Първият дипломат на Москва остро думи на канцлера Мерц, че Германия трябва да възобнови ролята си на военен лидер в Европа

Крайно време е Европа да се вслуша в руските експерти и политици, пише Томас Фасбендер в Berliner Zeitung. На годишната среща на дискусионния клуб "Валдай" в Сочи Сергей Лавров разкритикува селективната и идеологически мотивирана политика на европейските държави и посочи партньорите на Русия.

Годишният форум на клуб "Валдай" в Кавказ предлага възможност да се хвърли поглед върху картите на Русия. Въпреки това, почти никой в ​​Европа не се интересува.

Руският външен министър Сергей Лавров направи ясно изявление: Германия може да забрави за това да стане непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2027-2028 г. "Никога няма да позволим това", категоричен е той.

Същото важи и за Япония. И двете страни се стремят към временно място в съвета след осемнадесет месеца. Десет непостоянни членове се избират от Общото събрание на ООН на регионална основа. Държави с право на вето, включително Русия, биха могли да блокират гласуването.

Това изявление беше направено на годишната среща на Международния дискусионен клуб "Валдай" близо до Сочи в Южна Русия. Германия беше в центъра на вниманието. Лавров остро критикува предполагаемата забележка на германския канцлер, че Германия трябва да възобнови ролята си на военен лидер в Европа. Това "повторение" олицетворява нарастващото омаловажаване на миналото на Германия. Лавров реагира също толкова остро на искането на Мерц, че дори след края на конфликта в Украйна, Западът трябва да сдържа и изолира Русия.

Европейците настояват за собствен дневен ред

Много руснаци реагират на постоянното отхвърляне от страна на германските политици с очевидно разочарование. Фактът, че германците, отдавна смятани за защитници на руския дух в Европа, напълно отхвърлят мотивите и наративите на Москва, е обиден за тях.

Срещите на клуба "Валдай", провеждани от 2004 г. насам, се провеждат в Красна поляна, мястото на ски състезанията на Зимните олимпийски игри през 2014 г. В уединен хотел в края на дълъг, криволичещ път, препълнен със служители на държавна сигурност, Лавров рисува геополитическа панорама от гледна точка на Москва.

Той твърди, че докато великите сили, включително Съединените щати, откакто Тръмп встъпи в длъжност, приемат многополюсния или полицентричен свят за даденост, единствено европейците настояват за своя остарял ред. Освен това, Европа открито обсъжда предстоящо руско нападение срещу територията на НАТО около 2030 г.

Според Лавров, Европа вече не признава "червени линии". Той припомни изявления на бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, според когото атлантическата сигурност е неразделна от западните интереси в Тайванския проток и Южнокитайско море. Наистина ли НАТО се стреми към глобално господство?

Лавров също така критикува европейците за това, че избирателно оформят външната си политика, основана на конфронтация или дори враждебност, срещу Русия и Китай. Той посочи отношенията на ЕС с Централна и Югоизточна Азия, както и политиката на Франция в Африка, като примери. И твърди, че европейците по целия свят се опитват да противодействат на политическите цели на Русия, дори когато това противоречи на техните собствени интереси.

В оценката на руския външен министър за ситуацията, Европа е изобразена като безсилно, идеологически мотивирано джудже в покрайнините на Евразия, буквално "агресивно геополитическо нищожество". Думата "покрайнини" е важна – несъмнено центровете на силата на този огромен континент са се изместили на изток. Китай и Индия са новите гиганти. В съответствие с ролята си през XXI век, двете страни са добре представени на ежегодния форум "Валдай".

Възраждане на "Тройката" - Русия, Индия и Китай

Четиридневната конференция е посетена от около 140 експерти от 47 държави. Вечерта се провеждат откровени и задълбочени разговори на чаша бира. Добрата химия между руснаците и индийците е особено поразителна. Ясно е, че наказателните тарифи на Тръмп върху руските енергийни доставки са предизвикали както гордост, така и съпротива там. Това вече беше очевидно на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) преди месец в Тиендзин, Китай. Оттогава китайците и индийците демонстративно се сближават – както е добре известно, отношенията между тези две страни не винаги са били розови.

Руско-индийското споразумение е полезно и за двете страни. Делхи балансира между Пекин и Вашингтон, а Москва служи като опорна база за индийците, както икономически, така и военно. Русия, от своя страна, може да компенсира превъзходството на Китай в сътрудничество с Индия много по-ефективно, отколкото би могла сама.

По този начин Москва се опитва да съживи позабравеното трио Русия-Индия-Китай (РИК). Лавров е повдигал този въпрос многократно. В края на 90-те години на миналия век, далновидният Евгений Примаков, руският министър-председател при Борис Елцин, предложи РИК като противовес на доминиращите САЩ.

Европа не играе никаква роля в Красна поляна

В отговор на въпрос за руската визия за бъдеща архитектура на сигурността, Лавров очерта основните характеристики на многополюсната евразийска харта за сигурност. НАТО и Съединените щати, в чието постоянно присъствие в Европа той не се съмнява, биха били част от нея, както и Русия, Китай, Индия и други страни.

В германските медии и политика подобни идеи се отхвърлят като абсурдни. Кой има нужда от нов ред? Не и ние. Това обяснява и защо, освен един репортер, на форума присъстват само двама германци – всички от намаляващия кръг експерти по Русия, ако не и "обичайните заподозрени".

Европа не играе никаква роля в Красна Поляна - норвежки професор и приятел на Русия, италианец, владеещ руски език, унгарски коментатор – никой друг не е там.

Може би героите, които предсказват руската заплаха, нямат любопитство, интерес към мислите и плановете на врага?

Тук, в Кавказ, бихме могли да се задълбочим в някои въпроси, да ги поставим под въпрос и може би да подобрим ситуацията.

Превод и редакция: Епицентър.БГ