните реформи независимостта и финансовата автономия на съдебната власт продължават да бъдат подкопавани от политическа намеса и недостиг на ресурси.

В борбата с корупцията не е отчетен напредък, като проблемът остава широко разпространен. Брюксел подчертава, че промените в Наказателния кодекс не са преодолели негативните последици от предходните изменения.

Европейската комисия отправя критики и към функционирането на демократичните институции заради политическата поляризация, както и към състоянието на свободата на изразяване и защитата на човешките права.

Брюксел призовава Скопие да подобри диалога с България и последователно да спазва двустранните споразумения. В доклада се припомня също, че използването на конституционното име на държавата от високопоставените представители на властта е от ключово значение за отношенията с Гърция.

„Европейската комисия оценява, че по голяма част от преговорните глави напредъкът е ограничен или напълно липсва, а обществената радио-телевизионна служба и регулаторните органи продължават да се сблъскват с административни и финансови предизвикателства“, се посочва в документа.

БГНЕС припомня, че през 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от тогавашните министри Теодора Генчовска и Буяр Османи, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югославските служби.