Диалогът, който в момента се води между Скопие и София, има подкрепата на европейските институции и държави членки на Европейския съюз, а позициите на Северна Македония са ясни и принципни. Това заяви министърът на външните работи и външната търговия Тимчо Муцунски.

На съвместна пресконференция с швейцарския външен министър и председателстващ Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Иняцио Касис Муцунски посочи, че процесът се осъществява и на европейско равнище с подкрепата на държави членки на ЕС.

„По въпроса с България мисля, че заявихме достатъчно ясно, че в момента работим за диалог, за който, както чухте от представителите на Европейския съюз, имаме подкрепа както от европейските институции, така и от държави членки“, заяви Муцунски.

„Ще повторя, че нашите позиции са ясни, принципни и всички разговори, които водим в момента, както и тези, които сме водили през последните една-две години, се основават на позиции, които представихме достатъчно ясно на нашите европейски партньори“, допълни той.

Т.нар. „френско предложение“ беше одобрено от всички държави членки на Европейския съюз и прието от Северна Македония през 2022 г. Конституционните промени не са искане на България, а ангажимент, заложен в европейската Преговорна рамка. Според нея Скопие трябва да включи българите в конституцията си, за да премине към следващия етап от преговорите за членство.

Северна Македония е поела ангажимент също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, подписан през 2022 г. от тогавашните външни министри Теодора Генчовска и Буяр Османи, предвижда следващата междуправителствена конференция между Северна Македония и ЕС да се проведе, след като българите бъдат включени сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от конституцията на страната.

В същия документ правителството на Северна Македония потвърждава, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.

Тази разпоредба означава, че Скопие не следва да използва конституцията си като основание за претенции за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също мерки срещу говора на омразата към българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на бившите югославски служби за сигурност.